Христина Иванова е завършила промишлен дизайн в Техническия университет в Русе. Преди това талантливата хасковлийка е взела диплома от художествената гимназия в Пловдив. Работила е в рекламна компания "Ракомс - 2" пет години. Младата дизайнерка е спечелила конкурс на кафе "Якобс" за проект на стелаж. Автор е и на новата визия на офисите "Ти Би Ай кредит".

От две години работи в собствено дизайнерско студио.

Христина Иванова, инженер-дизайнер

- Лесно ли се убеждават клиентите в предимствата на дизайнерските проекти?

- Не е толкова лесно. Налага се да убеждаваме. Бях в София преди няколко дни. Имам поръчка и отидах да разгледам италиански мебели от най-висок клас. Харесах лампа за 20 000 лева. Но няма да я взема, много е скъпа.

Цената означава качество. Но е трудно е да убедиш клиента. В България също се изработват мебели, на външен вид като италианските. Но след една година дивана хлътва от дупето. А си платил за него 3 000 лева. Има само една добра софийска фирма, но те не предлагат на българския пазар - работят за операта във Виена, за обекти във Франция.

Имам един клиент - интелигентен и заможен. Показвам му проект на кухнята. Пита ме : "Къде е хладилникът". Отговарям, че е за вграждане. А той :"Не искам да отварям две врати, за да стигна до студената вода." Той не знаеше как изглежда.

Веднъж ми се обади заможна дама, домакиня. Някой ме препоръчал. Обясних какво мога да направя в дома й. Накрая тя каза : "За какво си ми, моето момиче, това и аз мога да си го направя." Но не е така.

Една спалня не е само легло с две нощни шкафчета и лампа. В една спалня се правят много неща- там се спи, прави се любов, водят се разговори. Не е само мебел. Това хората не го разбират, не се замислят за това.

Една детска стая я мъча два месеца. Пространството е малко. Клиентката иска две легла, но да не влизат едно в друга, да не са падащи. Да има голям гардероб. Стаята е боядисана в патешко жълто и не иска да се пипа.

В Хасково не пробват шантави неща. Да не говорим, че никой софиянец или човек с пари няма да наеме дизайнерско студио от Хасково. Затова се местя в София, вече си наех офис.

- Само защото студиото ви е в Хасково?

- Членувам в гилдията на дизайнерите от година и половина. Дори там те гледат с недоверие, когато чуят, че работиш в Хасково. Въпреки, че дизайнерите в България са мними дизайнери.

В университета в Русе преподаваше единственият професор по дизайн в страната Никола Орлоев.

Професионален патрон беше италианският дизайнер Джорджето Джуджаро. Такива хора са ме учили.

- Каква е разликата между художника и дизайнера?

- Преди това бях художник. А художниците са егоисти. Това, което чувства, това дава на хората. Ако искат, да го харесват. Прави го за себе си.

При дизайнера е точно обратното. Това, което прави, трябва да се хареса на клиента.

- Как правите проектите?

- Когато влезеш в един дом, усещаш духа на неговия обитател.

Затова първо разговарям с клиента, за да разбера какво харесва. Последните ми клиенти например обичат кафяво - искат да им е топло и уютно. Правиш психотест на клиента, за да ги усетиш. Тогава започваш да редиш мебелите. Започваш да поставяш акцентите. Много е трудно да убедиш един човек да сложи акцент някъде. Акцентът е това в стаята, което заковава погледа ти и те вкарва в друга атмосфера.

Но преди да започна проекта, прекарвам сама известно време в дома или офиса, който трябва да проектирам.

- В какво най-често се грешим, когато става въпрос за обзавеждане?

- Има едно правило, което трудно се разбира. Създаването на пътечка в едно жилище. Представете си панелка. Врата към хола, от него врата към терасата. Класика - меката мебел се слага между врата на стаята и на терасата, а телевизорът е отсреща. Така не се прави. Когато отвориш вратата, трябва да има диван, които да те покани да седнеш. От вратата на стаята до вратата на терасата трябва да се стига по най -краткия път, а не да се обикаля масата. Това са елементарни правила. Но решават, че телевизорът трябва да е до прозореца. Прозорецът открива гледка, а когато гледаш телевизор, не ти трябва гледка. Телевизорът трябва да е срещу прозорците.

Когато чуя латекс и вертикални щори за къща, мога да се издухам. Те са за офис. Интелигентен човек не може да си купи готово кухнинско обзавеждане. Преди време имах нужда от пари и пуснах реклама в едно радио. Когато ти трябват пари, започваш да правиш пошли неща. Предлагах да направя проект, шкафчетата и абсорбера бяха подарък от мен. Пристигнаха едно семейство - мама, татко, три деца и бабата - за да видят обзавеждането. Обясних, че кухнята се обзавежда по проект и няма как да се види преди да се види помещението.

ВБългария са свикнали да пазаруват на парче - един шкаф 30 см, друг шкаф 60 см... какво от това, че когато ги подредиш, има луфтове и дупки. Все едно си на квартира, за временно ползване. Не ми се коменентира.

В София нещата са по - сложни, цените са различни, работи се с договори. Такива смешни неща, които правя тук, там няма да ми се случват.

Разочарована съм от хората тук. От две години се мъча да тръгна и да ме харесат. Но баровците тук си наемат дизайнери от София. А там не са по-добри от мен. Просто са от София. И аз ще стана софиянка.

Много дълго ме нямаше в града. Исках да се прибера и да си имам мое легло и гардероб. Голяма грешка. Тук хората общуват в затворени групи и не могат да приемат различните от тях. Нямам проблем с общуването. Моята работа е такава, че трябва да усещам човека отсреща.

- Когато отидеш на гости, вторачвате ли се в интериора?

- Българите нямат възможност да си направят домовете, такива каквито искат. Когато влезеш някъде, има светлина и мирис. В един дом, всяко нещо говори - сложили са ледека, мокет или странни пердета . Всеки дом има особен дъх. Присъстивието има дъх. Това усещам в един дом.

Като да легнеш да спиш в чужд чаршаф. Усещаш всичко - усещаш човека, цялата му вътрешна психология. Домът е лицето на един човек.

- Има ли неудачни цветови комбинации в интериора?

- Когато говорим за помещение, можем да съчетаваме смело. Човешкото око възприема най-лесно естествените материали. Напоследък в интериора навлиза комбинацията между камък и дърво. Стъкло с дърво и стъкло с камък също стоят добре.

Един колега бе сложил телевизор пред каменна стена. Това не е удачно. Окото възприема по-лесно камъка, отколкото телевизора и се дразни. В дома трябва да има естествени материали и цветове - охра, бежево, зелено. За контраст може да се сложи - червено, лилаво. Искаме да ни е уютно, да ни е добре. Да си поемем въздух - без много ярки цветове и много стъкло.

- Колко цвят може да се комбинират в една стая?

- Един колега от две години е на тема "черга". Комбинира дори лилаво и зелено...те са в контрастна гама, това е интересно, но тряба да внимава как се съчетават. Синьо с кафяво е много модерно. Актуални са и тапети в черно и бяло с големи шарки, но отиват на големи помещения. Това е като дебела жена с рокля на едри цветя, облича я, за да не изглежда толкова смешна. Има елементарни правила - вертикалните линии удължават, хоризонталните - разширяват.

- Какво ще бъде предизвикателство за вас?

- Да обзаведа бутиков хотел. Всяка стая може да бъде различна. Ще бъдат в различни стилове - стая море, луна... Винаги трябва да има тема.

Затова разпитвам клиентите си. Какви книги четат. Но вече никой не чете. Интересува ме каква музика слушат.

Обичат ли слънчето, морето, гората. Има много романтика в моята работа. Трябва да откраднеш душевността и да я сложиш в къщата му и той да е доволен.

Това е като да влезеш в магазин, да видиш рокля и да си кажеш: "Това е точно за мен. Върху тази рокля е моето име. "

Но става въпрос преди всичко за финансови възможности. Казвам колко ще струва, но в повечето случай на клиента му се струва скъпо. Гледам да не извивам ръце и да не одирам кожи. Клиентът да остане доволен и аз да съм си свършила работата. И в крайна сметка всичко става сиво и банално.

Ще ви разкажа виц. Един дизайнер умрял. Тъй като не бил нито много добър, нито много лош Свети Петър му казал да избере - в рая или в ада. Погледнал в рая - дизайнерите седят на компютрите и работят. Надникнал в ада - и там дизайнерите били пред компютрите и чертаят. Каква е разликата, попитал нашият човек. В рая им приемат поректите, в ада - не, отговорил Свети Петър.

Интервю на Христина Котларска