Кремена Стефанова, е студентка в Massachusetts college of art and desing в Бостън-единственият колеж за артисти в щата. Учи за майстор печатар. През юни ще навърши 20 години. Родена е в Хасково, но от 12 години живее със семейството си в Билерика.

Кремена Стефанова, студентка от Хасково в САЩ

- Завършила си държавно училище в Америка. Разкажи ни за образователната система там.

- Завърших училище в Билерика, град близо до Бостън. Образованието е разделено на няколко степени - до 5 клас, от 6 до 8 и от осми до 12 клас.

До 5 клас си мислят, че си много малък да учиш сериозно. Математиката им беше много зле. Чак в 4 клас учехме умножение и деление. Мама и тате бяха много възмутени, че не учим достатъчно. Приятели ни казаха за едно руско училище по математика и в 6 клас започнах да го посещавам през уикенда.

В 7 клас избираш чужд език, който да учиш - френски или испански. Но във всяко училище програмата е различна от 9 до 12 клас. Учех в Bilerica Memorial High School. Има задължителни предмети и такива, който можеш да изучаваш по желание - като музика, рисуване и театър. Програмата за незадължителните предмети не е много сериозна, защото там обикновено се записват деца, които не са ориентирани или не им се учи. Изучават се по един срок три пъти в седмицата. Задължителните предмети са английски език, математика. Едва година изучаваме химия, следващата биология. Физиката, историята и психологията не са задължителни.

- Какво се учи по история?

- Американска история. Много се повтаряха нещата от 5 клас нататък. Едно и също нещо ни набиваха в главите.

- Имахте ли слаби учители?

- По психология имах ужасен учител, изискваше много малко. Не че съм много ученолюбива, но половината клас спеше в часа. Изискванията на преподавателката ни бяха като за четвърти клас. Преди изпита ни казваше какво да четем и тестът беше много лесен.

- Как ви изпитваха?

- Учебната година е разделена на два срока. Всеки срок също е разделен на две. Четири пъти в година, на края на всеки от тези части, получаваш оценките си по всички предмети. Големите изпити са в края на всеки семестър. Те са писмени. Изпитът по история в 9 клас например е тест със 100 въпроса и три есета. Оценката от него е 20 процента от цялата оценка. Максималният брой точки е 100. Има много начини да те оценяват. Всеки учител го прави по различен начин. От 100 до 90 точки ти пишат А, до 80 - B...

Часовете са по 45 минути, имаш по шест часа всеки ден.

- На какво ниво е обучението?

- Като цяло не се очаква да учиш кой знае колко много. Особено в моята среда, в държавното училище. Ако ти се учи, учиш. Но в частните училища е друго. Нашият учител по рисуване често казваше, че в държавното училище няма ниво, но учителите са добри и им пука за учениците.

- Бягахте ли от училище?

- Там не бягат често от час. Разстоянията са много големи и няма къде да отидеш. Три закъснения се броят за едно отсъствие. Можеш да направиш 16 неизвинени отсъствия на семестър.

- От една година учиш в колеж в Бостън. Разкажи ни за програмата там.

- Студентите в колежа са разделени на академични и студио класове. Студио класовете са по пет часа на ден, но веднъж в седмицата. Учим английски език, история на изкуството. В един семестър имаш 6 класа. Рисуването е един път в седмицата, английският език-2 пъти, а историята на изкуството първия семестър учехме два пъти седмично, втория - един път.

- Платен ли е колежът?

- Да. Плащаш на семестър. Аз живея в щата и таксата ми е по-ниска от на тези, които са от друг щат. Има намаление и за хора от региона, най-високи са за студенти от други държави. Но колежът ни не е от най-скъпите. Аз плащам 8 000 долара за година, което е много евтино. За чужденците таксата е 22 000 долара на година. Отпускат стипендии, но на социално слаби студенти.

От колежа ти осигуряват апартамент, но само първата година. Учебниците са страшно скъпи, има по 80 долара. Затова следващата година се опитваме да ги препродадем. Много от студентите работят - продават в магазини или гледат деца.

- Как ви изпитват там?

- Не са точно изпити. Академичните класове не са много силни, имала съм по-силни класове в училище, отколкото в колежа. Най-важни са студио класовете. По тях не държим изпити, а представяме проекти.

Вторият семестър например учителят ми по изобразително изскуство искаше да рисуваме върху големи платна. Първата задача, която ни постави, беше да нарисуваме всичко, което притежаваме. Дрехи, вещи... Много неща имам и беше трудно да ги нарисувам. После ни накара да продупчим картонена кутия, да гледаме през дупката и да рисуваме това, което виждаме. Така упражнявахме линиите и светлосенките. А в нашия клас за много студенти сенките бяха проблем. Друга задача - да нарисуваме себе си в реален размер като се гледаме в огледало.

- Колко време ти отне да се нарисуваш?

- Още не съм довършила. Лятото ще го направя. Бяха ни поставили една задача, но не беше задължителна. Трябваше да рисуваме вкъщи 24 часа непрекъснато, без да ядем и спим. Рисувахме върху хартия 6 на 6 фута. Нямахме предварително зададена тема, рисуваш каквото искаш. Препоръчаха ни да не си избираме тема, защото когато се измориш не ти пука и рисуваш, каквото си искаш.

Издържах 14 часа. Някои от нашия клас казаха, че са издържали до края, ама кой знае дали е така.

Учителят ни е по-млад, енергичен и се бъзикаме с него. Той много ни крещеше, защото искаше да работим на големи платна, а никой не успяваше да ги довърши и той се ядосваше.

В класа за визуални изкуства ни учеха как да работим с фотошоп и снимахме, правехме филми. Наблягаш на концепцията, не на техниката. През повечето време работиш вкъщи и представяш проект в класа. Авторът обяснява какво е направил, каква е идеята му. Студентите са в роля на критици.

- Казвате ли, когато видите, че проектът не струва?

- Никой не смее да каже такова нещо. Мислила съм си го, но е неудобно да обиждаш някого така леко, когато той се е трудил. Опитваме са да го кажем така, че да не се засегне. Даваме идея как да стане по-добро.

- Как се чувстваш в Америка?

- Американците не ме различават, нямам акцент. Когато се запознаем, не знаят, че съм от България. Но и когато разберат, не си променят отношението към мен.

- Какво знаят за България?

- Някои знаят, че столицата е София. Май само това знаят.

- Как се забавлявате?

- Излизам, но не ходя по купони. Събираме се с приятели, играем фризби, мотаем се. Събирам се с хора като мен - не пият, не пушат, не употребяват наркотици.

- Ти нямаш 21 години, ако случайно искаш да си купиш алкохол, какво правиш?

- Ще ти купи някой по-голям от теб.

- Какво ти липсва от Америка, когато си в България?

- Там всички магазини са отворени до 22.00 часа и можеш да се мотаеш до късно. В България затварят в 18.00 часа. Тук, ако искаш да рисуваш модел, няма къде. В Америка, ако знаеш какво искаш, ще го намериш много по-лесно. Но там всички много работят. Всичко е за работата. Разстоянията са много големи. Не знам дали там е по-добре, но е по-различно. В България има повече купон, хората се събират повече. Там става по-трудно. За това социалните мрежи фейсбук и майспейс са толкова популярни там.

Интервю на Христина Котларска