Националната инициатива на Гората.бг дари на димитровградчани над 15 хиляди фиданки на плодни, медоносни и паркови дръвчета.
Организаторът на инициативата, Никола Рахнев, благодари на стеклите се стотици хора за огромния интерес към инициативата. Специални благодарности за подкрепата изрази и към доброволците от "Клуб на Капачки за Бъдеще за Димитровград", "Дишай, Димитровград" и останалите, които изнесоха по-голямата част от работата на своите плещи.
Рахнев заяви, че "Ето така се сбъдват мечтите, те започват първо в сърцата и така след 12 години много труд, любов и постоянство, сме на път да осъществим нашата мечта да засадим до пролетта 5 милиона дръвчета. Тава се случва с помощта на доброволци, на добри хора от България. Аз съм тук по площадите, по доброволческите събития, в опожарените гори, там където създаваме нови гори и повярвайте ми каквото и да ви говорят, България е пълна с прекрасни и добри хора."
Кайсии, праскови, сливи, ароматни дюли, вишни, ябълки, череши бяха част от раздадените фиданки в неделния следобед. Димитровградчани отнесоха със себе си и паркови и медоносни дръвчета - медоносни липи, бели акации, градски ясени, лилави люляци, вечнозелени борове, ели и червен дъб.
От Гората.бг са готови да окажат пълно съдействие и за възстановяване на гори в района на Димитровград, като подобна инициатива бе обсъдена с представителите на местната доброволческа организация "Дишай, Димитровград".
След приключване на събитието, мястото на инициативата бе почистено.
Краят на инициативата бе даден от Никола Рахнев и част от изцапаните и изморени доброволци със силен възглас - Димитровград.
В днешния ден, организатора на инициативата Гората.бг поднесе извинения за напрежението, което се бе създало в чакащите димитровградчани с пост в социалните мрежи:
Отговорността е моя.
Обяснявам на всички за какво се извинявам:
Всяко едно събитие, което правим за подаряваме на 15-20 хиляди дръвчета в някой град има много работа преди да се случи, може би е добре да разкажа и за нея, но не сега.
Също, за да успеем с над 35 града минал сезон, а сега още повече с 45 града този сезон е 100% задължително да сме ефективни, особено, когато между тези събития има десетки изпращания, засаждания, разсадници и какво ли не, няма да се разпростирам - но изключително много, много, много работа...
Скоро ме питаха, кога смогваш - отговорът ми бе честен - НИКОГА, но все пак някак нищо не се разпада и работи в мащб...
Сега, за да постигнем тази ефективност, от години правим по два града на ден, често 4-ри за уикенд. Днес бе такъв ден - сутринта от 10:30 имахме събитие в Асеновград с 18 хиляди дръвчета, а от 14:30 ч. в Димитровград с още 16 хиляди...
И това е правено над 30-40 пъти, с други градове. Винаги е стресово, винаги се бърза, който е бил в първи град знае - пием ли кафе, ядем ли, приемаме ли покани или все бързаме...
За да може събитието да протече спокойно е важно, ние организаторите да сме там ПОНЕ 1 час по-рано, за да може когато вече има 20-30-40 чакащи, обикновено час преди началото - да подредим опашка, това е ключово, защото иначе става тълпа, която дори съставена от добри хора има психологията на тълпа, която като няма ред се блъска, бута, бори... за дръвчета, задните мачкат предните, те нас...
Последно имахме много, много тежък такъв случай във Варна преди 2 години (не последната), беше наистина страшно, дни по-късно треперехме от адреналин, от яд, от срам, от поведението на хората, дори от нашето...
И ЗНАМ, ЧЕ ТРЯБВА ДА СЪМ ПОНЕ 1 ЧАС ПО-РАНО ТАМ. ВИНАГИ, този сезон 45 пъти, поне!
Затова и отговорността е моя.
Но този път в Асеновград се забавихме, останаха малко дръвчета, искахме да сме добри с всички, без последните 10-на, които видяха нерновното-бързащо лице на Никола, което е знаело какво ще се случи, може би...
И някак всички прекрасни доброволци там тръгнаха, имахме както винаги да метем и чистим площад, да сгънем маси, да съберем 300-400 дръвчета, които останаха, но бяха пръснати до неузнаваемост, знамена, винили и т.н.
На всичкото отгоре - пак бях си дал душата, да върша услуга на приятел, да му возим дръвчета за София, колата пълна, ние няма къде да съберем останалите неща и дръвчета (в Димитровград идваха отделно с бус)...
Колкото и да се мъчихме тримата, един човек ни помогна, на мен и Веско - бяхме вече закъснели, бавни.
И пристигнахме едва 30 минути преди обявеното събитие в Димитровград. Около 14:00 и това бе късно, имаше тълпа, а не опашка, жадна за дървета тълпа, хора, които се бутаха, агресивно.
За съжаление се бях доверил на доброволец, с който говорих по телефон и на още един човек, бях обяснил как да подредят опашка, колко е важно, да идва странично, да... Но те не го бяха направили, не го бяха счели за важно.
И стана дълго, но имаше 4-ма полицаи, които отказаха да съдействат - просто не вярваха явно, че може да се оправи опашката, един от тях ми се кара как сме се провалили, как така не се правело, така бе и с десетки хора от опашката. Караха се и помежду си, бутаха се...
Бе гадно. Един от полицаите ми каза, че никога няма да успея да го направя - това описва неговите убеждения, моите бяха други.
Поне първите 30-тина минути. Все пак не се отказах и за 30 минути с много крясъци, с много твърдост, влизайки в ролята на строг - успях да изправя нещата и после имаше добра опашка до края, всичко завърши добре.
Но отговорността е моя и поуките са за мен! Затова, когато някой каже делегирай повече - ще си спомням случаи като този. Отделно ще внимавам и ще си планирам по-добре времето, колкото и да е трудно.
И нещо позитивно, в един друг град - Русе, имахме същата история, пак отиваме само 30 минути по-рано и имаше над 250 човека отишли и чакат - ПОДРЕДЕНИ НА ОПАШКА, САМИ СЕ ПОДРЕДИЛИ, ДА, САМИ! И ние просто застанахме отпред и започнахме - бе красиво.
И не казвам, че едните са по-добри или по-лоши, понякога зависи от първите 5-10-20 и дали има някой лидер да ги поведе, хората са добри, навсякъде, просто имат нужда някой да им каже как е най-добре за всички, най-често съм аз, понякога жена ми, в Русе явно някой от тях...
Следващия път ще има такива хора и в Димитровград и това също е опит.
Но се извинявам отново на всички хора от Димитровград!
Все пак 17 000 дръвчета бяха подарени и много от тях ще растат там, където нуждата от чист въздух е по-голяма от почти цяла България, заради замърсяващата индустрия и ТЕЦ.
Мир.
И напред към 5 милиона дървета!
С тези думи Рахнев се обърна към димитровградчани!
