Дори и когато им се случи да заловят нарушители, актовете на ИАРА често падат в съда

Контролът на бракониерите в региона е много труден защото нарушителите организирано подвеждат Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури в контролната им дейност. За това признаха от хасковската Изпълнителна агенция по рибарство и аква култури, 4 дни след влизане в сила на забраната за риболов във всички водоеми. Точно тогава смазаната с години „машина“ се задейства с пълна мощ.

Обикновено преди мащабна бракониерска инвазия, телефоните на инспекторите прегряват от обаждания от скрити номера, които съобщават за хвърлени мрежи в конкретен водоем. Когато инспекторите пристигнат на място, няма и помен от рибари и мрежи. За сметка на това цели групи „тарашат“ други язовири. Схемата работи заради малкия личен състав на местната ИАРА. Инспекторите са общо 9! и покриват над 2000 частни и държавни водоема в областта.

„Стремим се да реагираме на всеки сигнал. За това понякога отиваме на зелен хайвер“ оплака се началникът на ИАРА д-р Милчо Милчев. От друга страна, ако сигналът не е уважен, следва колективно топене на агенцията в медиите, а в специализирани рибарски сайтове тип „На риба“ се насажда мнението, че те не си вършат работата. Макар и с половин уста инспектори признават, че бракониерите имат актуална информация и добра организация из целия регион. Неофициално, всички печени рибари в областта са наясно, че част от съюзниците на нарушителите, са държавни служители. Други пък ползват „логистична“ подкрепа от хора на длъжност по места.

ИАРА нямат алтернатива в следването на подадените сигнали. Мнозинството наложени актове се обжалват в съда. Там за доказателство не се приема дори снимков материал. Евентуални свидетели пък се контрират с други свидетели от нарушителите. По селата пък хората избягват да свидетелстват срещу съселяните си.

Освен с малкия си щат, ИАРА са ограничени и от липсата на гориво. Подвижните екипи разполагат само с 500 лв на месец, което се равнява на 2 200-2 500 км. Може и по-малко защото често се шофира през пресечен релеф или без каквито и да е пътища. Правомощия да арестуват бракониерите има и подвижната горска стража. Рядко обаче се случва те да направят това, отчасти от местна солидарност, отчасти защото се приема че това е работа само на ИАРА.

Така се стига до парадокса че всички знаят кои са нарушителите, знаят се и потърпевшите водоеми, но заловени има малко. Заради поредица бракониерски набези, язовири като Иваново, Орешец, Доситеево, Злато Поле и според мнозина Тракиец, са буквално обезрибени. По неофициална информация, селата край Петелово и Бориславци/ яз Ивайловград/ са другите „родни“ места на майсторите на парашута и мрежата. По Марица пък се практикува търмъченето- закачането на рибата с кука.

Бракониерите обезмислят зарибяванията

Най-големите потенциални съюзници, законните рибари, пък не помагат на институцията. Дали от колегиалност или заради нагласата че държавата трябва да се „прецака“ на всяка цена.

Скоро хасковска област стана герой в Абсурд. По време на обявената на 30-ти март „вартоломеева“нощ за бракониерите из цялата страна, нарушители бяха заловени в почти всички региони. Само не и в Хасковско, където дори и личната визита на министъра не даде резултат.

В хасковска област са близо половината от всички водоеми на България.

P.S.

За илюстрация на твърденията, че бракониерстването в региона е хоби публикуваме снимки направени от димитровградчанин на р. Марица в района железния мост по жп-линията Димитровград-Стара Загора. Снимките са от средата на май миналата година, точно когато важеше забраната за риболов. Фотосите са направени от телефон. Публикувани са първо в сайта naRiba.com, с адрес: на вниманието на ИАРА Хасково.

Haskovo.net изразява добрата воля да бъде посредник между ИАРА и граждани сигнализиращи за бракониерски риболов.

Г.Христов