В ежедневието несигурността ни заобикаля навсякъде – от прогнозите за времето и спортните залагания до медицинските рискове и климатичните прогнози. Човечеството отдавна се опитва да приравни тази несигурност с числа и вероятности.

Както твърдят съвременните учени обаче, числовата вероятност изобщо не е обективна характеристика на реалността, а само продукт на човешките преценки и предположения.

В исторически план математиката на вероятностите се появява сравнително късно. За нейни основатели се смятат френските математици Блез Паскал и Пиер Ферма, които започват да изучават „случайността“ през 50-те години на 19-и век. Оттогава теорията на вероятностите прониква в науката, финансите, правото и дори в ежедневните въпроси като времето. Например, ако метеоролог прогнозира 70% вероятност за дъжд, няма начин да се провери тази вероятност, защото дъжд или ще вали, или няма да вали. В такива ситуации става въпрос за субективна оценка на несигурността, а не за обективно „измерване на вероятността“.

Философът Ян Хакинг нарича вероятността „двулична“: тя описва както бъдещето (алеаторна несигурност), така и настоящото незнание (епистемична несигурност). Например, когато монетата все още не е хвърлена, вероятността да падне ези е 50%. Ако обаче монетата вече е хвърлена, но резултатът е скрит, нашето незнание остава същото – въпреки, че събитието вече се е случило.

В научен контекст вероятността често се използва за анализ на експерименти и хипотези.

В случая с клиничното изследване на COVID-19, което показва ефикасността на евтиния стероид дексаметазон, вероятността за намаляване на смъртността е 29% (с доверителен интервал 19-49%). Дори тези резултати обаче зависят от множество предположения, включително независимост на данните и хомогенност на групите.

Научните модели, основани на вероятности винаги предполагат, че се основават на информирани, но субективни преценки. Известната фраза „всички модели са грешни, но някои са полезни“ ясно показва, че всякакви цифрови вероятности са само инструмент за намаляване на несигурността, а не обективен факт.

Идеята, че „вероятността не съществува“ е популяризирана за първи път от италианския математик Бруно де Финети. Според неговата теория всяко вероятностно твърдение е отражение на нашите убеждения и несигурност, а не обективна „случайност“. Например, субективното усещане, че ще вали със 70% вероятност означава, че от подобни ситуации ще вали в около 70% от случаите.

Така, въпреки вековните опити да се дефинира вероятността като обективна величина, тя си остава понятие, тясно свързано с човешката преценка. В повечето ситуации е най-полезно да се възприеме прагматичен подход: да се разглеждат вероятностите като работен инструмент за описание на несигурността, дори ако не отразяват някаква „истинска“ вероятност.