Калина Авджиева стана популярна преди 2 години, когато по време на срещата „Базел“ – ЦСКА стана ясно, че тренира в местния отбор, но е българче. Тогава тя разказа пред Parvomai.NET накратко за любовта си към футбола. Две години по-късно тя беше поканена в българския национален отбор за квалификациите за Европейско първенство за девойки.
Калина е внучка на Калина и Ангел Авджиеви – обществено популярни личности в Първомай.
Теодора Кирякова: Кой и кога Ви покани в Българския национален отбор?
Калина Авджиева: Треньорът на българския национален отбор за девойки до 19 години Троян Радулов се свърза с мен през август тази година и ме покани на тренировъчен лагер в Банско през октомври. Там играх в два контролни мача срещу Северна Македония, които спечелихме с 2:1 и с 3:0. След това, бях поканена за европейските квалификации в края на ноември и началото на декември. Играхме срещу Ирландия и Норвегия, но за съжаление изгубихме и двата мача
Т.К.: Кога тренирате?
К. А.: С клубния си отбор ФК Базел тренирам по 4 пъти на седмица.
Т.К: Различават ли се тренировките в Базел от тези за националния отбор?
К. А.: В много отношения, тренировките в Базел са сходни с тези в националния отбор. Основата разлика е, че в тренировките за националния отбор се набляга малко повече на тактически упражнения за предстоящите мачове, защото времето за подготовка за тези мачове е по-малко отколкото в Базел.
Т.К: Играли ли сте официални мачове?
К. А.: Да, играх и в двете квалификации за Европейско първенство - срещу Ирландия и срещу Норвегия.
Т.К: Преди 2 години не бяхте решила дали футболът ще е ваша професия или ще остане хоби. А сега вече взехте ли решение?
К. А.: Не, все още не съм взела това важно решение. Засега успявам да се справя и с учението, и с футбола. Докато мога, ще продължавам да напредвам и на двата фронта.
Т.К: Имате ли си любим български отбор?
К. А.: Да, имам 3 любими български отбора - “Ботев” Пловдив (към когото бях закърмена с любов от баща ми) и отборите на “моите” два български града - “Янтра” Габрово (където през 70-те и 80-те години е играл дядо ми, Петьо Василев) и разбира се - “Борислав” - Първомай.
Т.К: А любим български футболист?
К. А.: Илия Груев, който играе на същата позиция като мен - полузащитник.
Т.К: Гледахте ли „Гунди-легенда за любовта“?
К. А.: Все още не съм, но възнамерявам да го гледам, когато се прибера в България за Коледа.
Т.К: Какво е чувството да играеш за национален отбор?
К. А.: Чувството да играеш за националния отбор на България е невероятно. Да обличаш екипа на националния отбор е огромна чест и отговорност. Всеки мач е специален, защото знаеш, че представляваш страната си.
