Иван Парасков, потресен

Оня ден Ванката Парасков, скулпторът, ми звъни като на пожар, „възпалил” се нещо. Приех поканата му за среща, като разбрах, че ще говорим за риболов. Такъв съм, стане ли въпрос за риба, от кревата сънен се вдигам и тръгвам, даже и от други работи се отказвам, но това не е за пред хора.

Парасков дойде доста забързан на срещата, явно сериозно мотивиран. „Хайде да правим коалиция, рече ми той. Говорил съм с доста колеги риболовци от града – да организираме клуб за опазване на природните ни дадености, в частност - рибата, околната среда, борба с бракониерството и пр. Ходя нон стоп по водоемите, редовен съм, изряден, търся емоции, но никъде нищо не намирам. От доста време трупам само разочарования. Риболовът е моята религия и няма да се откажа от него за нищо на света. Но съм потресен от безрибието, замърсените реки, беззаконието, на което съм свидетел. Трябва да се направи нещо”.

Всичко това Ванката го каза на един дъх, сякаш се изповядваше, а аз го слушах с интерес и сякаш чувах собствените си мисли. Дали някой ще чуе нашите вопли, питам аз ваятеля. Правили сме и подписки, и митинги, и други мирни протести, файда няма. Звънили сме на д-р Милчев и четата му за нарушения, за да чуем дежурното: „Няма бензин за колите!” Или другия изтъркан отговор: „Хората са на „Ивайловград” на хайка”.

Да, приятелю, ИАРА е за това, да упражнява контрол, но е безсилна да огрее навсякъде. И още други неща може да се кажат по тази тема – за неправомерно арендованите язовири, отдаването на концесии на наши и ваши, структурите на бракониерите, неизпипаните закони, смешните съдебни дела, дори безотговорността на колегата отсреща, който прибира маломерните риби... Знаеш ли, многоуважаеми Парасков, какво ще се получи от една такава организация, чиято цел наистина би могла да бъде прекрасна? Мъка ми е, ама ще ти го кажа в перифраза: „ Глас народен, глас в пустиня!”

Ей това ще стане. А сега, да те питам, посети ли някой от разрешените 7 водоема? Защото аз ходих на повечето от тях и ще ти разкажа, на теб и на другите:

 Къде ни прати за зелен хайвер министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов?

Старо речно корито, с. Злато поле (до ракиения казан), общ. Димитровград

Гьоловете край селото са една от защитените зони - резерват за редки птици и растения по поречието на река Марица. Хубаво, държавата се сетила и птиците са доволни, тук никой не ги закача. Та в този резерват имаше и риба от всички видове. И пак по силата на закона, някой трябваше да се съобразява рибният ресурс да бъде съхранен, нали е защитена зона.

Да, ама не. Щуката изчезна. Шаранът никакъв го няма. А сомът, къде е ?

Някой може и да не знае, но в това затворено корито навремето имаше и сом. Тези качествени риби вече са под съмнение, смятат се за изчезващ вид в „Злато поле”. Каквото все пак е останало, се лови на късмет. Най-бърза е слънчевката и после дребната каракуда. Червеноперките са направо смешни, а от зарибителния материал - шаранчета по 100- 200 грама, пуснати преди време (2008-а) и помен няма. Мрежите са си свършили работата и зарибителят е отишъл при някой частник, щото той поне ще го охрани. Сядам да ловя, но не ловя, така както приляга. Губя си времето в очакване на липсващото и харча нерви заради нямането. Безсилен съм, макар и оборудван, с редовен билет. Питам се: какво правя тук?

яз. Иваново, до с. Иваново, общ. Харманли

Ивановският язовир е приятно водоемче със стара слава. Много са риболовците, които са изпитвали истинска тръпка от пребиваването си там и са останали с приятен спомен. За първи път посетих „Иваново” през 1977 година и наистина останах очарован. Язовирът преливаше от шаран и бяла риба. В последствие се заговори и за големи сомове. Другите видове риба тогава просто не се брояха. С течение на годините, и особено след демократичните промени, за Иваново взе да се говори, че е развъдник на каракуда, червеноперка и уклей със слаби резултати от шаран и бяла риба. Сомовете изчезнаха. Навъдиха се слънчаци. Язовирът се затреви. Бракониерите от година на година обезрибяваха обекта, опоскаха и малкото останала едра риба. Усилията на контролните органи да го спасят от опустушение чрез епизодични проверки или по сигнали не донесоха съществен ефект. Днес в Иваново преобладават каракуда, уклей и дребна бяла риба. Шаранът е под въпрос, ако въобще е останал. Няма начин да няма поколение, но посегателствата с мрежи продължават, доколкото знам, а това обрича рибата на гибел. Не малко вина носим и ние, рибарите, ако сме решили да прибираме маломерните екземпляри, например „писалките” от 200-300 гр бяла риба, които най-често се хващат на жива стръв. Бил съм свидетел на такъв вид риболов неведнъж.

Преди една седмица, в началото на забраната, посетих язовира с надеждата да заваря там щастливи риболовци. Да, рибари имаше около една дузина и всичките псуваха от разочарование. Щеше да има, ако я имаше! Ама кой ще зарибява?

Яз. Доситеево, общ. Харманли

И от този водоем доста рибари „хляб са яли” и имат приятно изживени мигове, но вече само спомените са им останали. Първото посегателство над язовира беше отдаването му под аренда от „Напоителни системи”, уж за отглеждане на риба. Между другото, в зората на демокрацията така се постъпи и с язовир „Тракиец“ и знаем какво се случи само за две години – арендаторите ошушкаха готовата риба и си вдигнаха чукалата. На Доситеевския съм ходил поне по два пъти месечно през летния сезон - от 1984-а до 1991-а , специално за шаран. Труден язовир, пълен с подводни драки и цели дървета, но пък шаран имаше в изобилие. Познавах местата и дълбочините около стената и това ми стигаше. Пътят до устието беше доста обиколен. Няма да изпадам в сантименти, но ще призная, след „Тракиец“, това ми беше втория най-предпочитан язовир за риболов на плувка. Излизаха и едри кефали - над килограм, на царевица. Какво може да се каже? Ако ще е за дребната каракуда или червеноперка, която там хващат през последните 2-3 години, хич и не искам да чуя за „Доситеево”. Щом и Тенчо Губерката, един от най-преданите привърженици на риболова в Хасково, заяви, че не си заслужава да се бие път до този „мъртъв” язовир, работата е ясна – водоемът е бита карта. Само раците са му големи.

Яз. „Гледка“ (до мотела), общ. Стамболово

Красив гьол, ограден с гора от иглолистни и широколистни дървета – гордостта на община Стамболово и бившия неин кмет, сега депутат, Гюнер Сербест. Тук домуват и лебеди през зимния сезон, срещат се чапли и други пернати, има и видри. До самия язовир има хотел-ресторант с всички екстри – готово място за туристи, природолюбители, почиващи и др. Въобще около „Гледка” витае една романтика, а само на 10-12 км от там, край село Тънково, има още екстри - спортно-почивна база, ски писта и даже лифт, който работи само когато има сняг, а той рядко пада. Язовирът е зарибен сабственоръчно от Сербест преди две години с шаран, амур, толстолоб. Бях там и видях. Предполага се, че тези риби са си останали и растат там и все още не са осуркани от разбойнически настроени люде. Няма как, стената е осветена нощем от прожектори, чиято светлина покрива почти целия воден кръг, така, че на „Гледка” и нощите са като ден - недоброжелателят е елиминиран. Дотук добре. Я сега да видим как стоят нещата с риболова и колко са мераклиите, дето са ходили там и са повторили. На плувка нещата са ясни, прехвърляш гъсто обраслите около брега треви и чакаш. Ако ти клъвне, рибата се забива в тревата и заминава заедно с такъма. На дъно има шанс да се измъкне, тъй като влакната са от 0,30 мм нагоре. Добре засечена, рибата може да се извади заедно с купчина от водната растителност, ако кордата издържи. Амурът и толстолобът все още не са си свършили санитарната работа, да овършеят досадната водна растителност. В тези води много чест гост на въдиците е вече рядко срещащата се, мутирал вид каракуда - червената. Това е най-голямата атракция на този водоем, която би могла да накара всеки риболовец да се върне. Но за съжаление, освен местните балъкчии, които няма как, все там си ходят, защото им е близо или студентите на археолога Жоро Нехризов, когато са на разкопки през лятото в района, за други не съм чувал да напират около този прекрасен иначе водоем. Спестете си горивото и намеренията, очакват ви гъсти треви и дребна, кокалива риба.

Яз. „Левка“ (новия), общ. Свиленград

На този обект не съм гостувал отдавна. Преди време лових щука и много добър каленик. Щуките бяха чудесни, по 1,5 кг и нагоре. Сега не знам какво е състоянието му и дали дава. Ако някой знае, нека се обади или коментира.

Яз. „Орешец“, общ. Харманли

Имам няколко спомена в това направление, които са доста отдавнашни, за изключително много кефал, който се хващаше там. Ловеше се също така сом и шаран. Това по памет, много отдавна беше. Преди три години отново посетих язовира с приятели, точно след освобождаването му от арендаторски гнет. Ловихме дребни червеноперки и шаранчета, които не ставаха - бяха по 300 до 500гр. Рибата, която става за търговия, вероятно е била обрана от съдържателите, преди да напуснат, защото едро не можахме да хванем. Въпреки майсторските ни свидетелства, кълвеше само дребосък. Не съм си и помислял повече да ходя там, като знам какво се случва със свободните язовири в нашата област. Всеки, който свърне, лови безогледно с въдици каквото дойде, а с мрежи - каквото му падне. И никой не зарибява, а и защо ли? Може и да са останали някои хитри риби, които умеят да се пазят и ще пораснат на воля, дай боже. На друго не може да се разчита. Поне засега.

Яз. „Светлина“, общ. Димитровград

Ей на този язовир бях точно преди забраната. Бяха ми казали, че излиза хубава каракуда. Викам си, сега ще отида да набарам едрите, те са най-активни точно през този период, преди хвърлянето на хайвера. Речено-сторено. Пристигнахме с двама приятели, разположихме се на разлят ръкав и запретнахме ръкави. Един местен риболовец от близкото село Горски извор, който заварихме там, ни обнадежди, като ни показа две незадоволително големи каракуди, които бил уловил още при самото си идване, в 6,30 сутринта. Имаше индикация, щяхме да чакаме. Минаха три часа - нищо. На дъно - същата работа, индикаторите не потрепваха. Някъде към обяд се появиха служителите на ИАРА за проверка на билети и такъми. При нас всичко беше наред - и билети, и легални такъми, само дето риба нямахме. Поразпитах местния човек за достойнствата на язовира. Той ми каза, че рибата тук останала малко, мрежари всяка седмица тарашели язовира, вече посягали и на дребосъка. Никой не зарибявал и ако е останал някой свестен шаран, то той много рядко се обаждал. Не посочи примери. Разбрах, че и тук работата е халтава, няма контрол, няма съвест, няма читава риба. Само губене на време. Вързах си обеца.

Сега когато този язовир е в списъка на разрешените, как да си кажа, че искам пак да го посетя?

Вече знам какво ще отговоря на Ванката Парасков, скулптора, как да защити своята религия на риболовец мъченик. Иване, вземи напиши до министъра: „Г-н министре, идете вие да ловите на тези язовири! Ние не ги щем!”

Щерю Щерев, аквакултурист

Като няма риба, и ракът е риба