Това е той, Ицо Джапана, автентичен и светски |
Житейската философия и рибарския опит на един свиленградски бохем
С този майстор на късия разказ и зевзек от класа се запознах в късното лято на 2000 година в скромния му дюкян. Малкият павилион, разположен точно срещу портите на свиленградската ЖП гара, ми напомняше за дядовата ръкавичка, дето побира повече, отколкото може, стига хората да са добронамерени и чисти в помислите си. Дотогава само бях чувал за подвизите и сказките на чудака от Гарата – Джапана. Но сядайки на посоченото ми от него място, веднага усетих защо за този човек се носеха легенди и що за птица е той. Зад игривият му и чист поглед се крие душата на една различна личност, а външният му вид и вързаната на плитка, вече сребрееща коса, издават принадлежността му към арта. Джапанов е натура, изпълнена с философия, присъща на свободомислещия, проницателен човек, уникален в своята самобитност. Но за останалото нека той сам да каже.
Роден съм в Гебран, това е европейската част на Свиленград, оттатък е Азиатската. В Гебран се чувствам по европеец от другите. Роден съм през 49-та, благодарение на Бога. Малко съм Марко тотевец – всичко, което започна, става от втория път. 11 години ходех на училище, 4 от тях в един клас, да си затвърждавам знанията. Даскалите се сменяха, аз си оставах в същото отделение. И ставам все по-голям.
Научих азбуката. И ми казват: „Джапанов, кажи едно изречение с подлог, сказуемо и т.н“. Аз: „Мама вари сливи“. Даскалът пише тройка. Другата година пак - „Мама вари сливи“. На третата година даскалът пак настоява: „Кажи едно изречение“. Аз пак - „Мама вари сливи“. „А бе, Джапане, мамка му и сливите, пирони да бяха щяха да се сварят, бе!“
Прякорът ми идва от Джапания - прадядо ми през 1720 година е купил японка от Цариград като робиня, тогава са се продавали. И я докарал по тези места. Най-напред е била помощница, ама после му взела акъла и станала негова жена.
Риболовът ми е хобито. И животът ми така тръгна. Първо в казармата. Целият ми живот е минал в моабети и дернеци. Започнах като шофьор на такси, бях управител на една хижа, където веселбите бяха безконечни. 2 момчета имам, 3 внучета, дано някое се метне на мен. Цялата къща сме зевзеци, ама аз май съм дръпнал повече. Та хобито ми е - рибар. Който е рибар, мразел жена си, който е и ловец, и рибар - и жена си, и любовницата си.
Мойта жена си я обичам. На това павилионче му викат дядовата ръкавичка. Държа го само за да има къде да се събираме с приятелите на лаф моабет, без тях не мога. Всяка сутрин тук си пием кафето, дръгнем горещи клюки. Врагове нямам. Аз съм казал, че ако зависттта в България може да произвежда енергия, на Лас Вегас лампите му ще изгорят. Обичам веселбата и седенките, гледам към всички да съм еднакъв - с богатите богат, с бедните беден.
Започнах на 12 години да ловя риба. Децата също са рибари. Всеки ден съм по Марица. Имам едно конче, научено е, с него си ходя - то си посе по поляната, аз си пия ракийката. Кончето ми, и то като мене – дернекчия. Харно животно. Другата ми страст е да се заглеждам по засуканите булки, ама това не е нагон, а грях.
Доволен съм от живота, не се оплаквам. Сега е по-харно, защото при комунизма като кажа някой виц, викат ме в МВР-то, ударят ми някой шамар. Само това не им харесвах, дето те дебнеха да си изтървеш приказката. Над 1200 вица знам. Преди 8 г взех, че паднах на леда, получих сътресение на мозъка и тая глава, дето записва, се развали. Иначе някой да каже виц и аз да не го запомня и да го доукрася, не е било. С политика да не се занимавам, още от дете съм го осъзнал. Политикът е крадец, лъжец, интересчия, интригант. Някои викат този открал, оня обрал. България от 20 години я оставиха - кой колкото може да влачи, да краде. Че някой не е открал, то си остава за негова сметка.
И в Корекома бях - при доларите и марките. Ех, сега да кажа, че не съм взимал, ще излъжа. Пушех модерни цигари, ядях швейцарски шокололади, пиех маркови питиета. Това ми стига, аз и на малкото съм доволен. Между богати хора се живее по-лесно, защото ако не ти даде, поне няма да ти иска. Това е една от философиите ми.
Мустаците ми са на 50 години, а плитката ми е откакто спряха полицаите да гонят. Колко пъти са ме остригвали. Аз на инат отидох и се остригах гола глава, пак ме прибраха. Брадата я оставям септември месец, всяка година от 68-ма съм дядо Мраз, после дядо Коледа. Човек трябва да знае какъв залък може да погълне. Мойта жена златен медал трябва да й дадем, дето ме е трала толкова време.
По въпроса за жените да си кажа.
Жената на 18 г. е пъстърва, трудно се хваща, трябва специална примамка, маскировъчни дрехи, очила, чалъми. Много е сладка. На 25 става лихонь – кълве на поразия, стръвно. На 35 става шаран, тогава е асъл жена. А шаранът - може с пълнеж, може и пържен. Като мине 40-те става като треска - пак ядеш, ама ти е сухо. Мине ли 50-те, става каракуда - хапваш и плюеш кокалчета. А пък най-добре жената се хваща на въдица на захранка 100 евро, може и на плувка.
Оттогава винаги, когато имам възможност, навестявам този колорит, къде за едното здрасти, къде за повече. Гебранецът винаги ме посреща с ведро, открито лице и всеки път ме изненадва с някоя нова лакърдия от динамичният си живот. Най - интересни и невероятни са рибарските му патила, за които той обеща да ми разкаже някой следващ път.
Щерю Щерев, проф. аквакултурист