В навечерието на Новата 2025 г.пред двете ДПС-та стои неустоимо въпросът за бъдещето,за острата нужда от промяна.Промяна на досегашната политика,на партийния имидж.Дванадесетата извънредна конференция на ДПС даде заявка за Ново начало сред поддръжниците на Делян Пеевски. На този етап в Алианс за права и свободи на Ахмед Доган обаче залагат на съхраняването на етническия профил и либералната му обложка.
Битката за марката ДПС се превръща в битка за ценности и заявка за нов български етнически модел. Моделът на Доган вече не сработва. Той отиде в миналото с разцепването на партията.
Новото начало предлага еманципация на етническите общности, както в рамките на ДПС,така в националната политическа карта. Пеевски обяви от трибуната на извънредния партиен форум,че неговите подддръжници и избиратели повече няма да бъдат втора категория хора. Че партията е отворена за българи, турци, помаци, роми, милет. Че няма в нея да доминира един или друг етнос, каквато бе практиката до сега. Застъпващ евроатлантически ценности Пеевски има един път-мултикултурализма по американски образец: Единство в многообразието! Гарантиране на равен старт за всеки, независимо от етнос и религиозна принадлежност. Обявеният за Феномен политик направи нещо нечувано за родната политика-скъса с либерализма по европейски,излизайки от Алианса на либералите и демократите в Европа.
По ирония на съдбата човекът, който иска равноправие по американски е санкциониран именно от САЩ по закона Магнитски. Вашингтон инициира „санитарен кордон” спрямо лидерът на ДПС в българския политически живот. В отговор Пеевски изкара хората на улицата. Показа,че може да бъде политикът, играещ ролята на народен трибун, на лидерът, оглавяващ недоволството на масите от дефектиралата ни политическа система. Макар,че винаги е давал заявка за властта, Феномена не се страхува,да се превърне в лидерът на българската опозиция. Нещо повече в условията на родната политическа безпътица, той може да утвърди имиджа си на силния човек в държавата.
На фона на перспективите в ДПС, Алианс за права и свободи също търси своя нов прочит на партийните приоритети. Предизборната коалиция със земеделци даде ясно да се разбере, че хората на Сокола, ще се обърнат към традиционните си избиратели от село и към техните потомци. Земеделската идеология е по близо до сърцето на консервативните депесари от европейския либерализъм. Още повече, че земеделският лидер Александър Стамболийски е сочен,като човека допуснал малцинствата в България до голямата политика. Това е ясна заявка за властта на национално ниво. Разбира се, ще бъде взето най-доброто от Българския етнически модел, за чийто архитект се сочи Доган-а именно: допускането на представители на турското население на всички нива на управление в страната. Това бе договорено от Ахмед Доган и Георги Първанов в началото на хилядолетието.
Става въпрос именно за турското население. Именно неговите представители доминираха в ДПС през годините и затова партията и в чужбина и у нас бе наричана „Турската партия”. Сега обаче този модел може да зацикли. В конкуренцията на ДПС на Пеевски,ДПС без Пеевски може да бъде обявена за етническа партия и подложена на съдебни санкции. Не случайно Джевдет Чакъров и неговите заместници лансират тезата , че има опасност от нов Възродителен процес и ограничаване на правата на турците. Темата за раната от т.нар.Възродителен процес продължава да се експлоатира. Тази година ДПС без Пеевски е инициатор на възпоменателните митинги по случай четиридесетгодишнината от насилствената смяна на имената на българските турци. Демонстрира се тясната връзка с Анкара,като се канят видни представители на турския политически елит. Залага се на откровено „турския образ” на Алианс за права и свободи.
Бъдещето ще покаже,чия политическа стратегия ще се окаже печелившата. Дали тази на Сокола или на Феномена.
Георги Кулов
