чени от университета в Торонто (Канада) са успели да разгадаят генетичен „код в кода“, което може да обясни как в малко количество гени може да се съдържа информация за синтеза на множество белтъци и други сложни структури. Резултатите от изследването ще бъдат публикувани в списание Nature.

Човешкият геном беше напълно разшифрован през 2004 г и учените бяха учудени колко малко гени имат хората. Човекът има само 22 000 гени. Това на пръв поглед може да изглежда много, но тополата например има 45 000 гени.

Една от главните цели на канадските изследователи е била да разберат как информацията, необходима за създаване на толкова сложни структури, като човека, може да бъде закодирана с помощта на сравнително малко гени.

Както се оказало, в гените присъства второ информационно ниво, която клетките на живите организми използват за създаване на големи „набори с инструкции“. Изследователите са открили скрит код в ДНК, който се използва от клетките за превръщане на 20 000 гени в стотици хиляди генетични съобщения с помощта на преместване на техните части.

Учените са написали програма, която анализира ДНК и намира „ключовите думи“ в генома. Съвкупността на тези кодови думи те са нарекли „сплайсингов код“ - той съдържа биологична информация, необходима за сплайсинг (съединяване на различни части от генетичния код в различен ред за синтез на множество съобщения). Например, три неурексинови гена могат да генерират повече от 3000 генетични съобщения, които помагат да се управлява бялото вещество в мозъка. Неурексин – това е белтък, представляващ „лепило“ за съединение между нервните клетки в мозъка.

Сложните биологични системи са подобни на сложни електронни схеми, затова и канадските учени са работили в тясно сътрудничество с биолози и компютърни специалисти, за да могат да използват големи обеми експериментални данни.