Голям бюджет, съответстваща рекламна кампания, култова видеоигра и амбиции за всепомитащ успех. Името на Джери Брукхаймър, екипът на Дисни, който стои и зад "Карибски пирати", каст от актьори, които изглеждат просълзяващо добре.

Какво повече, бихте попитали. Нищо, бихме отговорили.

"Принцът на Персия" е всичко, което е трябвало да бъде – брутално комерсиален, пределно визуален и не особено смислен филм, който няма да се отбележи в учебниците по кинознание (за сметка на боксофиса). И още: епичен, динамичен, зрелищен, с блестящо пипнати специални ефекти и впечатляващи каскади.

Лентата разказва за древна Персия, където е нападнат и завладян свещен град заради подозрение в предателство.

Доста далеч от сценария на играта, филмът следи един от принцовете на Персия (Джейк Гиленхал), който заедно с мистериозната принцеса на града (Джема Артъртън) тръгва на пътешествие из пясъчната пустош, за да опази древна кама, в която под формата на магически песъчинки е заключена съдбата на света.

Срещу него се обединяват братята му и куп други опасни противници, докато той се опитва да попречи на чичо си-братоубиец (Бен Кингсли) да затрие всичко, опиянен от желанието за власт.

Въпреки плоската фабула персонажите са убедителни и добре пресъздадени, а диалозите по ненатрапчив начин – забавни и остроумни.

Това не важи за сюжета, но не можем да отречем, че мъдрите и пиперливи изказвания на литературен английски определено качват нивото на сценария с едно ниво и е удоволствие да ги следиш.

"Принцът на Персия", подобно на "Сблъсъкът на титаните", е преди всичко храна за очите и чудният златист цвят на картинката, както и красивите гледки и мощни премятания на каскадите определено засищат подобаващо сетивата.

Ако сте го чакали като второ причастие след "Карибски пирати", ще се разочаровате.

Ако обаче пристъпите в киносалона със смирението на верен поклонник на комерсиалното, ефимерно холивудско зрелище, Джери Брукхаймър ще ви възнагради с добре прекарани 2 часа.

Автор: Елена Пенева