Човешката раса ще премине през Божествения преход
само с много повече любов
Поетът-публицист Петко Каневски от Димитровград е един от най-големите наши радетели на уникалната ни култура, на паметта българска, която буди и освещава чрез слово. И то с една небивала искреност, с блага милост, но и с непоколебима строгост. Дълго работи като директор на Градска библиотека „Пеньо Пенев". Сега е председател на читалище „Култура“ и на Дружеството на писателите „Пеньо Пенев” - Димитровград. Автор е на поетичните книги: „Виж луната”; „Живот на кредит”; „Звездни вулкани”; „Горе ръцете”; „Опасно честно”; „Увеличи шрифта на любовта”. Както и на сборника с фейлетони „Писма до дядо ми”. Член е на СБП. Стиховете му са превеждани на руски, полски, унгарски и румънски езици. Носител е на Националната литературна награда „Пеньо Пенев” /2016 г./. А тази година бе отличен от Министерство на културата с Почетен знак „Златен век“ - печат на Цар Симеон Велики - сребърен. В творчеството си разтълмява тайната на вечната любов, която е неотменна и неотминаваща, защото не свършва и винаги предстои, формира, моделира, променя типографията на света. Затова тя все повече прораства, изкласява и свети все по-ярко с огромния си бял шрифт. А тънкият й щит става все по-силен, топлото й обаяние дава път, устремява същностното в нас към вечния ни небесен Дом.Тръгва от смълчания любовен огън, бленуващ и будуващ в самите нас, от светлоносното постоянство на верността, на служенето на доброто… И най-вече от късната любов, доказваща, че тя продължава и след живота като процес на най-истинското опознаване и общуване между душите.Защото тя, която е „неръкотворна черква”, в материята не може изцяло да засити жаждата ни за святост, а по-скоро е безкрайно ненаситна наркотична абстиненция. Но когато я възприемаме като вечна духовна наслада, когато отразяваме себе си чрез нейния свят огън във всичко друго, в целия всемир, започваме все повече да го разпалваме, умножаваме, да увеличаваме белия й шрифт.
-Поете, има ли лек срещу духовния мрак?
- Разбира се, но трябва да се превърнем в генератори на вярата в доброто, на едининието. За да се освободим от препрограмиращия ни страх и от зомбиращото ни невежество, от атеистичното ни его, от религиозната фарисейщина. Както и да се обърнем към библейското пророчество за хилядолетния мир. А той може да настъпи, колкото и невероятно това да изглежда за някои хора, само когато светът преобрази Балканите от барутен погреб в Знаме на мира.Така че лек има. Въпреки че днешният терористичен сатанизъм се опитва да свети с отразена кървавочервена светлина, той е изключително вреден и за кастата на изповядващите го. А България не само че няма да изчезне от лицето на земята, но ще се възроди и ще възкръсне още по-силна като Феникс от своята пепел.
- Може би, Рождество Христово е пътят за подобно всеобхващащо възраждане…
- Да, защото в него не е важен венецът на конкурентния дух, а този на правдата и любовта. И защото чрез него се извършва продължаващото Сътворение, досъздава се Духовността. Но най-вече се възвеличава Словото-Начало.Защото тъкмо то е утеха и радост, проповед и прошка, вяра и покаяние.То е и духовно общуване, дадено само за човека, който е създаден по образ и подобие на неговия Творец. Висшият Първоучител по Съвършенство. От Който идва невидимата помощ.
- А стои ли жертвоготовната ни нагласа в основата на по-доброто ни бъдеще?
- Подобна нагласа е имагинерна величина. И като извънредно пребиваване в Духа, тя не ни е необходима. Считам, че стремежът ни за по-добро бъдеще трябва да бъде агрегатното състояние на всеки един човек.
- Затова ли Исус казва, че който иска да спаси живота си, ще го загуби; но, който загуби живота си заради Него и Евангелието, ще го спаси"?
- Самата Библия - древният човешки пътеводител - дава отговора: "Истина, Истина ви казвам; ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако умре, принася много плод." /Йоан 12: 24/.
- Не е ли и служението вид "жертва" - да станем "други", така както Бог стана човек, както стана от дух - плът, от цар - слуга?
- Убеден съм, че в Новата ера на Зеления водолей и в квантовия преход, неминуемо ще се появи духовният генератор във всеки от нас и тези на пръв поглед метафизични проявления ще бъдат нещо толкова естествено, че дори няма да бъдат екзотични, паранормални явления. Напротив, това ще бъде нещо повече от естествено.
- Можем ли, отговорни едни за други, да отидем при тъй наречените "различни" и да станем всички отворени за всичко до "универсалност"?
- По принцип е възможно, но ако се позоваваме на природните закони, ако четем и разчитаме кодовете на библейските послания, подобно заличаване на граници е трудно осъществимо по много причини. От една страна, това е многообразието при Хомо сапиенс - като основа на живот на Земята, от друга страна, смирението и толерантността са пътят към всеобщия Храм. От трета страна, източното православие приема подобно себеопределяне за неприсъщо и несъвместимо с християнския морал. И това не би се променило във времето, колкото и индиферентни да изглеждат новите поколения.
- Последното предупреждение на философа на свободата Хегел гласи, че при недостатъчно смели реформи, управниците могат да очакват нова революция. Но не стават ли вече методите на еволюцията по-актуални?
- Хегел е една от най-високите стълбици на цивилизацията. Революция или еволюция? Разликата е само една буква "Р". Но тя придвижва човечеството напред. Затова, вероятно, времето на революциите не е свършило. Пък и естественото развитие на нещата често буди съмнение: отвън всичко изглежда много гладко, а отвътре е или подмолно, или залиняло. Като че ли, обществото влиза в уядена монотонност и забравя за своите по-добри и плодоносни посоки.
- Тук творците могат ли да допринасат за рестартирането на изконните Божествени идеали и принципи?
- Естествено! Това е тяхната основна мисия! Космическият Петър Дънов твърди, че цели 5400 г. нашият народ е подготвян за започналия Божествен преход.
- Издигат ли вече творците дръзко своя сърдечен смут с надеждата да пробудят дебелокожието в обществото?
- Безспорно. Истинският творец трябва да бъде глас и съвест на епохата, камертон на вселенската хармония. Ако неговите сетива са закърнели за нея, той няма право да се нарича творец. Ето колко хубаво го е казал великият Назъм Хикмет: "Ако аз не изгоря, ако ти не изгориш, как тогава ще превърнем мрака в светлина?". И не става дума за безсмислената жертва, а за силата на огъня от крилата на птицата Феникс. Получават я, обаче, само новородените в Духа, даряват я оплодена и я получават отново още по-животворяща.
- Имат ли и думите тази мощ: чрез една нова светла, алтруистична, типография да променят всичко към по-добро?
- Категорично, да! Не само защото "в началото бе словото", а защото то е най-великото Божествено творение, дадено на човека.
- Могат ли те, думите, да изпишат и новото Евангелие за "спасение чрез любов", да увеличат белотата и светлината на нейния шрифт?
- Разбира се, че могат! Само чрез любов може да се пише и чете истинското Евангелие на Спасението. Но Словото има както съзидателна, така и разрушителна сила. Българското слово пък има целия звуково-вибрационен регистър на човешката реч. Затова е един вид конвенционално оръжие, което трябва да се използва изключително внимателно и позитивно. Затова задължително, трябва да се увеличи шрифта на любовта.
- По какъв начин това се е случвало и се случва сега?
- Усвоилите по блестящ начин космогонията на атлантите и пелазгите траки, осветиха тогавашния хоризонт със златни познания. Векове по-късно техните потомци - богомилите оплодиха духовната нива на Западна Европа, допринесоха много за нейния знаменит Ренесанс. Днес дойде времето, в което държавата на духа - България, орисана с Божия промисъл, също да оплоди човешката раса, но сега с много повече любов! Орисани сме също да имаме и нашата Богоопределена вселена - Левски, който превърна Любовта към Род и Родина в единствен олтар на Свободата.
Интервюто взе: Лияна Фероли
Петко Каневски
След живота истински ще се познаем
Увеличи шрифта на любовта
На моя внук Калоян
Пораства Любовта, пораства.
Огромен става белият й шрифт,
несметни нейните богатства,
по-силен – тънкият й щит.
Смирява старите страдания.
превръща в радост всеки ден.
Светът от топлото й обаяние
е във добри дела осъществен.
Лъжата покрай нея не вирее
и губи сила всяка подла власт.
Чрез любовта единствено живее
най-съкровеното у нас.
И незабележимо ни повдига
напред към Божията светлина.
С любов до Любовта се стига,
защото тя е пътят към Дома.
По улицата на живота
На поета Петър Анастасов
Идва времето на истинските поети -
не на позьори от реброто на Катон,
с паркетни звания и смешни силуети,
възседнали огромна бъчва вместо кон.
Идва времето на истинските думи,
обречени на Истината в белия покров,
далеч от алчността за слава и за суми,
с единствената Власт, наречена Любов.
Идва времето на истинските хора,
поклонници достойни на светената вода.
на добротворците, които са опора
на всеки път със име Свобода.
Ера
Иде ерата за покаяние и прошка.
Нахлува светлината в житейското казино.
Чест срещу съвест, кон за кокошка…
Играта приключва. С хляб, вода и вино.
Светове
Сънят пристъпваше на пресекулки,
плачеше дъждът в неясен лунен слог.
Животът ми изпрати жарава от светулки…
И теб. И Слънцето. И прошката на Бог!
Жажда
Теб не мога да те зачеркна.
Не е любов това, а наркоза!
В неръкотворна черква –
оставена пред иконата роза.
Ре минор
Дори да искаш, няма да заплача –
сълзите ми отдавна са вдовици,
свидетели на слънцето и здрача
в очи на Самуилови войници.
Любов
Дали те вярвам, или не?!
В измамен свят и сам не зная.
Но моля Бог на колене
и след смъртта да те желая.
Вечност
Обидно малко живях,
обидно късно те срещнах.
Едва при теб видях
как се извайва вечност.
Пейзаж за двама
Денят е още весел от тъга,
а виното препуска преродено
в очите на любовната дъга.
Под нея никога не е студено.
Усет
Всъщност, няма да питам защо
моите мисли са твои. Аз зная!
След живота времето е дошло
с тебе истински да се познаем.
Из „Увеличи шрифта на любовта”
Лили Деликирева
--
