Преди 20 години България имаше за главен прокурор Никола Филчев, който след това бе обвиняван за поне две убийства. Съпругата на убития прокурор Николай Колев - Нанка Колева, публично е казвала, че той е отговорен за убийството на мъжа ѝ, както и за убийството на ямболската адвокатка Надежда Георгиева.

„Имах разговор с Никола Филчев, бяха минали две години от убийството на мъжа ми. Това е първият работен ден на 2005 г., случайно се срещнахме по стълбите и имахме разговор в кабинета му. Аз съм го питала защо уби съпруга ми, а той изпадна в криза, но не в буйстваща криза, а в криза, в която е жалък, когато се огъва, смалява, хленчи, мънка и ми призна, че е убил ямболската адвокатка“, разказва Колева пред бТВ.

После дойде аферата с Красьо Черния от Плевен, който бе нарочен, че пазарувал членове във Висшия съдебен съвет за по 200 000 евро.

После имахме записите от „Банкя“, от които се разбра, че Бойко Борисов може да си избира главни прокурори. Имахме „Яневагейт“, от който се разбра, че премиерът може да разпорежда на главния прокурор.

Скандалите в българската съдебна власт са много, защото тя никога не е функционирала, както трябва. Но българската Темида никога не е била толкова овладяна, колкото е сега.

Цялата система е напълно обезличена, опозицията е завряна в ъгъла и стратегически звена от системата очевидно са поставени под пряк политически контрол.

Докато Никола Филчев беше главен прокурор, той имаше срещу себе си председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров.

Докато Цветан Цветанов беше вътрешен министър и кръщаваше полицейски акции с имена на съдии, председател на Върховния касационен съд беше Лазар Груев.

Докато Сотир Цацаров беше главен прокурор, част от обществото намираше утеха във факта, че шеф на ВКС е Лозан Панов, който говореше за реформи и отказваше да се поддаде на политическия натиск.

Днес ВКС си мълчи.

Преди 15 години Върховният административен съд поне се опитваше да пази някакво базово ниво в близост до закона. Сега съдиите от ВАС и ВСС се оказаха способни групово да погазят конституцията в услуга на Георги Чолаков. Преди 15 години това беше невъзможно.

И още нещо – при предишните скандали имаше някаква, макар и минимална реакция. При „Красьо Черния“ двама членове на ВСС подадоха оставки, а неколцина магистрати бяха наказани. След „Яневагейт“ Владимира Янева, бивш шеф на най-важния съд в страната (СГС), беше осъдена, макар и по дело за друго нарушение. След записите от Банкя тогавашният шеф на градската прокуратура Николай Кокинов бе уволнен от системата.

Борба за власт и мръсни удари винаги е имало. Но сега цялото благоприличие е останало в миналото.

„Осемте джуджета“, аферата с Нотариуса, както и активното включване на прокуратурата и ВАС в политическия живот, показват, че съдебната система явно е напълно овладяна. Тя изглежда като бойно куче, насъскано срещу онези, които са противници на нейните господари.

За една седмица прокуратурата поиска имунитети на тримата де факто лидери на политическата партия, която иска оставката на главния прокурор. Но нека оставим главния прокурор. Искат се имунитетите на трима души, които искат да вземат властта на онзи, който е спряган за шеф на главния прокурор.

Малко преди това прокуратурата буквално се саморазправи с вътрешната опозиция на Делян Пеевски в ДПС. Едновременно с това ВАС даде на Делян Пеевски марката „ДПС“. Подобно грубо и продължително вмешателство на прокуратурата и съда в предизборния политически процес никога не е имало.

И всичко това се случва пред благосклонния поглед на Бойко Борисов, който се оплаква, че е станал жертва на незаконен арест, а партията му е преживяла аферата „Костинброд“.

Очевидно е, че той няма нищо против нещата да станат още по-зле. Но може ли да гарантира, че няма да се обърнат срещу него?
Уволниха Гешев, да живее Сарафов

Борислав Сарафов замести Иван Гешев начело на прокуратурата, но само за да започне да говори точно като него. Първоначално изглеждаше сякаш новият главен прокурор атакува Гешев. Първо се обърна срещу него след взрива до колата му през пролетта на 2023 г. После обяви, че разследването на скандала „Осемте джуджета“ е ключово за бъдещото на прокуратурата.

Оказа се обаче, че обвиненията за „джуджетата“ бяха сведени до дело за измама. За такова престъпление ще трябва да отговаря някогашният следовател Петьо Петров-Еврото, ако изобщо бъде открит. В момента той продължава да се води в неизвестност.

Всички останали съмнения – за търговия с влияние в съдебната власт, за „оправяне“ на проблеми и създаване на такива чрез прокуратурата, остават неразследвани. Така че, ако се вярва на изявлението на Сарафов за бъдещето на прокуратурата, може да се каже, че то е точно като настоящето ѝ.

Сякаш като потвърждение, че промяна не е настъпила, а и не бива да се очаква такава, Сарафов започна да говори точно като Гешев. Първо, подобно на предишния главен прокурор, той заяви, че не иска да става такъв.

Преди да бъде избран Гешев твърдеше, че е 99.9% сигурен, че няма да става главен прокурор.

Сарафов пък каза публично, че нямал желание да става шеф на държавното обвинение. Няколко месеца по-късно обаче той (точно като Гешев) се оказа единствен кандидат за главен прокурор. В концепцията си за управление на прокуратурата Сарафов говори за остарелия Наказателен кодекс. Този закон е приет през 1968 г., а след промените от 1989 г. е многократно променян, за да бъде пригоден към новата ситуация. Гешев многократно е заявявал, че НК не отговаря на съвременните условия.

Другата му критика бе към прекалено формализирания НПК, който поставя прекалено високи изисквания към обвинителните актове. По време на кръгла маса за транспортните престъпления Сарафов заяви, че „когато нямаме закон, нямаме оръжия и сме с вързани ръце“.  Такава „оръжейна“ терминология използваше и Гешев, наричайки НК „негодно оръжие за борба с престъпността“.

В този ред на мисли някак неизбежно се натрапва една фраза на Сарафов от разговор с Гешев:

„Не се прощаваме. Играта продължава - прегрупираме се кой на каква позиция е!"

Спокойно, имаме специален прокурор

На фона на всичко това България може да се похвали, че поне формално има механизъм за контрол на главния прокурор. Но има ли реално?

Преди повече от година парламентът гласува поправки, с които в нашето законодателство бе въведена фигурата на специалния прокурор – това е съдия, специално назначен, за да разследва сигнали срещу шефа на държавното обвинение.

Досега специалният прокурор Даниела Талева не е дала никаква информация за дейността си. Тя не се показва публично, не говори пред медии, не дава пресконференции, няма администрация, няма телефон, нито мейл, на които може да се зададат въпроси. Но дори и да бъдат зададени, тя няма да им отговори. Mediapool подаде заявление за достъп до информация с искане за данни от проверките на Талева. Дойде отговор, подписан от...заместничката на Сарафов. Т.е. специалният прокурор проверява главния, но на въпросите до специалния отговаря заместничката на главния.

Единствената следа от нейната дейност е една бележка, представена от Сарафов пред ВСС, в която пише, че срещу него няма разследвания. Иначе казано – всичко е наред.

Ето как изглежда днес съдебната система. И не, гледката не е приятна.