Българските компании очакват влошаване на икономическите показатели през 2025 г.
Българските компании очакват влошаване на икономическите показатели през следващата година. Причината са в прогнозите са ръст на цените и инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, и покачващата се цена на труда. Това показва традиционната годишна анкета на Българската стопанска камара (БСК), която се прави за 20-та поредна година и в нея са участвали 738 предприятия.
Председателят на Управителният съвет на БСК Добри Митрев отбеляза, че анкетата е направена в периода 5 ноември - 6 декември, преди внасянето на проекта на държавния бюджет за 2025 г. Според него ако бизнесът е бил запознат с проектобюджета на държавата резултатите от анкетата е можело да бъдат още по-лоши.
Подобряване на бизнес климата през 2025 г. виждат едва 15 на сто от анкетираните, а подобряване на състоянието на компаниите отчитат 24 на сто от участниците в анкетата на БСК.
Притесненията у бизнеса се коренят основно в продължаващите (и с необозрим във времето край) международни и национални кризи и политическите турбуленции у нас, които водят след себе си нестабилност и неяснота, невъзможност за прогнозируемост и планиране.
Като най-големи пречки анкетираните посочват липсата на работна ръка, бюрокрацията, регулаторната тежест, често променящата се нормативна уредба и корупцията. В сериозен проблем през последната година се превръща и политическата нестабилност. За преобладаващата част от бизнеса високите цени на суровините, материалите и енергийните ресурси, както и неконтролируемият и необоснован ръст на доходите създават сериозни проблеми, което ги принуждава да увеличават крайните цени на продукцията си и да съкращават разходи, основно инвестиции.
Доверие в институциите
Оценката на институциите показва, че лидери по одобрение сред бизнеса са Президентската институция (40%), общинските администрации (37%) и данъчната администрация (36%).
Правителството „Главчев“ се ползва с одобрението на 21% от анкетираните, докато съдебната власт събира едва 1% одобрение, а Народното събрание се ползва с 0% доверие, сочи проучването на БСК.
Институциите с най-голям процент неодобрение са Народното събрание (90%), Министерският съвет (79%) и съдебната власт (73%).
От специализираните администрации с най-високо доверие се ползва Главната инспекция по труда (32%), а най-ниска е оценката за работата на Комисията за защита на конкуренцията (45%).
Бариери пред бизнеса
Липсата на работна ръка (68%), бюрокрацията и регулаторната тежест (60%), често променящата се нормативна уредба (47%) и корупцията (47%) са най-големите пречки пред бизнеса, според участниците в анкетата.
В сериозен проблем се превръща и политическата нестабилност (42%).
Следващите по степен на важност проблеми са неефективната съдебна система (35%), ниското качество на административното обслужване и недостатъчния брой административни електронни услуги (31%).
Всеки трети анкетиран (29%) откроява като проблем лошото състояние на инфраструктурата и насаждането на негативизъм спрямо бизнеса (28%), за всеки пети (19%) проблем е сивата икономика. За 17% от анкетираните - влошената пазарна конюнктура и липсата на пазари.
По отношение на работната ръка, след моментния спад през 2020 г., през следващите години тенденцията отново е към ръст на търсенето най-вече на тесни специалисти и изпълнителски състав, и в по-малка степен на общи работници, административен и ръководен персонал.
Минималната работна заплата
Плановете за увеличение на минималната работна заплата (МРЗ) в най-голяма степен се отразяват върху инфлационните процеси.
Една трета (33%) от анкетирани заявяват, че ще калкулират този допълнителен разход към цените на стоките и услугите. 16% ще бъдат принудени да увеличат всички заплати, а 11% споделят, че ще могат да си позволят само увеличение на заплатите на наетите на МРЗ и ще запазят нивото на останалите възнаграждения.
Едва 8% от анкетираните декларират, че ръстът на МРЗ не би им създал проблем, а за 31% от участниците в анкетата принудителното увеличение на възнагражденията е непосилно и това може да доведе до съкращения на персонал (13%), отказ от планирани инвестиции (16%) или дори преместване на бизнеса извън страната (2%).
Дигитална трансформация
Постепенно, но не с необходимата скорост нарастват интересът и ангажираността на мениджърите към темата за дигиталната трансформация на икономиката.
16% от анкетираните вече напълно са трансформирали бизнеса си към новите дигитални реалности, 9% са в процес на пренастройване, а 21% планират да пристъпят към подобни инвестиции. За съжаление, все още твърде висок процент (41%) не планират да инвестират в дигитална трансформация.
Най-големите пречки пред дигитализацията са липсата на човешки ресурси с необходимите умения и компетенции (40%), достатъчно финансов ресурс (36%) и информация за най-добри налични технологии (13%). Съществуват и регулаторни спънки, според 6% от анкетираните, а 5% не срещат проблеми.
Най-голям е интересът към облачните технологии и роботизацията/автоматизацията. 60% от участниците в проучването посочват, че напълно са инкорпорирали в бизнеса си облачни технологии, а 14% са постигнали оптимална степен на роботизация и автоматизация.
С много по-малък дял са отговорилите, че ползват възможностите на интернет на нещата - IoT (12%), изкуствения интелект (3%), и виртуалната реалност (3%), както и системи за киберсигурност (5%).
В инвестиционните планове на преобладаващата част от анкетираните е въвеждането на роботизация и автоматизация (46%), както и на системи за киберсигурност (24%). Сравнително по-ниски са нагласите за ползване на възможностите на IoT (19%), изкуствения интелект (17%) и виртуалната реалност (8%).
Основен двигател за внедряването на нови технологии е пазарът (потребителите), според 24% от участниците в проучването. Втората по важност причина да се пристъпва към технологично обновление е необходимостта от спестяване на разходи. На трето място анкетираните поставят като аргумент липсата на персонал за определени дейности.
България и ЕС
Повишава се делът на анкетираните, които одобряват присъединяването на България към Еврозоната (61% през 2024 г. спрямо 47% през 2021 г.) и сериозно намаляват отговорите „не мога да преценя“ (от 27% през 2021 г. на 15% през 2024 г.), което показва повишаване на степента на информираност по темата.
През последните три години сред водещите икономически теми бяха Европейският зелен пакт (ЕЗП), Националният план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и Изискванията за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (ESG). Затова решихме да проверим каква част от бизнеса е наясно с тези проблеми.
Налице е недостатъчна осведоменост особено в областта на ESG, което предопределя и високия процент участници, които не могат да преценят доколко и как могат да се възползват от възможностите на тези механизми.
Трябва да се отбележи, че 74% от анкетираните виждат своето място сред проектите по НПВУ (макар 42% все още да не са решили дали да кандидатстват), което е четири пъти повече от 2021 г., когато едва 17% са отговорили, че някой от проектите по НПВУ би могъл да подкрепи дейността на компаниите им.
По отношение на ЕЗП 40% от анкетираните смятат, че той би се отразил негативно върху дейността им във висока (19%) или умерена (21%) степен. Позитивно отражение очакват 16% (1% във висока степен, 15% умерено), но преобладаващата част от участниците се затрудняват да преценят какъв ефект могат да очакват.
Половината от анкетираните декларират, че имат ограничени ресурси и опит по отношение на ESG, 36% се затрудняват в разбирането и тълкуването на разпоредбите, 27% усещат като предизвикателство високите разходи за съответствие, а 22% срещат проблем със събирането и анализирането на данни. Интегрирането на ESG в бизнес стратегията на предприятието представлява проблем за 14% от анкетираните, а 4% смятат, че процесът е силно бюрократизиран и администрацията е неподготвена.
Спрямо предходните години нараства броят на анкетираните, които са ползвали програми с европейско финансиране. По-голямата част от тях (44%) са се сблъскали с тежки бюрократични процедури по кандидатстване и отчитане на проектите, всеки четвърти не се е сблъсквал с пречки, а всеки пети е имал затруднения да осигури ресурс за финансовото си съучастие. 12% са се затруднили при формулирането на проектното предложение и попълването на формуляра за кандидатстване.
Състояние на предприятията
Натрупалите се през последните няколко години множество кризи неминуемо се отразиха върху показателите на фирмите, като всички те бележат драстични спадове спрямо предкризисната 2019 г.
Намаляват обемите на производството и продажбите, външните пазари и инвестициите. Ръст се отчита единствено при възнагражденията на персонала, които през 2024 г. се увеличават в 77% от фирмите, но това е преди всичко благодарение на нормативните промени, касаещи определянето на МРЗ.
Едва забележимо подобрение спрямо 2023 г. се отчита по отношение на задълженията на предприятията.
Подобрение се отчита и при просрочени несъбрани вземания от контрагент, които леко намаляват спрямо предходната година, но се увеличава периодът на просрочие.
През последната година интересът към участие в обществени поръчки намалява спрямо предходната година. 21% от анкетираните посочват, че през 2024 г. са участвали в конкурси по Закона за обществените поръчки (ЗОП).
Песимистите са повече от оптимистите
Най-честите проблеми, с който участниците в конкурси по ЗОП се сблъскват, са тенденциозното поставяне на условия, които устройват конкретен изпълнител (28%), необективното оценяване на офертите (21%) и некоректното изискване за предоставяне на данни, известни на възложителите (18%). Положителна тенденция е намаляването на забавените разплащания.
Традиционно, между 30 и 40 процента от участниците в годишните анкети на БСК са оптимисти за бъдещето на икономиката. Най-много песимисти е имало през 2011 и през 2020 г. – в първия случай след финансовата криза от 2009-2010 г., а във втория – заради ковид кризата. След отшумяването на ковид кризата, през 2021 г. традиционният оптимизъм се завърна за кратко (31%), но той бързо беше попарен от реалностите през 2022 и 2023 г.
В тазгодишното проучване отново преобладават песимистите – 41% от анкетираните очакват икономически спад през 2025 г., а други 21% не очакват промяна. Все пак налице е известно увеличение на оптимизма спрямо миналата година – всеки трети анкетиран има позитивно очакване за развитието на икономиката през 2025 г.
Рисковете пред развитието на българската икономика мнозинството от анкетираните виждат в очакван ръст на цените и инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, както и цената на труда.
Преобладаващата част от участниците в анкетата очакват забавянето на глобалния растеж (86%), високите енергийни цени (84%) и инфлационният натиск (83%) да се отразят негативно на техните бизнес показатели и през 2025 г. Сериозен песимизъм има и по отношение на европейските регулации в областта на екологията, от които негативно влияние очакват 71%.
Плановете за 2025 г.
Очакванията за покачване на цените и, по-конкретно на цената на труда, кара повечето работодатели (83%) да включват в плановете си за 2025 г. ръст на възнагражденията. Едва 13% очакват запазване на нивата на заплащане, а 4% все още не са решили.
В отговор на икономическата криза, над половината от анкетираните (56%) планират да увеличат обема на производството си, както и гамата от предлагани продукти/услуги (49%). 45% от участниците в проучването ще търсят нови пазари.
Спрямо миналата година се увеличава процентът на планиращите да инвестират в нови мощности (38%) и/или нови технологии (40%). Сред приоритетите на 45% от анкетирането са инвестициите в развитие/обучение на персонала, а 37% възнамеряват да открият нови работни места.
По отношение на източниците на финансиране прави впечатление, че леко се увеличават желаещите да ползват нови кредити и лизинг.
Високите енергийни цени принуждават бизнеса да търси начини за повишаване на енергийната ефективност на компаниите - 36% от анкетираните имат такива планове, 18% вече са инвестирали в тази посока, но 31% не си поставят подобни приоритети. 15% се въздържат от такива планове, поради липса на финансов ресурс.
Преобладаващата част (30%) от възнамеряващите да инвестират в енергийна ефективност планира обновяване или подмяна на използваните технологии, 25% планират изграждане на енергийни източници за собствени нужди, а 16% възнамеряват да инвестират в обновяване на сградния фонд. Към оптимизация на производствените процеси са се насочили 14% от участниците в проучването, обновяване на автомобилния парк обмислят 11% от анкетираните, а подмяна на горивната база – 3%.
Увеличава се делът на работодателите, които планират да инвестират в обучения на персонала. Преобладаващо интересът на работодателите е насочен към развитие на специфични умения за конкретното работно място (59%), както и към умения в областта на оптимизацията на производствените процеси (35%). В топ три попадат и обученията по здравословни и безопасни условия на труд (28%), непосредствено следвани от обученията за т.нар. меки умения (17%).
22% от работодателите планират да повишат компетенциите на работниците си в областта на информационните технологии - 13% за базово и 9% за по-високо ниво. Расте и интересът към обучения в областта на кръговата икономика и екологията (8%), както и към ESG (12%).