Ситуацията с украинските военни в Курска област се усложнява. Командването на армията изглежда е издало заповед за изтегляне на украинските части към „по-перспективни линии за отбрана“. Какво казват експерти?

През последните дни руската армия пое контрола над редица населени места в Курска област, които от август 2024 година бяха под контрола на украинските въоръжени сили. На 12 март руската държавна агенция ТАСС и военни кореспонденти публикуваха видеоматериал, на който се вижда, че руските военни са в центъра на Суджа. Руслан Левиев, основател на разследващия проект Conflict Intelligence Team (CIT), заяви на 12 март, че украинските военни систематично напускат Курска област. До момента обаче няма коментари от украинска страна.

В сряда Владимир Путин направи първото си посещение на Курска област, откакто украински части навлязоха в региона. Путин заповяда на руските войници да прогонят от района останалите украински бойци.

В обобщението си за вторник, 11 март, Генералният щаб на украинските въоръжени сили съобщава за тежки боеве, но не предоставя подробна информация за ситуацията в Курск. Главнокомандващият украинската армия Олександър Сирски коментира ситуацията за последен път на 10 март, като отбеляза, че няма опасност от обкръжаване на украинските части в Курска област. „Подразделенията изпълняват своевременни мерки за маневриране към обещаващи отбранителни линии“, отбеляза Сирски във Фейсбук.

Курската операция на украинците е към края си?

Известният военен наблюдател, полковник Маркус Райзнер от австрийската армия смята, че Курската операция на украинците е към своя край. Той също говори за постепенно отстъпление на украинските части на територията на Украйна:

„Според наличните информации украинските войници се оттеглят на малки конвои - ясен сигнал за обща заповед за отстъпление. Там, където превозните средства не могат да преминат, войниците продължават пеша, опитвайки се да достигнат границата на малки групи - под постоянно наблюдение от руски безпилотни самолети. Сега въпросът е да се измъкнат оттам възможно най-безпрепятствено“, посочва Райзнер.

Според него украинските части се оттеглят не само по главните пътища, които са обстрелвани, но и по второстепенните, като отчасти им се налага да преодоляват водни препятствия с помощта на понтонни съоръжения. „Руснаците се опитват да разрушат последните мостове или помощни преходи, създадени от украинските инженерни войски, за да отрежат пътищата за бягство на украинците“, отбелязва австрийският полковник.

„Няма опасност от пълно обкръжаване"

Юрий Бутусов, известен украински военен кореспондент, който в момента се намира в близост до зоната на бойните действия в Сумска област, потвърди в разговор с ДВ на 11 март, че е станало много опасно да се пътува по пътищата, по които досега се доставяха провизии и боеприпаси от Украйна до Суджа. В същото време той смята, че няма опасност от пълно обкръжаване на украинските сили в Курска област. „Има заплаха само на определени позиции. Надявам се, че тези, които се намират на тях, разбират заплахата и ще успеят да се изтеглят навреме“, отбеляза Бутусов.

Кореспондентът смята за нецелесъобразно по-нататъшното оставане на украинските части в Курска област. „Противникът има значително числено превъзходство и удобна тактическа позиция. Не мисля, че има смисъл да оставаме там още няколко дни“, допълва военният кореспондент.

„На украинска територия позициите за отбрана ще бъдат по-добри"

Директорът на консултантската компания Defense Express Серхий Згурец също смята, че оттеглянето към територията на Украйна би било най-безопасният сценарий в настоящата ситуация, като се имат предвид логистичните проблеми и значителното числено предимство на руснаците. Според него Русия е съсредоточила на този участък от фронта групировка от 60 000 души. „Логистичният компонент е ахилесовата пета. Ако се придвижим към собствена територия, възможностите на нашите бригади за отбрана ще бъдат по-добри“, казва експертът.

Според Згурец вече няма и политическа целесъобразност украинската страна да държи позиции в Курската област, която се изразяваше в потенциална размяна на територии между Украйна и Русия. „Тръмп игнорира този компонент и сега на преден план излизат военните цели. А те до голяма степен вече са постигнати: да се сведат до минимум рисковете за Сумска област, да се отдръпнат определен брой руски сили от други направления и да им се нанесат максимални щети“, разяснява Згурец.

В същото време западните анализатори са разделени по отношение на резултатите от Курската операция на украинската армия. Бившият съветник на германския министър на отбраната Нико Ланге в интервю за германския телевизионен канал ZDF, също като Серхий Згурец, оценява украинската операция в Курска област като успешна. Той не изключва възможността украинските военни да поддържат отбраната там още известно време. „Украйна е заела редица точки в Курска област, които са изгодни за отбрана, и ги държи въпреки руското настъпление. Руснаците все още са далеч от пълното изтласкване на украинците от района на Курск. За украинците е очевидно: докато борбата с тези огромни сили от руска страна се води на руска територия, тези сили не са налични за руските части в Украйна. От тази гледна точка всеки ден е победа“, казва Нико Ланге.

Според него операцията в Курск е показала слабостта на руските власти, които не са успели да изтласкат украинските сили от руска територия за кратко време, както е поискал Кремъл.

„Безсмислено разхищение на ресурси"

В експертната общност на Запад обаче има и критици на тази операция, които я наричат разхищение на ресурси. Сред тях е по-специално Марина Мирон от мозъчния тръст King's College в Лондон. „Русия не прехвърли сили от други части на фронта в района на Курск, както се надяваха украинците. Дълго време руснаците задържаха украинските сили на окупираните граници, вместо да ги изтласкват“, отбелязва британската експертка. Според нейното убеждение задържането на руските територии е загубило смисъл за Украйна още в момента, в който е станало ясно, че няма да е възможно да се завземе нито един стратегически обект, като например Курската атомна електроцентрала. „От гледна точка на военната стратегия това беше катастрофален избор. Украйна удължи линията на сблъсъка, като първоначално не разполагаше с достатъчно материални и човешки ресурси“, критикува още Мирон.

Според полковник Маркус Райзнер оценката на резултатите от Курската операция ще бъде възможна едва когато стане ясно с какви загуби и колко организирано ще протече неизбежното, според него, отстъпление на украинските сили от района на Курск. „Най-големият риск остава сценарият, при който настъпва хаос или паника - какъвто беше случаят през 2022 година, когато руските войски се оттеглиха в Харковска област“, заключава австрийският анализатор.