Годината ще се запомни с източване на театри, щурм пред Народния и сагата „Морфов“, която се премести в съда

Българският театър рядко оглавява дневния ред на новините у нас, а още по-рядко попада в международните такива. Но ето, че това се случи през ноември, и не с добро. Повод да се „изложим пред чужденците“ стана щурмът на Народния театър от националистически настроени противници на пиесата „Оръжията и човекът“, писана от Дж. Бърнард Шоу в края на 19 век и поставена у нас от прочутия холивудски актьор Джон Малкович. Шокиращите кадри как тълпи безпрепятствено атакуват сградата, как късат ризата на директора Васил Василев, как дърпат очилата на актьора Владимир Пенев, бързо обиколиха социалните мрежи и медиите.

Събитията от 7 ноември бяха срамни не толкова за театралната гилдия, макар че водевилната пиеса трудно може да мине за високо изкуство, колкото за обществото ни. Премиерната вечер на спектакъла „Оръжията и човекът“ бе запомнена и с бездействието на полицията, която благоволи да влезе във функциите си едва на следващия ден. Продължаващите представления преминават без баталии, а само две седмици след премиерата от Народния театър съобщиха, че пиесата е покрила всичките си разходи с продажба на билети (дето се вика, лоша реклама няма). Но някак бързо се забрави това, което даже гостът забеляза и коментира в ефира на bTV – че

протестът срещу „Оръжията и човекът“ е изцяло политически създаден

Пиесата още месеци преди премиерата се превърна в популистка дъвка на различни сортове „патриоти“. Срещу нея се обявиха Нешка Робева, казионният Съюз на българските писатели (известен и с шумно артикулираната си омраза към носителя на „Букър“ Георги Господинов), бившият депутат от БСП Иван Ченчев, както и рапърът Иван Динев-Устата, известен с привързаността си към Русия. Псевдоорганизации като „Куберовъ воинъ“ и „ВЗРО Въртоп“ събираха подписки срещу „Оръжията и човекът“.

Остана отворен и въпросът за спорния избор на заглавие: както поради противоречивия прием на пиесата в българското съзнание още от самото й създаване (някой трябваше да обясни това на човека от Холивуд, макар и с балкански корени), така и поради нейните художествени качества: възрожденска по наивитет на посланията, читалищна по дух на реализацията. Може би на госта просто му е било по-лесно, защото неколкократно я е поставял по света. Но, оказва се, не е достатъчно да си Джон Малкович, за да поставиш пиеса за българите в България – или пиеса, която българите си мислят, че е за българите, а не за човека въобще… Трябва и такт. Ако пък изборът е бил някакъв социален експеримент в сътрудничество с домакините от Народния театър – и двете страни не го издържаха съвсем успешно: и авторите на експеримента, и обществото отвън.

Не по-малко позорен театрален сюжет гръмна месец по-рано, когато прокуратурата в Пловдив обяви, че 1.5 млн. лв. бюджетни средства са

източени чрез фиктивни назначения на десетки „артисти"

в трупите на Разград и Смолян. Арестувани, подведени под отговорност и освободени под гаранция бяха директорите на театрите  – Левон Манукян и Румен Бечев, както и помощниците в схемата Петко Писков, компютърен специалист, и каскадьорът Атанас Георгиев.

Назначени бяха проверки и в други театри, но за особени разкрития не се чу; нещо повече, нямаше и уволнения на виновници в институциите. Две счетоводителки от Министерството на културата, замесени в театралната афера, се оказаха тихомълком „трудоустроени“ в Министерството на регионалното развитие, като напускайки превантивно и по собствено желание, избягнаха дисциплинарни мерки.

По-неприятните последици, освен потулването на скандала, застигнаха всички театри на държавна издръжка у нас. В края на годината се оказа, че от два месеца (практически от избухването на „театралната афера“ насам) те получават средства само за заплати, което на практика блокира работата им, тъй като не могат да се разплащат коректно с доставчиците на стоки и услуги.

Дали и кои виновници за източването на театри ще бъдат наказани, предстои да разберем. Топката сега е в прокуратурата, а надали това у нас е добра индикация...

Съдебната система обаче зае категорични позиции по

друга многоактна драма, която се точи от есента на 2022 г.

Тогава главният режисьор на Народния театър Александър Морфов реши да изрази по нестандартен начин  –  драскане по врати на кабинети  – протеста си срещу работата на близката до ДПС пиарка Велислава Кръстева в институцията. През февруари 2023 г. той бе уволнен дисциплинарно (Кръстева напусна), а по-странното в целия сюжет е, че броени месеци преди тези събития той бе лично назначен от новия директор Васил Василев за главен режисьор в поверения му театър. Връщането на Морфов и неговите спектакли на първата ни сцена бе и основно намерение в концепцията, с която Василев спечели конкурса за шеф.

Както може да се очаква, спектаклите на Морфов (начело с легендарния „Хъшове“) полека-лека също изчезнаха от първата ни сцена. Изявите си на нея като нещатен актьор прекрати и Камен Донев, гласовит поддръжник и приятел на режисьора.

На 30 септември тази година обаче Софийският районен съд отмени уволнението на Александър Морфов с мотива, че наказанието е непропорционално на провиненията му.

Режисьорът, разбира се, не бе възстановен на работа в НТ „Иван Вазов“, а от офиса на директора заявиха, че решението е обжалвано в законовия срок. Очаква се произнасянето на по-горна инстанция.

Това съвсем не е единственият случай, когато драмата в Народния приключва (или не) в съда. През юни тази година Софийският районен съд оправда Камен Донев по делото, заведено от Васил Василев срещу него заради обиди в тв ефира. Директорът бе засегнат, че е наречен от актьора „мижитурка“ и човечец“, но в крайна сметка осъден да плати съдебните разноски от 2600 лв. Васил Василев и Валери Йорданов пък взаимно загубиха исковете един срещу друг, като всеки трябваше да плати 400 лв. съдебни разходи на ответника.

А (междувременно разделеното на два синода) ДПС продължава да върти на пръста си цяла държава, нежели представителния й театър.

На независимия фронт - оживление

Но, както се казва, кучетата на скандалите си лаят, керванът на премиерите си върви. През годината достойни за отбелязване неща се случиха и в театралните зали, а не само в уличните им преддверия или в задкулисието. В София дори отвори врати ново място за театър – Artvent в аулата на УАСГ. В мениджърския му екип са актьорите Захари Бахаров и Деян Ангелов, а целта на усилията им – да представят забавни спектакли, които носят удоволствие на публиката, но те да са и на добро художествено ниво. Първата премиера на новия адрес – „Съвършени натрапници“, изпълни това предписание наполовина, дори на една трета. В безкрилата комедия на французина Жан-Пиер Мартинез дори чародей като Герасим Георгиев-Геро беше безпомощен да разсмива качествено, но пък зрителите, преизпълнили до тавана огромния амфитеатър на аулата, безметежно си се радваха. Подобно е нивото на скуката и във втората премиера – „Отчаяни сърузи 2: Бракувани“ въпреки присъствието на любимците от екрана Владимир Зомбори, Явор Бахаров и Даниел Пеев. Добре че афишът на Artvent е придърпал не само атрактивните, но и смислени романтични комедии на Саломе Льолуш „Това не го казвай“ и „Заклеваш ли се в децата?", шеметните „Петък вечер“ и „Неделя сутрин“ с актьорите приятели от сериала „Татковци“, част от поредицата „Извънредно…" на изобретателната Здрава Каменова, взривоопасния моноспектакъл на Захари Бахаров „Чамкория“… Дано третата премиера на Artvent, която не знаем дали да очакваме със страст или със страх, да се доближава до техния калибър.

За щастие други, също относително новопокръстени арт пространства, продължиха да отсрамват независимата сцена със стойностни предложения. „Топлоцентрала“ – с „Анна – непоправимата“ на италианския драматург Стефано Масини, спектакъл в памет на ликвидираната от режима на Кремъл разследваща журналистка Анна Политковская. Младата режисьорка Надя Панчева е проследила мисията й чрез поредицата от документални срещи с участници и свидетели на събитията в Чечня, а когато омерзението от случващото се там и измислиците на московската пропаганда става прекалено непосилно, епизодите са решени и като саркастични танцови миниатюри. Или „Нахлуване“ от Фредерик Зонтаг в постановката на Стилиян Петров и Кристина Беломорска – енигматично представление за разпада на личността и загубата на идентичност в съвременния свят, за параноята и фобиите на модерния човек, за неприемането и смазването на различния. В I Am studio – „От какво се страхува Вирджиния Улф“, биографичен авторски спектакъл на Тея Сугарева за младостта и любовите на знаменитата писателка, за лутанията на неспокойния й ум, предопределил порива й към самоубийство. Или „Прах при прахта“ от Харолд Пинтър на младата Савина Бързева, където недоизказаността и многозначителните паузи на нобелиста са превърнати в танцови етюди с помощта на хореографа Семир Алкади и проф. Велимир Велев, маестро на телесната пластика. Или „Прашка“ от Николай Коляда с режисьор Йордан Славейков – разтърсваща елегия за възможната, но пропусната любов, за жестокостта, изкуплението и прошката. В Yalta Art Room – „П.О.Р.Н.О. – публична организация за разтуха на обществото“, микс от скечове на „израелския Бекет“ Ханох Левин, забъркан от режисьора Веселин Петров като сатира на недъзите на днешното човечество. На сцена „Дерида“ – „Мамо?", интерактивен спектакъл по идея и под режисурата на Яна Титова, в който няколко млади актриси – Диа Мантова, Боряна Братоева, Лазарина Коткова, Маргарита Стойкова от филма „Диада“, влизат във въображаемото студио на женско тв предаване...

Отличници и отличнички

В изнизващата се доста хаотична театрална година, в която част от продукцията на репертоарните театри е възгордяла се ширпотреба, забравяна още на излизане от дюкяна, пардон – от салона, като жалони се извисяват работите на онези режисьори, които никога не са подтичвали след вкуса на пишман-зрителите на най-леката категория зрелища. Тук трябва да споменем Диана Добрева с „Моби Дик“ по Херман Мелвил в Народния – апотеоз на отчаяното човешко противоборство със слепите сили на природата и съдбата, осъществен с рядко виждана в театъра ни мултимедийна виртуозност, и „Без кръв“ по Алесандро Барико в Пловдив – жестока и красива притча за безсмислеността на всяка война, особено на братоубийствената. А също и Веселка Кунчева с нейния авторизиран „Портретът на Дориан Грей“ в Габровския театър „Рачо Стоянов“. Приносното в тази драматизация е идеята, която се визуализира на финала: земята няма да ни изтърпи, ако не се върнем към човечността и доброто.

Тук е и постановката на Крис Шарков „Елементарните частици“ по Мишел Уелбек в Народния – многопластова, преднамерено еклектична, смущаваща и предизвикателна; и „Солунските атентатори“ на режисьора Иван Урумов и театър „Българска армия“, който осветява душата на великолепната Георги-Данаилова пиеса по нов начин: експресивно, екстатично, но без сантиментални залитания и патриотарски уклон.

В тази графа, с повече или по-малко резерви, място намират многоезичният „Венециански търговец“ на Явор Гърдев в Народния, „Тортила Флет“ на Нина Димитрова в Театър 199, куражлийската Брехтова „Майка Кураж“ на Стоян Радев в Сатирата, пънк-рок версията на „Ромео и Жулиета“ в „циментовата“ Верона на Стайко Мурджев в Драмата в Пловдив, ироничната до дръзка гавра „Обвързан“ (или „Отвързан“) на Весела Василева в театър „Възраждане“ с автор Ханох Левин.

2024-та се заяви като силна женска година,

с поне няколко страхотни постижения. На първо място – Радина Кърджилова като Медея в постановката на Деклан Донелан в Народния театър. Актрисата е толкова надълбоко в страданието на героинята на Еврипид, което правостоящата публика и физически, и емоционално споделя, призована от нея, че остава непонятно как това крехко момиче се съвзема след спектакъл. Ярка роля прави и Албена Павлова в „Майка Кураж и нейните деца“ – хиперактивна, бързорека и бързо мислеща, повратлива в изразните средства. Впечатляваща е Жана Рашева в „Обвързан“  – актриса испански тип, достоен за филм на Саура или Алмодовар.

Роли за пример правят още младата Елеонора Иванова в „Ромео и Жулиета“ и „Котка върху горещ ламаринен покрив“, Теодора Духовникова и Жаклин Даскалова в „Елементарните частици“, Александра Василева в „Моби Дик“, Снежина Петрова в „Куклен дом, втора част“, Стефани Ивайло в „Остри завои“, остро характерна е Лиза Шопова в „Солунските атентатори“.

А забележителните мъжки роли къде са? Може би – в творческите планове за догодина.

 Директорът на Народния Васил Василев се опита да излезе и да разговаря с недоволните, но - напразно...

Малкович в неведение дали ще има премиера, тъй като протестиращите не допускаха зрителите с билети в театъра.

Актрисата Рени Врангова - съпругата на Александър Морфов, по време на процеса Морфов-Василев в съда.

Радина Кърджилова - Медея и Велислав Павлов - Язон в постановката на Деклан Донелан.

Сцена от визионерския спектакъл на Веселка Кунчева „Портретът на Дориан Грей“ в Габрово.

Теодора Духовникова и Мартин Димитров в „Елементарните частици“ от Мишел Уелбек в прочита на Крис Шарков.

Невена Калудова като Анна Политковская в спектакъла „Анна - непоправимата“.

.
„Моби Дик“ на Диана Добрева в Народния театър: високи технологии и перфектен актьорски ансамбъл.