Едва 3,6 процента от влезлите в Хърватия от началото на годината бежанци са поискали убежище в страната. И наистина - мигранти по улиците на хърватските градове почти не се виждат.
Хърватия е първата държава от ЕС в самия край на Балканския маршрут. Мигрантите, които през Босна и Херцеговина или Сърбия искат да стигнат до Западна и Северна Европа, трябва да пресекат страната, която от януари 2023-та е и част от Шенгенското пространство.
„В първите десет месеца на 2024 година са регистрирани 26 534 незаконни преминавания на границата“, съобщават от хърватското вътрешно министерство за ДВ. Повечето мигранти са граждани на Афганистан, Сирия, Турция, Руската федерация и Египет.
Но докато в Западна Босна, в Югоизточна Австрия или в Северна Италия бежанците са навсякъде по улиците, в Хърватия се виждат все повече гастарбайтери - но не и хора, избягали от войните и кризите в Афганистан или Сирия. Въпреки това много бежанци се задържат в Хърватия или преминават през страната, както доказват снимки, направени от туристи и алпинисти из планините по границите с Италия и Австрия.
Изоставени вещи от мигранти в планинския граничен регион между Хърватия, Словения и Италия Снимка: privat
„Дрехите, обувките, раниците, документите, детските колички и пелените, които намират туристи в планините, не са боклук, а следи от бруталността на европейския граничен режим в Хърватия“, казват за ДВ от неправителствената организация „Градове-убежища“. „Докато мигрантите са принудени да се крият, те ще оставят следи в планините, горите и по черните пътища“, посочват от организацията, която си е поставила за цел да помага на мигрантите на място.
„В Италия и Босна чужденците могат по-лесно да се покажат пред обществеността, без да застрашават по-нататъшното си пътуване. В Хърватия и Словения рискът от арест и принудително връщане обратно е много по-голям, особено ако говорят с медиите“, обяснява социологът Извор Рукавина, активист в „Градове-убежища“.
„Седемдневните документи“ - основа за бъдещи връщания
Това невинаги е било така. До присъединяването на Хърватия към Шенгенското пространство властите издаваха на бежанците т.нар. „седемдневни документи“, с които те за една седмица можеха да прекосят страната. Този документ и съдържащите се в него лични данни представляваха основа за бъдещи възможни връщания от други държави в ЕС.
„Тогава например в Риека бе създаден хуманитарен пункт, в който ежедневно над 100 души можеха да получат храни и напитки, преди да продължат пътя си“, разказва Рукавина. В началото на 2024 година проектът приключва, тъй като в града изобщо не идвали бежанци. „Но през Хърватия продължават да преминават множество мигранти, т.е. сега можем да говорим за невидима миграция."
Мигранти спят на гарата в хърватския пристанищен град Риека Снимка: Goran Kovacic/PIXSELL/picture alliance
Принудителни връщания, давещи се бежанци
Ако днес хърватските медии продължават да пишат за бежанци, то е по повод на хванати трафиканти на хора при полицейски проверки или на катастрофи с бусове, при които има и пострадали мигранти. Но тези репортажи не са от границата, а от пътищата, които свързват страните от ЕС Италия, Словения и Австрия с граничните региони на Босна и Сърбия.
Оттам от години се съобщава за брутални принудителни връщания от Хърватия през границата към Босна, които всъщност са нелегални според правото на ЕС. Хърватската гранична полиция използва там и дронове, за да открива бежанци, които се опитват да преминат външната граница на Общността. Преди това хората трябва да пресекат все още силно минираната през войната от 1992 до 1995 г. Босна. При това мините са само една от опасностите пред мигрантите. Помощни организации от Австрия информират, че в реките по протежението на границата на Босна и Сърбия с Хърватия биват откривани все повече удавени мигранти.
Правозащитничка показва снимка с рани на мигрант, малтретиран в хърватската гранична зона Снимка: picture-alliance/P. Macek
Над 96 процента минават транзит
„Само 3,6 процента от хората, изразили намерение да поискат международна защита в Хърватия, подават официална молба за убежище“, казват от вътрешното министерство в Загреб пред ДВ. „Нямаме информация за това в коя държава са отишли тези хора." За бежанци до момента са признати 1 012 души, сред които трима палестинци и 23-ма руски граждани.
Освен това временна защита е дадена на 25 000 украинци, избягали в Хърватия от нападателната война на Русия. Според вътрешното министерство всички те имат право на „настаняване в приемни центрове, на грижи, облекло и транспортни услуги, както и финансова подкрепа, която в момента възлиза на 20 евро месечно“.
16 000 опити за връщане от Германия
В бъдеще броят на тези, които ще имат претенции за такава подкрепа, може драстично да се увеличи. В края на ноември 2024-та стана известно, че Германия би искала да върне 16 000 мигранти в Хърватия.
Подобни връщания в рамките на ЕС са предвидени в Дъблинските споразумения: отговорност за съответния бежанец носи тази държава от Общността, в която той за първи път е бил регистриран.
На летището в Лайпциг полицаи качват на самолет подлежащ на екстрадиране афганистански бежанец Снимка: picture alliance/dpa
През 2023 година Федералната република поиска да върне обратно в други държави от ЕС 74 622 кандидати за убежище. Повече искания бяха отправени към Италия (15 749) и Хърватия (16 704). Но докато италианските власти принципно отхвърлят връщанията, Хърватия демонстрира много по-голяма готовност за сътрудничество.
Според хърватския вътрешен министър Давор Божинович, през 2024 година Германия е внесла само 1 519 искания за връщане на бежанци в страната му, от които едва 401 са били реализирани. „Сключили сме с германската страна споразумение за връщането на още 182 души“, обяви Божинович на пресконференция в края на ноември.
