ЕРП-тата не инвестират, регулаторите нехаят, а потребителите чакат компенсации

Всяко чудо за три дни! Новините около поскъпването на хляба, риска за пенсиите при липсата на бюджет и поредния провал със съставянето на правителство изтикаха на заден план драмата с останалите на студено и тъмно без ток десетки населени места в страната между Коледа и Нова година. Ще се сетим за тях следващата зима, стига до края на тази отново да не падне някъде по-обилен сняг и не събори електрически стълбове и жици.

Картинката се повтаря от години, като неизменно се стига до извода, че не само метеорологичните условия са виновни, но и пропуснатите години наред инвестиции в качествена и надеждна електропреносна мрежа. Но какво от това? ЕРП-тата не се трогват от недоволството на хората, а още по-малко държавните органи, които трябва да контролират дейността им.

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и ресорното Министерство на енергетиката за пореден път си прехвърлят топката кой какво трябва да надзирава.

Служебният енергиен министър Владимир Малинов откри, че електрическите стълбове и кабели и други съоръжения на електропреносната мрежа у нас се експлоатират безмилостно вече

40-50 години без подмяна

и това е част от причините за все по-честите и по-продължителни аварии. Затова той призова КЕВР подробно да провери дали и как дружествата са извършили инвестиционните си разходи, заложени в годишните планове.

Чак сега на министерството му хрумва, че трябва да се въведе законово изискване за минимум вложения годишно в модернизиране на остарялата мрежа, вместо дружествата да отчитат предимно инвестиции за присъединяване на нови абонати, защото е най-лесно. Припомняме, че точно преди 20 години снабдяването с ток на домакинствата и небитовите потребители бе раздържавено, обособено в три големи региона и предоставено на частни оператори срещу конкретни ангажименти за поддържане и развитие на мрежата. Излиза, че 20 години по модернизирането на електропреносната мрежа почти нищо ново не е направено.

От своя страна енергийният регулатор се оправдава, че съгласно Закона за енергетиката Министерството на енергетиката е отговорно за техническото състояние и експлоатацията на енергийните съоръжения, както и за тяхната готовност при бедствия. „КЕВР никога не е имала, нито има потенциал да се занимава с

техническото състояние на енергийните обекти“,

заяви шефът на КЕВР Иван Иванов. По същия начин преди две години, когато отново обилен мокър сняг обледени и пречупи хиляди електропроводи в Северозападна България, Иванов обвини Министерството на енергетиката, че не е извършило задължителната есенна проверка на готовността на ЕРП-тата за зимния сезон.

Сега КЕВР обяви, че ще проверява (по документи) дали трите ЕРП-та изпълняват лицензионните си задължения. Какво означава това? Не трябва ли това да е рутинната работа на комисията, която дава лицензите, а не инцидентна, когато хората, останали без ток, се вдигнат на протести? Що се отнася до проверките на изпълнението на инвестиционните програми на ЕРП-тата, те щели да се извършат през април и май тази година.

Това прехвърляне на горещия картоф кой да осъществява контрола и да изисква всеки да си свърши работата, идва дюшеш на електроразпределителните дружества. Нещо повече, те стават все по-арогатнти.

Шефът на „Електрохолд“, дружеството, чиито абонати страдат най-много от прекъсвания на тока, при това не само през зимата, обяви, че дори да иска, не може да влага достатъчно средства в подмяна на остарялата електропреносна мрежа. Причината - КЕВР няма да признае тези разходи, за да не скочи цената на тока за домакинствата. Със същия аргумент - да не се повиши цената на тока, Асен Христов обясни преди месец, че не може да вдигне заплатите на аварийните екипи, които се трудели за 1700 лв. на месец. Част от недоволните служители подадоха молби за напускане, като предупредиха, че това ще създаде проблем на дружеството през зимния сезон, но Христов увери, че за тези пари ще намери достатъчно хора на мястото на напусналите. Може и да е намерил, но едва ли ги е обучил как да действат при аварии.

За виновни за авариите той обвини също така кметовете

и екозащитните организации, които не разрешавали да се секат дървета за разширяване на просеките, през които минават електропроводите. „Избирайте - ток или „зелените“, обърна се към кметовете на останалите без ток селища шефът на „Електрохолд“, но пропусна факта, че и в полето паднаха от снежната буря не малко стълбове и жици.

Без задръжки Христов признава, че дори от КЕВР да му дадат карт бланш за по-големи инвестиции, компанията ще предпочете да инвестира в мрежите на големите градове, а не в населени места с по 200-300 абонати. Само че „Електрохолд“ е получил лиценз да снабдява с ток цяла Западна България, а не само големите градове в този регион! КЕВР би трябвало сериозно да опонира на подобно нахално изказване.

Нищо подобно! Шефът на енергийния регулатор изцяло защити ЕРП-тата покрай взетото тези дни решение за вдигане с над 8% на цената на тока за бита от 1 януари, като обясни колко много ще пострадат те от задържането на цената. „КЕВР не е Комисия за защита на потребителите и трябва да мисли и за енергийните дружества да не изпаднат във финансова криза“, каза Иванов по повод призивите на депутата Делян Пеевски за мораториум на цената на тока.

Всъщност, драмата на

хилядите домакинства останали дни наред без ток

по коледните празници и безпрецедентното решение на КЕВР да повиши цените от 1 януари, вместо от 1 юли, само подхраниха всякакви популистки искания и мерки. Освен за мораториум върху цената на тока за бита, се чуха призиви и за повторно одържавяване на електроснабдяването. Депутати се присетиха, че мандатите на членовете на енергийния регулатор отдавна са изтекли и трябва бързо да бъдат сменени. А Иван Иванов, който стои по принуда начело на комисията вече трета година след изтичането на мандата му, обяви, че ще е много щастлив, ако Народното събрание най-после избере нов председател.

Служебният кабинет пък реши да раздаде извънредно компенсации на пострадалите домакинства. С какво ще помогнат на тези семейства някакви 100 или 200 лева, ако ЕРП-то, което ги обслужва, им казва в очите - не очаквайте от нас качествено електрозахранване, защото сте от село с малко абонати. Все пак за разлика от предни зими с големи аварии, сегашният министър на енергетиката не обяви форсмажорни обстоятелства заради падналия сняг, та хората ще може да вземат обезщетение (също 100-200 лева) и от „енергото“, което ги е оставило без ток. Най-много тази помощ да им покрие първа вноска за закупуване на собствен генератор.

Кой обаче ще ги обезщети за липсата на вода? Години наред градове и села са на воден режим заради безхаберие и некомпетентност на ВиК дружества, общини и държава, но страдащите домакинства не само, че не са обезщетени, а и са принудени да плащат все по-скъпа вода. И отново с обещанието за инвестиции във ВиК мрежата.

Кризата с тока предизвика и подновяване на дебата

за продължаване на реформата в електроенергетиката, за което ни натиска Брюксел. Тя започна преди няколко години с излизането на небитовите потребители на свободния пазар. Скоро след това реформата бе побългарена с удобното извинение за ковид-пандемията и енергийната криза заради войната в Украйна. И до ден днешен бизнесът и всички останали небитови потребители получават компенсации от държавата за високите цени на електроенергията на борсата.

Либерализацията на регулирания пазар на ток за домакинствата бе отложена за 2026 г., но при тази неяснота кой ще поеме управлението на страната, е много вероятно да бъде замразена за още няколко години. Енергийните експерти казват, че тази реформа ще реши много от навързаните проблеми в енергетиката. А те са породени от това, че държавата се чуди как хем да поддържа изкуствено занижени цени на тока за бита (заради което все повече потребители преминават на ток),  хем да купува скъпата електроенергия на неефективните държавни тецове и въглищни мини и също толкова скъпата, административно определена, електроенергия от ВЕИ.

От това балансиране накрая губят всички - на печелившите дружества в енергетиката им взимат печалбите, за да ги дадат за компенсации, ЕРП-тата не може да направят достатъчно приходи, за да инвестират в подобряване на мрежите, потребителите са недоволни от лошо качество на услугата. А дори да се вдигне цената на електроенергията, не е ясно къде изтичат парите.