Рожденото му име е Иван Иванов. Всички обаче го познават като MC Jotto. Започва да води дискотеки от 17-годишен. Той е първият Master of Ceremony ( MC) в България. Титлата означава универсален водещ. Артист - диджей, който импровизира, води и умее  да рапира.

В силното време на българския рап MC Jotto e първият, който кани в хасковските дискотеки Спенс, Мишо Шамара, 100 кила. Приятел е с Ъпсурт и Лейди Би.

Работил е в дикотеките от времето на комунизма. Забавлявал е мутри, ченгета и редови посетители в баровете и по време на прехода. Пред микрофона е и до днес.

Фен е на Ди Ем Екс, Тупак и Ноториъс Би Ай Джи. Слуша и рок музика.

Jotto, MC

- Защо MC Jotto?

- Свирих в първата хард рок група в Хасково. В училищната банда на Икономическия техникум. Свирих на барабани и малко на баскитара, пеех. Тогава бях с дълга черна коси и обици. Милицонерите ме преследваха, за да ме подстрижат. Първият ми прякор идва от вокалиста на Рейнбоу - Джо Ли Търнър. Викаха ми Джо Ли.

После един диджей от София ми каза, че Джо Ли Търнър е рокаджия, а аз имам богата музикална култура. Имал съм много развинтена фантазия, че съм творец - като италианския художник Джото, само че в музиката.

На всички участия, на които ходя, говоря най-много. Петко Балъка, израснал съм у тях, много ме лансира.

Той е доайенът на диджей воденето в Южна България. Непрекъснато го канеха за жури в конкурси. Даже ми е помагал да спечеля няколко конкурса.

- Колко часа не си спирал да говориш? Поставял ли си рекорд?

- Затова и катастрофирах на морето през 1991 година. От недоспиване. Обикалях дискотеките в Слънчев бряг, Русалка, Каваците, Приморско, Китен. Ударих се жестоко. Трахеята ми беше пробита, лекарите казаха, че може и да не проговоря. Оперираха ми гласните струни. Тогава се промени и гласът ми. Но пък започнах да звуча като рапър.

- Как започна?

- Сам се предложих. Още по времето на комунизма, преди падането на Берлинската стена. Бях още ученик. Имаше един Бебо в Дупката, под хотел "Аида". Там започнах.

- Нямаше ли проблеми, бил си ученик?

- Уреди ме собственикът. Там се събираха и полицаи. Работех и в дискотека "Мелодия", Ицо Кюфтето ме уреди там, той вече не е жив. Започнах още през тоталитарно време с протекциите на бармани и собствениците на заведенията. Водил съм частни партита и на адвокати, и на полицаи.

- С каква музика ги забавляваше?

- Имаше си изисквания едно време - 50 процента българска и руска музика, останалите - западна. Аз обаче наблягах на западната.

- Как се забавляваха муртите в онези години?

-Имаше много танцьорки от Руските републики. Плащаха на цели балетни формации. Затваряха заведенията и ги караха до сутринта да правят и стриптийз, и садо-мазо... Бях им любимец на мутрите. Подарявали са ми златни часовници.

- Защо ти правеха подаръци?

- Заплати не даваха, но като работиш един месец, накрая поне ти подарят нещо златно.

- Какво друго са ти подарявали?

- Гривни, синджири и оттогава ги нося. Когато нямат пари, ми подаряваха нещо. От Стефан Мирославов-Крушата имам гривна. Той бе първата мутра, която убиха показно на магистралата със снайпер.

- Стреляли ли са по теб?

- Не. Стреляли са наоколо. Случвало се е да работя в дискотека на мутри и са идвали от други групиравки да ги търсят. През мутренските години всяка дискотека се държете с протекции на някоя от групировките - ВИС, СИК, Аполо и Болкан. Между тях винаги имаше протоворечия. Отвличаха танцьорки.

Случвало се е да ме дърпат и заплашват, но аз съм израснал с такива хора по дискотеките. Тръгнал съм през комунизма и съм преминал през целия преход. В началото имаше тарикати, после играчи, измамници, след тях мутри. Трябва да се имаш с всички, да имаш подход.

На моята сватба бяха само мутри. Някои бяха с гипсирани ръце, други вече са емигранти, някои не са живи.

- Арестували ли са те?

- Задържали са ме през 90-те години. Работех в "Плейбой бар", в дискотека "Хали Гали". Давал съм показания. В Димитровград в Панорама са ме арестували.

- Трябва да напишеш книга?

- Предупредили са ме, докато са живи някои, да не пиша. Боби Цанков ми беше приятел. Но той е 100 процента измамник и диагнозата си му е такава. Викаше ме в София, но не отидох. Пратих при него Милен Кръстев. Биха го няколко пъти заради Боби, на когото помагаше и му беше шофьор. После Милен отиде в Испания и там го убиха. Помисли си, че има много пари в Испания. Но там са мароканци и руснаци. Нашите мутри най-много да те заплашат и да ти ударят няколко шамара. В Испания убиват. Когато липсват пари, ревизията завършва така.

- Разкажи някоя забавна история?

- Забавно беше с рускините танцьорки. Половината от тях си търсеха богати бизнесмени. Другата половина наричахме "интелектуалки". Те търсеха развитие и искаха да танцуват в казина и на големи сцени.

На мен също ми се предлагаха. Когато те видят, че носиш златни бижута и караш скъпа кола, започват :"Къде живееш? Да отидем да пием кафе у вас." .

Видял съм всичко - първите травестити, първите певици. Работил съм с Таня Боева в Панорама, още не беше пробила. Тя се уплаши, когато дойдоха мутрите. Да не би да я вземат. Мутрите, когато си харесаха някоя, я взимаха. На другия ден я пускаха. На кого да се оплаче? Какво ще кажеш:" Взеха ме да пея до сутринта или изнасилиха ме в басейна."

- Това е гадно. Как си го преживял?

- И Ивана го е преживявала, тя разказа как е стреляно по нея. Но мутрите уважаваха професионалистите. Когато види, че си широко скроен, че имаш чувство за хумор, че можеш да лавираш. Бях диджей на мутрите.

Поздравявах ги на титли - генерал-майор еди-кой си, мутра на година еди-коя си, групировка с най-много оборот на глава от населението, първа бригада, втора бригада, първия брониран джип... Кой друг ще се сети? Бяха себични и суетни, пък и аз съм такъв. Кефят се, когато ги издигаш. Мен ме харесваха, имам подход. Преценявах кой е най-напред с материала, кой е най-силен. Кой е най-актуален - който е жив и другия месец. Такива бяха филмите.

- Каква музика слушаха мутрите?

- Обичаха сръбска музика - Цеца Величкович и Весна Змиянац. Те се кефеха на сръбската мафия, защото тя е една от най-силните. Искаха руски класики - "Поручик Галицин", "Очи чорние"...

Имаше мутри, които слушаха рок - Рейнбоу, Уайтснейк, Дийп Пърпъл.

Някой диджеи се схващаха и мутрите стреляха по тях. Мен са идвали да ме отвличат от пулта. Но като влезеш в контакт с тях, виждат, че си пич и те оставят.

Щом съм оцелял. Имам харизма. Господ ми е пратил ангел хранител.

Идвали са барети с качулки да ни арестуват. Имаше тогава танцьорки, които си бяха проститутки, танцуваха голи.

Някои от тях нямаха документи.

Арестуваха ни всички. Разпитваха ме. Казвах, че са само танцьорки, но когато стане много топло, понякога се събличат. Правели са обиски вкъщи.

Бил съм свидетел и на побои. Имаше богати бизнесмени, които си мислеха, че са приятели с мутрите. Искаха да ги черпят, а мутрите са суетни и не обичаха да им плащат питиетата. На такива казваха богати притеснители.

Докато бизнесмените са трезвени, мутрите приемаха почерпката. Но когато се напиеха, отиваха да ги прегръщат и онези изваждаха бухалките. Трошаха заведението, после искаха сметката и се подписвахавърху нея. Колко я оправяха след това, е друг въпрос. Собствениците си мълчаха. Но имаше мутри, които си плащаха дори счупените чаши.

Бях на първото участие на фолкпевицата Мария. Дойде с майка си. Още на първото участие се качи на масата.

- Печелиш ли добре като водещ?

- Преди се правеха пари, защото добрите водещи бяхме малко. Взимал съм по 100 лева на вечер, когато месечната заплата беше 160 лева.

- Какви качества са необходими, за да станеш добър диджей?

- Трябва да имаш инстинкт и интелигентност.Когато видиш една компания, веднага да й направиш психо профил. Преценяш, когото ти кажат няколко думи и когато видиш как се държат. Профилите са няколко-емоционално обременени, такива, на които задръжките падат по-бавно... Най-важното е да прецениш ценностната система на човека и компанията. От нашата емоционалност зависи стилът музика, който харесваме.

Всичко е подход. Подходът към хората е това, което отличава най-добрите от всички останали. Независимо от професията.

Ако живеех на Запад, щях да стана психоаналитик и да лекувам богати кучки и бизнесмени от разни обременености-финансова, сантиментална, духовна, полова.

- Ходиш ли на дискотеки?

- Не, защото виждам всички грешки на колегите и се дразня. Аз съм професионалист, а младите са оперирани психически и интелектуално.Сега има озвучители, които могат да миксират много добре.

Преди личности ставах дидждеи-трябва да имаш самочувствие, стил и харизма. Сега мислят само за миксиране. Те не са водещи. Те се ръководят от 60 процента дрогирана публика.

- Имал си възможност да работиш в други градове, защо остана в Хасково?

- Вярвам в кармата. Много пъти съм имал възможност да остана в София и да работя по морето, но винаги нещо се случва. В едни стари книги пише, че пред Господ всички сме равни, но той си има любимци. Ти може да искаш да станеш президент, ама Господ ти е отредил да се родиш в неподходяща зодия и в неподходящо време, той те е определил за статист.

Вярвам в астрологията.Чета теологична литература. Може би заради майка ми, която се занимава с астрология. Бабите ми са били баячки и гледачки. Има някаква наследственост. Всеки се ражда с уникална звездна карта, тя е галактическият ни паспорт.

- Защо носиш два часовника?

- Според хороскопа ми трябва да има часовници около мен. Те ми носят късмет. Моите са златни, защото благородните метали също ми носят късмет.

Интервю на Христина Котларска