Парламентът обсъжда промени в Закона за вероизповеданията
Законът за вероизповеданията се оказа по-важен от т. нар. удължителния закон за държавния бюджет за Народното събрание.
Депутатите започнаха днес работата си с обсъждането на първо четене трите законопроекта за изменение на Закона за вероизповеданията. Те са на парламентарната група на „Възраждане“, на ГЕРБ-СДС и на „БСП-Обединена левица“.
С предложените промени се цели да се уреди невъзможността за регистрация на повече от една църква, която съдържа в наименованието си „православна“.
Повод за промените е решение от 16 декември 2024 г. на Върховния касационен съд, с което се вписва в публичния регистър на съда религиозна институция с наименование „Българска православна старостилна църква“.
По този повод първо беше изслушан служебният премиер Димитър Главчев. Той обяви, че
„позицията на Министерския съвет е константна“. „Българската православна църква е една и неделима, като нейното единство е от особена важност за обществото ни. При съобразяване на принципите на правовата държава и разделението на властите, решението на въпроса с двете регистрирани православни църкви е от компетенциите на Народното събрание“, каза Димитър Главчев пред депутатите.
Вярвам, че с общи усилия можем да подобрим законодателната уредба и да не допускаме разединение в Българската православна църква, допълни той.
Служебният премиер припомни хронологията на съдебното дело. Изтъкна, че решението на Европейския съд по правата на човека, разгледано от тричленен състав, е постановило единодушно, че са нарушени текстове, свързани със свобода на мисълта, съвестта и религията от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Европейският съд по правата на човека констатира системен проблем във връзка със свободата на религиите в България с позоваване на член 46 от Конвенцията, по силата на който договарящите страни се задължават да изпълняват окончателно решение на съда по всяко дело, по което те са страни, като изпълнението се следи от Комитета на министрите към Съвета на Европа, каза Главчев. По думите му са визирани нормативни и индивидуални мерки, тъй като делото разкрива системен проблем, който вече е давал основание за осъдителни решения срещу България.
Проблемът е бил откроен още през 2004 г. от ПАСЕ. Естеството на нарушенията показва, че общите мерки, необходими за изпълнение на настоящото решение следва да включат или изменения на тези законови разпоредби или такова тълкуване на тези разпоредби, което не изключва регистрацията на вероизповедание, въз основа на това, че има същите вярвания или практика, освен ако двете наименования не са буквално идентични и сходни във всички свои елементи, а не само в една дума, каза Димитър Главчев.
По отношение на индивидуалните мерки, свързана с църквата жалбоподател, Европейският съд по правата на човека е посочил какво може да включва или одобряване на нова молба за регистрация като вероизповедание или възобновяване на производството по регистрация от 2011 г., добави той.
Комитетът на министрите изисква бързо приемане на съответните законови промени или привеждане на съдебната практика в съответствие с решението на Европейския съд по правата на човека, добави Главчев.
Дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет не счита, че след като е уреден статутът на традиционните вероизповедания, следва да се регистрира по съдебен ред религиозна институция, която иска да представлява православието, заяви служебният премиер.
По думите му през март 2024 г. въпросът за неизпълнение на решението отново е повдигнат на заседание на Комитета на министрите и Комитетът на министрите повторно е приканил съответните националните съдилища да изпълнят решението на Европейския съд по правата на човека. Той обясни, че в решението си ВКС, се е съобразил с решението на съда в Страсбург.
