Барети са нахлули в дома на Човека глас Красимир Аврамов и погрешка са му щракнали белезници при акция „Недосегаемите".
"Към 9.30 часа сутринта, аз бях заспал дълбоко, защото работих до късно снощи по новата си песен и чувам, че някой разбива вратата. Сънен слязох от спалнята надолу към хола и очаквах, че ми правят някакво лично нападение, Чух, че въоръжени мъже влизат в къщата. Не знаех дали сънувам все още. Очаквах да влязат и да започнат да стрелят. В следващия момент нахълтаха цяла група барети, положиха ме на земята с викове, сложиха ми и белезници. Успях да извикам само, че съм Красимир Аврамов, след което намалиха драмата. После се извиниха за грешката, която е станала", разказа Аврамов пред КРОСС.
"Мисля си, че би трябвало да знаят, че живея там", каза певецът. Той не е разбрал за кого са го сбъркали спецполицаите. Не ми дадоха обяснения, не исках и да питам. Слава богу, че не бях наранен и след това се държаха почтено. „Не са ме водили за разпит, всичко се случи вкъщи", допълни Красимир Аврамов.
Пред Новинар Аврамов разказва, че се чувства стресиран от преживяното, което определя като сценарий от гангстерски екшън от 60-те.
Ето какво още разказа Красимир Аврамов:
Обясниха ли ви - грешка ли е станало, какво се е случило, че са влезли?
Да, обясниха ми, че е грешка, след като разбраха кой съм. Имало е някакъв знак за тази къща. Има и други офиси. Аз нямам представа за какво е. Аз с това записване по цяла вечер работя по новата песен и сутринта бях заспал дълбоко - въобще не чух, че нещо става. Само чух разбиването на вратите и аз помислих, че ме нападат по някакъв начин, някой някой си по някакъв начин. Нямам представа.
Баретите представиха ли ви се, казаха ли ви, че са полицаи?
Представиха се, имаше следовател от прокуратурата и писма, но след като вече бях на земята известно време и покрит. После вече ми се извиниха. Наистина се извиниха съвсем нормално и може би, ако съм чул, че са чукали, звънели са, може би щях да отворя и да се разберем. Аз бях дълбоко заспал.
Как се чувствате след тази история?
Все едно през 30-те години съм бил в един американски екшън. Неща, които съм ги гледал и не съм предполагал, че някога ще ми се случат на мен. Аз не знаех дали да се страхувам и по техните заповеди направих това, което е необходимо.
