Деница Жекова

Деница Жекова е на 24 год., от Димитровград, семейна, с две деца – син на 6 год. и дъщеря на 2 год. Работи като касиер на „Общински пазари”- Димитровград. Запалена е по риболова едва от 4 години, но вече има куража да се нарежда сред най-добрите в състезания. Най-голямата й уловена риба е шаран 14 кила от Марица. Деница предпочита динамиката и предизвикателствата на речния риболов, пред скуката на язовирския.

На 22 май се проведе поредния годишен турнир по любителски риболов на яз.Черногорово, организиран от „Неохим” и Сдружението на ловците и риболовците – СЛРБ - Димитровград

Сред общо 48 те участници в турнира, най-забележително се оказа присъствието на една чаровна млада дама, която наравно с мъжете се състезаваше в спорт, който сме свикнали да възприемаме като мъжки.

- Дени, не те ли смущава фактът, че си жена състезател в този турнир? Все пак опонентите ти са мъже, вероятно с далеч по-голям рибарски опит.

- Не, това никак не ме смущава. Напротив, реших да участвам, записах се и сега съм тук.

Когато става въпрос за хоби, както и за спорт, не полът е определящ. А и това е целта на самото състезание, всеки сам да сравни възможностите и уменията си с останалите и си даде сметка дали постигнатия резултат го удовлетворява или има още какво да научи. Всъщност присъствието ми тук не е за първи път. Миналата година пак участвах и бях трета в класацията за най-добър риболовец.

- Кога се запали по риболова? Какво е той за теб - спорт или хоби?

- И спорт, и хоби. Истинският риболовец лови предимно за удоволствие. При всеки излет изминавам значително разстояние, което съчетава всичко което ми трябва - туризъм, близост с природата, спокойствие, чист въздух, зеленина, тръпката от играта с рибата - дали ще съумея да я надхитря. И всеки път откривам нови и нови предизвикателства в този спорт, срещам нови хора, наслаждавам се природата. Използвам всяка свободна минута, за да съм близо до нея, там се зареждам с позитивна енергия, релаксирам. На много от излетите ни сме заедно с двете ни деца - Георги и Пламена.

По риболова се запалих преди 4 години. Виновникът да се превърне това не само в мое хоби, а и в начин на живот, е съпругът ми Тодор. Той е заклет шаранджия.

- А какви са твоите предпочитания в риболова?

- Предпочитам речния риболов. Особено на Марица. По мое мнение за да постигнеш резултати, трябва да си добър в речния риболов. Течащата вода крие неочаквани предизвикателства, каквито в тихите и спокойни води на изкуствените водоеми не можеш да откриеш. Обичам да ловя всякакъв вид риба - шаран, бяла риба, сом. Най-доброто ми постижение досега е 14-килограмов шаран, изваден от Марица. Аз само засякох рибата, а Тодор я доизвади. Тръпката беше неописуема, невероятен адреналин. Знаете че шаранът е хитра и силна риба и лесно не се дава, води борба за оцеляването си до последен дъх. Срещата с такъв голям екземпляр си е чиста проба екшън.

Ловя и на плувка, и на дъно. Работя винаги с две въдици, на едната слагам бял червей или царевица, другата задължително хвърлям за хищна риба - на жива стръв, рибка или жабка. Разчитам предимно на интуицията си, но късметът е също много важен.

- Как съвместяваш семейните си задължения с хобито си на рибарка, достига ли ти време да бъдеш добра съпруга и майка ?

- Хобито никак не ми пречи - въпрос на добра организация на времето. На децата също им е много любопитно и забавно сред природата. Там виждат и научават неща от живота, направо от извора, които иначе само прочетени или разказани, не биха били толкова интересни за тях. В контактите си с природата се надявам да получат най-добрите уроци - да я обикнат, ценят и да й се радват, това е най-добрият начин да заобичат живота и хората. Както се отнасяме към нея, така ни отвръща и тя.

- Има ли правила в риболова?

- Правилата в спортния риболов са много. Най-важно е след риболовния излет да направим така, че да оставим чисто за следващия път и най-вече да се научим да не прибираме целия улов. Рибите, които не ни трябват или са още малки, да си ги връщаме обратно. Всичко друго е въпрос на усет, желание и търпение.

- Как гледа на теб мъжкото съсловие, когато те види с въдица в ръка?

- Разбира се, първоначално им е любопитно. Но когато видят, че вадя наравно с тях и дори повече, усещам как някак си стават по-благосклонни и ме приемат като равна. Някои само просто зеят по фигурата ми, сякаш ми търсят кусури, а „недостатъкът” ми е само един - не ми пука. Дошла съм на риба, за да се забавлявам.

Интервю на Щерю Щерев, аквакултурист

Деница с 5-килограмов трофей от турнир

Е, и каракудата е риба