Според българските закони само една институция може да се произнася в името на народа. Това е съдът. Затова във всяко съдебно решение се среща тази формулировка. Така излиза, че всичко, което прави съдът, е в името на народа. Може да е справедливо или не, разумно или идиотско, добро или лошо. Важното е, че в името на народа.

„В името на народа“ Окръжен съд – Стара Загора реши да откаже достъп до обществена информация по заявление, подадено в съответствие със закона. Според магистратите информацията, свързана с наказателно дело, което продължава вече 6 години, без да се вземе решение дори на първа инстанция, няма обществен характер. Ето защо никой няма право да разбере какви са причините за това забавяне. И така логиката е следната – в името на народа отказваме информация на обществото.

Кога се ползва името на народа?

„В името на народа“ съдилищата се произнасят при съдебни производства. В Конституцията е записано, че „правосъдието се осъществява в името на народа“, а в НПК, че „присъдата се произнася в името на народа“.

Може би заради инерция или (не дай Боже) от незнание старозагорският съд е пропуснал, че когато отговаря на искане за достъп до информация, това не е правораздавателна дейност, а административна процедура. Тя се движи по различни правила и не приключва с решение „в името на народа“. Но въпреки това искането за информация е разгледано „в закрито заседание“ като „частно гражданско дело“.

Кое е тайното дело?

Поисканата информация се отнася до буксуващото дело срещу Мария Гиздева. Тя е обвиняема за причиняване на смърт по непредпазливост на Богдан Динев, по-известен в Стара Загора като Боньо-Фаса.

Кървавата история започва на 25 юли 2016 г. Тогава Мария Гиздева е на 18 години, още ученичка в Търговската гимназия в Стара Загора. През лятната ваканция Мария работела в заведение. Там се запознала с един от клиентите - Богдан Динев.

По думите на Гиздева 62-годишният мъж ѝ разказал, че е скаран с дъщеря си Изабела. Помолил момичето за съдействие да се сдобри с дъщеря си и я поканил след края на работния ден в дома си на ул. „Чая“ 44, за да ѝ покаже снимки на Изабела.

Мария доброволно последвала мъжа до дома му. Тя твърди, че щом влязла, Динев заключил вратата и я блъснал на пода, започнал да разкъсва дрехите ѝ и да се опитва да сломи съпротивата ѝ. По думите ѝ мъжът попитал дали е девствена и като чул положителен отговор, казал на ученичката, че хем ще ѝ е първи, хем ще ѝ направи дете. Последвали и заплахи за убийство в случай, че момичето не си мълчи. Гиздева твърди, че мъжът я заплашил с нож, но тя успяла да се изплъзне, да го вземе и да го забие в слабините му. Динев умира от кръвозагуба и е намерен от племенницата си в локва кръв на следващия ден.

Покойният мъж е многократно осъждан и е лежал над 30 години в затвора за различни провинения, сред които и изнасилване.

В утрото след извършването на престъплението, Мария минала покрай дома на убития и видяла линейка и полицейска кола. Разбрала какво се е случило и се предала сама, като дала показания. Според тях е била изнасилена от жертвата и го е наранила при самоотбрана.

„Не съм мислела, че може да ме нападне. Говорехме на вратата, аз имах нужда да отида до тоалетната, затова влязох. Тогава той заключи и аз се притесних. Шибна ми шамар през лицето: „Ти ще си моята жена! Никога няма да те нараня!", крещеше той. Излъгах го, че съм девствена, разревах се, мислех, че ще се смили над мене. Каза, че за всичко си има първи път. Започна да ме дърпа, не можех да се боря, тъй като той беше много силен. Сърцето ми щеше да изскочи. Започнах да мисля как да се обадя на приятеля си, но телефонът ми не беше платен и нямах възможност. Тогава си казах: „Оправяш се сама! Или няма смисъл!", разказа Мария в единственото си публично изявление по темата.

Първоначално тя бе задържана, но по-късно прокуратурата я освободи срещу гаранция от 500 лв. и след протест на старозагорци в нейна защита пред Съдебната палата.

Осем години по-късно Гиздева не е чула нито оправдателна, нито осъдителна присъда. Тя е обвинена в умишлено причиняване на тежка телесна повреда, вследствие на която е настъпила смъртта на Богдан Динев.

Срещу Гиздева е повдигнато и второ обвинение за използване на чужд платежен инструмент – дебитната карта на загиналия. Точно това обстоятелство хвърля сянка върху нейната версия за случилото се. Криминалистите откриха, че два дни след смъртта на 62-годишния мъж Мария е направила 6 опита да изтегли пари от дебитната му карта, но не знаела ПИН-кода.

Защитата на Гиздева категорично отхвърли момичето да е имало финансов мотив за убийството. Банковата карта била върната в полицията с обяснението, че Мария я е взела с дрехите си в бързината по грешка. Опитите да изтегли пари от сметката били замислени като „допълнително наказание за насилника“.

Правосъдие ли?

Сега, осем години, 51 заседания на съда и двама съдии по делото по-късно решение все още няма.

Въпросите, свързани с причините за забавянето, старозагорският съд определи като информация, която „няма обществен характер“. Според ЗДОИ обществена е всяка информация, която е свързана с обществения живот и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Как може един гражданин да си състави мнение за дейността на съда, ако същият съд отказва да говори за основната си дейност – решаване на дела?!

Съдът опитва да тълкува и понятието „информация“ и способите за нейното поискване като твърди, че „заявителят е поискал отговори на въпроси, а не достъп до информация“. Още през 2006 г. Върховният административен съд (упълномощен да решава споровете по ЗДОИ) посочва в свое решение, че задаването на въпроси е легитимно заявление за достъп до информация.

Смущаващо

„Много е смущаващ начинът, по който се отказва информация“, коментира пред Mediapool адвокат Александър Кашъмов от Програма „Достъп до информация“.

По думите му аргументът, че информацията трябва да се създава не съответства на закона. Търсещият информация не е длъжен да знае къде точно се съхраняват исканите данни и затова няма проблем да задава въпроси по определена тема, допълни още той.
Нов съдия

Според източник на Mediapool съществуват обективни причини делото срещу Мария Гиздева да се проточи толкова.

По думите му първоначално пандемията от COVID-19 е попречила на хода на производството (съдебното дело започна през юли 2019 г., след изготвянето на десетки експертизи при разследването).

През 2023 г. обаче съдията по делото Красимир Рачев подава оставка и Висшият съдебен съвет го освобождава от длъжността в края на годината. Делото е разпределено на съдия Татяна Гьонева, която стана известна през лятото на 2023 г. като докладчик по делото за ареста на обвиняемия за нападението над Дебора Михайлова. Тя бе нарязана и обезобразена с макетен нож, а заподозреният първоначално бе освободен, защото нараняванията на момичето бяха квалифицирани като лека телесна повреда.

И тъй като съдебният състав е сменен, делото трябва да започне отначало. Според информацията на Mediapool в момента се работи по съкратена процедура и процесуалните действия няма да се преповтарят, а ангажираните страни само ще се запознаят с вече съществуващите протоколи. До момента са били разпитани над 40 свидетели.