Мол Пловдив |
Може ли да съществува нещо по-грозно от един мол? Може. Два мола.
Огромните безформени сгради, които поникнаха в големите градове, станаха обект на оживени коментари по форумите в интернет. Горният диалог е оттам.
Отвън един мол наистина наподобява сплескана консервна кутия. А отвътре?
В Пловдив засега работят два – „Мол Пловдив“ и „Карфур“. Последният все още не функционира с пълния си капацитет, отворени са само част от магазините. На витрината на един от тях примамва надпис „Топ цени: По случай откриването на магазина“. Любознателният репортер на Haskovo.net веднага се набута вътре.
Риза с къс ръкав. Цена - деветдесет и девет лева и деветдесет стотинки. Хм.
До нея – панталон. Цена сто четиридесет и девет лева. Хм, хм. За едни гащи.
До тях – тениска. Репортерът предположи, че е някоя евтинийка за има-няма 70-80 лева и я отмина с пренебрежение. Не знам какви ще са цените след изтичане на промоцията, но със сигурност знам, че лично аз тогава ще се намирам на друго място.
Магазин за обувки. Огромна табела: „Намаление – 50 процента“. Е, това вече е работа тъкмо за мен. Нахълтвам. Първият попаднал ми чифт има цена 139. 99 лв. Сиреч, без намаление струват двеста и осемдесет лева! Е, без две стотинки.
Не мога да си представя какво би ме накарало да си купя обувки за двеста и осемдесет лева. Освен ако продавачката не ме убеди, че могат да ходят сами. Например – пращам ги до магазина за бира, а аз си лежа пред телевизора и гледам мач. (Това последното е пълна фантасмагория. Аз мачове не гледам.)
В „Карфур“ има и огромна (с височината на 4 етажа) стена за катерене. Работниците все още я доизкусуряват. Питам колко ще струва.
„Пет лева“, отговаря ми единият от работниците. „Ама пет лева за три пъти“, уточнява.
„Три пъти какво?“, продължавам да разпитвам.
„Три изкачвания“, търпеливо ми отговарят.
„А падането? Колко ще струва падането?“.
Не ми отговарят. Смеят се.
„Значи, падането ще е безплатно?“, заключавам.
„Майна“, доверява ми през смях единият от строителите, „в един мол нищо не е безплатно“.
Сигурно иска да каже, че падането от стената е невъзможно. Ясно.
Ако човек се въоръжи с търпение и обиколи стотиците магазини в мола, сигурно ще открие и нещо на изгодни цени. Е, няма да е безплатно, но нещо така, по-тънко.
Неотдавна четох някъде интервю с един от шефовете на компания, която консултира изграждането на молове. Според него модерните търговски центрове щели да променят манталитета на потребителя. За манталитета не знам, но съдържанието на портфейла – със сигурност. Изкушения – много. Хасковлии го знаят от „Кауфланд“ - влязат за пакет сол, а излязат с пълна количка. (Това важи, ако човек влезе с жена си. Ако влезе сам, може наистина да излезе само с пакет сол).
Като стана дума за Хасково. Мнозина роптаят, че нямаме мол. Бъдете спокойни, ще имаме. Или може би е по-точно да се каже: Притеснявайте се, ще имаме.
Защото каквото и да ви разправят за променяне на културата на потребителя и дрън-дрън, основното е да ви опразнят портфейла. В тези търговски центрове е пълно с изкушения, а както казва Оскар Уайлд, единственият начин да преодолееш изкушението е да му се поддадеш.
Според Хегел развитието на човешкото общество става по нещо като спирала. Дори формула е измислил: „Теза-антитеза-синтеза“. С други думи – днес отричаме вчерашното, утре ще отричаме днешното и ще приемем отчасти вчерашното.
Явно днес ние загърбваме кварталната бакалия и се бутаме в молове и хипермаркети. Със сигурност не е далеч времето, когато ще презрем търговските мастодонти и ще въздишаме по романтиката на магазинчето в квартала, познатата продавачка и топлината на човешкото общуване при пазаруване.
При цялата тази спирала и бъркотия обаче има едно константно, непроменимо и крайно необходимо условие. Sine qua non, без което не може, както казват древните. Да има заплата, за да има какво да харчим. Останалото е лесна работа
Тодор Кръшков
Молът отвътре. Снимките не ги бива много, защото вътре снимането е забранено |
"Карфур" в Пловдив още се доизкусурява отвътре |
Стената за катерене. Да я изкатериш три пъти ще струва пет лева |