Мария Вълчева завърши като частна ученичка СОУ "Св. Пайсий Хилендарски" тази година. Работи като модел от 16-годишна. Висока е 174 см., мерките й са 84/59/89. Четири години е тренирала спортна стрелба, занимавала се е с бойни изкуства, танцувала е брейк.

Подписала е договор с модна агенция Соно моделс. Работила е в Китай и Германия. Снимала се е и за рекламни каталози в България.

Красивата моделка е родена в Хасково, откъдето е баща й. Когато е на 3 години, семейството й се премества в Асеновград. От една година живее в Пловдив.

На 1 юни ще лети за Токио. Има договори за 16 месеца. Ще снима в Япония, Корея, Дубай и Китай.

Мария Вълчева, модел

- Как започна с моделството?

- Ходех много прегърбена. Майка ми искаше да изправя стойката си и ме записа на курс за модели в агенция "Визаж" в Пловдив. Но от агенцията се чудеха само как да вземат повече пари за курсове. А това, което ти предлагат, е да работиш като тъпа промоутърка на Пловдивския панаир.

- Но ти оправиха стойката.

- Глупости. С времето разбрах, че се лансират определени момичета от агенцията. Предлагаха им малкото работа, която излизаше. Изкарах два курса към агенцията. Участвах и в един измислен конкурс - "Мис Пловдив 2006".

- Защо измислен?

- Момичето, което спечели, няколко седмици преди конкурса каза, че тя ще вземе короната. Беше съученичка на мои приятелки и им беше споделила.

- Явявала ли си се на конкурси за красота след това?

- Никога повече няма да се явя на подобни конкурси. Те са за хора с големи комплекси. Нагласените конкурси убиват самочувствието. Много от участничките тогава плакаха зад сцената - избраха грозното момиче и още две по-грозни от нея се класираха на второ и трето място.

- Красотата е относителна.

- Избирането на мис няма нищо общо с избирането на манекенка. Една мис трябва да е красива отвсякъде. Не може едно проскубано 19-годишно момиче, изпечено в солариум, да стане мис, а това масово се случва.

Конкурсите никога не са ми били цел, но имаше условие - изкаралите курса за модели трябваше да се явят на конкурса. Уж да покажем какво сме научили, за да си попълнят местата.

- Как дойде предложението да снимаш в Шанхай?

- Имам много приятели фотографи в Пловдив. Те ми казаха да се регистрирам в сайта modelbg.com. Така ме намери една българка от агенция Соно моделс скаут. Тя работи за представителството им в Шанхай. Беше лятото на 2007 година. Попита ме дали искам да отида в Шанхай. Щели да ме направят манекенка. Агенцията поемала всички разходи. Дрън-Дрън. Като знам какво се случва в България, приех го за шантаж. Четири месеца ми изпращаше съобщения, на които аз не отговорях.

Но ми се случи голям обрат в живота - родители ми се разведоха. Исках да се махна. Жената, която ми писа, си дойде в България. Тя и нейната сестра близначка са били много известни модели на Ивет фешън преди години. Заминават за Шанхай и там стават мениджъри на агенция Соно моделс в Шанхай. Казват се Валя и Петя Кръстеви. Не взимат често българки, защото на българките не им се работи.

Тогава се срещнахме. Говорихме и ми казаха, че следващата седмица трябва да дойда с родителите си и с паспорта.

-Какво ти предложиха?

-Тримесечен договор с Енви моделс в Шанхай. Предложиха ми и три години договор със Соно моделс. Но нямах нито една свястна снимка. Тези, които ми бяха правили в България, не ставаха за нищо. Казаха ми, че трябва да ми направят снимки, композитни карти -това е CV, но със снимки, трябваше да ме научат и да дефилирам. Когато ме видяха как ходя, се скъсаха от смях. След години разбрах, че съм ходела като пате. Това, на което ни бяха учили в агенцията, не е било нищо.

- Какво се случи, когато отиде в Шанхай?

- Влизам в апартамента, букерът, който беше китаец, хвърли куфара ми в средата на коридора и каза:" Твоята стая е последната вляво. Много е мръсно, няма чисти чаршафи. Това не е моя грижа. Имаш 30 минути да се приготвиш за кастинг - облечена, с прическа и грим."

Не бях спала 24 часа. Полетът ми беше 12 часа, с 8 часа престой в Москва, който прекарах на една пейка на летището.

В апартамента живеехме шест момичета. Съквартирантка ми беше "Мис Америка Максим" Кери Сусек. Много добри приятелки станахме, тя ме научи на английски език. Вървеше след мен и посочваше:" Какво е това? И ми казваше думата." Тя ме научи да ходя и да позирам.

- Как мина първият ти кастинг там?

- Влезнах в таксито, букерът ми беше злобен, висок, изобщо не ми говореше. Много ме беше шубе. В Шанхай живеят 21 милиона души, а такива като нас кой знае колко са. Това беше първото ми пътуване сама и то в Шанхай.

Букерът ме остави на едно място и каза: "Това ти е първият и последен кастинг за днес. Когато свършиш, слезни долу, ще правим снимки." Никой не говори за почивка и сън. На никой не му дреме.

Трябваше да се кача по стълбите до шестия етаж, където се правеше кастингът. От втория етаж нагоре беше пълно с момичета, които чакаха. Бяхме около 700 европейски модели и 400 китайски. Кастингът беше за ревю на европейска марка дрехи. Сблъсках се с реалността. Всяко едно от момичетата беше по-красиво, по-високо и по-слабо от другото. Всяка си знае работата, а аз ходех като патка. Кастингът свърши и, разбира се, не ме избраха.

От следващия ден излязох от къщи с десния крак, прекръстих се и си казвах: "Господ пред мен, аз след него." В чужбина моделът е прост работник. В България повечето от "моделите" са без ревюта и снимки. Преди две години в България имаше 180 агенции, сега сигурно са 200. Не знам дали в цяла Азия има 200 агенции за модели. В България се правят агенции, за да ти взимат парите. Курсът е 260 лева, снимките-450 лева.

Нито ще те научат да ходиш, нито снимките ще стават, нито работа ще ти намерят, но ти взимат парите.

- Каза, че в чужбина се отнасят към моделите като към работници?

- Бях свикнала да закъснявам. При първото ми закъснение от 5 минути джобните ми пари от 400 юана, бяха орязани на 200. Това са парите, които агенцията ти дава за седмица.

Закъснях втори път и отново ми резнаха парите - на100 юана. Със 100 юана мога да си купя храната от понеделник до сряда или да ям ориз цяла седмица. Закъснях трети път, пак бях ходила на парти. Тогава се появи собственикът на агенцията. Наказана бях да чистя офиса две седмици. След трето закъснение гонят. Моята мениджърка тогава ми каза да реша какво искам.

Допълни, че са направили много за мен. И наистина беше така. Когато ме взеха, бях прегърбена, висока едва 168 см., бях с берекети на зъбите, страдах от акне и бях доста пищна, ханшът ми беше с обиколка 94 см.

- Разкажи за моделските партита.

- Те са нещо жестоко. Всичко е безплатно. Организират се в топ дискотеки. За разлика от подобни партита в България, където моделките сядат на видно място, за да ги харесат, в Шанхай масите на моделките са забити навътре. Оградени са с червени бариери, пред които стоят петима китайци. Дискотеките са на няколко етажа и винаги сме били на последния. Никой не нахалства и не предлага каквото и да било. Само веднъж ми се случи един човек да ме помоли да се снимам с дъщеря му, защото искала да стане модел. Там гледат на моделите с голямо уважение.

Много пъти съм се губела в Шанхай. Винаги се намира някой, който да те хване за ръчичка и да те заведе до апартамента. Показвам листче с адреса, написан на китайски език.

Веднъж се загубих в един огромен търговски център, а закъснявах за кастинг. Трябваше да се прибера вкъщи, нямах пари в себе си. Помолих един човек да ме упъти. Той ме заведе до една кола с шофьор, закараха ме и ми пожелаха приятен ден.

- Какво се случи, когато се прибра в България?

- Хвана ме мързела. Реших, че съм голяма работа. Приятелките ми се утроиха, мъжката аудитория също се увеличи. В Шанхай пораснах. Бях глезеното детенце. Мама ме переше, готвеше ми. Срам ме е да го кажа, но на 16 години моята мама ми е миела косата, защото мен ме е мързяло. Хранела съм се в леглото. Не можех да си правя сметка на парите. В Шанхай ми се е случвало да крада от чуждата храна, защото съм умирала от глад, а съм си изхарчила парите. Там няма кой да ти даде.

Моята цел не е да бъда модел. Искам да стана актриса, а единственият път дотам е през моделството. Но киното в България е много зле. Преди седмица участвах в американски екшън, който се снима в София. Участваше актрисата от "Конан Варварина". Филмът е нискобюджетен.

- Каква беше твоята роля?

- На стриптизьорка в бар. Снимахме един ден от 6.00 часа до 20.00. Платиха ми 150 лева и то през агенцията, 40 процента взима тя. Вече не закъснявам за снимки, а изпуснах автобуса и се наложи да пътувам с такси от Пловдив до София. Платих 80 лева. Парите от хонорара не можаха да ги покрият. Нямаше никаква организация на работа. Режисьорът непрекъснато крещеше. Но се убедих, че има много талантливи хора в България. Гримьорите бяха велики. Изрисуваха цялата ръка на момичето, което играеше наркоманка - с изпъкнали вени. Но няма кой да ги оцени. Няма да се върна в България, ако имам реализация навън.

Надявам се да попадна на точното място в точното време. Голямата ми цел е да отида в Ню Йорк или в Сан Франциско, където са най-добрите актьорски школи. Мога да влизам в различни роли. От малка съм хиенка. Ако не стане на моето, веднага мога да се разрева. Големи циркове съм правила, в такива филми съм влизала...

Преди седмица с моята приятелка ни спряха с колата й. Караше с превишена скорост, защото бях умряла от глад. Не си бях сложила колана. Имам способността да си издувам корема. Минах за бременна и полицаите ни пуснаха, без да ни глобят.

- А любовта?

- Компромисите с мъжете не си заслужават. Книгата на Джес Маккан "Любовта е сделка" ми е настолна. Тя е специалист по продажби. Доказва на практика, че както таланта да продаваш стоки и услуги е в основата на успешните бизнес преговори, така и умението да продаваш себе си е гаранция за щастлива връзка.

Интервю на Христина Котларска