"Загубата в Сирия е не само имиджов удар срещу руската политика. Това е сериозен удар срещу цялата философия на съществуването на тоталитарните режими. Русия ще търси реванш по фронтове в Украйна и по фронта на нейна територия. Но този реванш не е подплатен с авангардни технологии за воденето на войната, а с безогледно унищожение на инфраструктура и жертване на собствените си войници. Вместо да сломят духа на украинците с безмилостните си бомбардировки по граждански обекти и инфраструктура, поражението на Русия в Сирия вдъхна не малка доза увереност, че злото може да бъде победено".
Това посочи пред ФрогНюз военният експерт Илия Налбантов.
"А насилието в самата Русия може да се обърне срещу управляващия я елит и да доведе до сепаратизъм. Базирана в Москва социологическа агенция Russian Field ("Руско поле") в телефонно допитване до 1600 руски граждани констатира, че 60% от питаните са "за" прекратяване на огъня без каквито и да е предварителни условия и само 30% се изказват против такъв вариант. При всичките условности, които съпровождат едно такова допитване, то показва умора в руското общество. В този контекст шансовете за постигане на политическите цели на Украйна в наложената ѝ от Русия война се увеличават", посочи още той.
"Украйна и ние европейците нямаме друга алтернатива за справедливост, освен възстановяването на международно признатите граници на страните от разпадналия се Съветски съюз. Всяко друга справедливост означава бъдеща, още по-жестока война в Европа. И да, тези граници трябва да се защитават от всички нас по възможно най-добрия и ефикасен начин, за да не се предоставят възможности на руския имперски реваншизъм за агресивни действия не само от военно, но от всякакво друго естество".
Ето и цялото интервю:
Русия подкрепяше режима на Башар Асад, той обаче падна. От говорителя на Кремъл разбираме, че Путин лично е дал убежище на сваления сирийски ръководител. Каква според Вас ще е съдбата му - при положение, че постави руската страна в позицията на губещ?
Не е съвсем точно, че Башар Асад е поставил Русия в позицията на губеща. Русия много добре знаеше, че рано или късно ще трябва да се раздели с режима на партията на баасистите. Това беше единственият политически субект в Сирия, който имаше желание да осъществява взаимодействие с Русия. Естествено, това взаимодействие имаше своята цена и тя е жестокостта, с която се смазваха всички съпротиви, за да могат баасистите да осъществяват своята власт. Искам само да уточня, че "баас" в превод от арабски означава възраждане. Е, сега виждаме, че разпадът на тази основаваща се на терор идеология в Сирия е факт и нейното лице Башар Асад вече е изгнаник в страната, която му гарантираше вечно властване. Този човек едва ли ще има възможности да влияе върху политическите процеси в тази страна.
В Сирия има няколко руски военни бази, които се използват за отправна точка към Африка. Какво според Вас ще се случи с базите?
Русия разполага с две основни бази в Сирия: едната е военновъздушна, другата военноморска и няколко десетки наблюдателни съоръжения, разположени в ключови от руска гледна точка места в Сирия. В момента се дава възможност персоналът в базите безпрепятствено да ги напусне, като изнесе това, което счита за ценно и необходимо.
Нека да е ясно, че тези бази бяха дадени на Русия в резултат на поддръжката, която тя оказа на режима на Асад, като предлогът беше борбата с Ислямска държава. Как ще функционират тези бази и каква ще е съдбата им - на този етап е трудно да се прогнозира, но във всички случаи тяхната дейност ще бъде значително ограничена. При тези обстоятелства самата Русия може да се откаже от тях, с оглед на цената за издръжката им и очакваните резултати. В момента се очертава един ключов играч, от който ще зависи съществуването на тези бази - Турция. Закриването им ще освободи пространство за геополитическата игра, която Турция води в Либия и други страни в Африка.
Скоростта, с която беше ликвидиран режимът на баасистите изненада много от големите политически играчи. Към момента няма изказвания от западните лидери по тази тема. Тя е важна с оглед много по-големия въпрос от този, свързан с влиянието на Русия в Африка, това е цената на мира в Украйна. Не изключвам темата да бъде поставена и в този контекст и то в полза на Украйна.
На Русия и предстои доста тежък период на равносметка за ролята ѝ на геополитически играч. Тя няма да е в състояние да върне своето влияние в Сирия. Въпросът е ще се опита ли с цената на много ресурси, да запази базите и чрез тях влиянието си в Африка. В Африка също протичат процеси, подобни на сирийските, и загубата на влиянието ѝ в Сирия ще постави на изпитание бъдещите ѝ отношения не само с африканските партньори.
Много от световните анализатори посочват, че свалянето на Асад е резултат от невъзможността Русия да отделя ресурс за Сирия заради фокусирането ѝ върху атаките над Украйна - съгласен ли сте с това?
Това е вярно, но не това е причината за ликвидирането на властта на Асад. Сирия е в състояние на гражданска война от десетилетия. Просто моментът, който бунтовниците избраха, за да осъществят своите цели, беше възможно най-подходящ. Израел отслаби Хамас и Хизбула и значително намали способността на Иран да доставя ресурси. Русия не беше в състояние да предостави достатъчно ресурси, за да води дори "половин" война в Сирия, защото на самата нея не ѝ достигат за войната в Украйна.
Какво отражение биха могли да имат събитията в Сирия върху войната срещу Украйна - подобряват ли, влошават ли или не променят шансовете на Украйна за справедлив за нея край на войната?
Загубата на позиции в Сирия е не само имиджов удар срещу руската политика. Това е сериозен удар срещу цялата философия на съществуването на тоталитарните режими. В този контекст - Русия ще търси реванш по фронтове в Украйна и по фронта на нейна територия. Но този реванш не е подплатен с авангардни технологии за воденето на войната, а с безогледно унищожение на инфраструктура и жертване на собствените си войници. Изповядваната в и практикувана от Русия,идеология на насилието има една основна характеристика – умората на човешкия ресурс. Със загубата на Сирия Украйна и по-важното - обикновения руснак, получиха поредното доказателство за слабостта на руското оръжие. Вместо да сломят духа на украинците с безмилостните си бомбардировки по граждански обекти и инфраструктура, поражението на Русия в Сирия вдъхна не малка доза увереност, че злото може да бъде победено.
А насилието в самата Русия може да се обърне срещу управляващия я елит и да доведе до сепаратизъм. Русия няма много варианти за избор. Продължаването на войната и особено ударите по военни обекти от страна на Украйна ще разкриват все повече недостатъците на отбранителната ѝ система. Цензурата и ограничаването на обективността на информацията не могат да работят дълго време. Базирана в Москва социологическа агенция Russian Field ("Руско поле") в телефонно допитване до 1600 руски граждани констатира, че вече 53% от руснаците се изказват за преминаване към мирни преговори, докато 36% искат продължаване на специалната военна операция. 79% от питаните ще подкрепят решение на Путин за прекратяване на военните действия и подписване на мирно споразумение. Само 13% се изказват за продължаване на военната операция. Но по-важното е, че 60% от питаните са "за" прекратяване на огъня без каквито и да е предварителни условия и само 30% се изказват против такъв вариант. При всичките условности, които съпровождат едно такова допитване, то показва умора в руското общество.
В този контекст шансовете за постигане на политическите цели на Украйна в наложената ѝ от Русия война се увеличават.
Съвсем скоро - на 20 януари, предстои встъпването на новия президент на САЩ - Доналд Тръмп, в длъжност. Идва със заявката да спре войната за 24 часа. Възможно ли е да видим край на военните действия срещу Украйна през 2025 година?
Аз съм от хората, които с песимизъм се отнасят към възможността един човек, пък бил той и американския президент, да повлияе радикално на вече започнали в глобален мащаб процеси. Предизвикателство ще бъде, ако Доналд Тръмп и неговата бъдеща администрация успеят да преодолеят крайно неблагоприятните възможности, както за САЩ, така и за човечеството като цяло. Едно нещо ми прави впечатление в риториката на Тръмп в последните няколко седмици – много пестеливо се използва думата "сделка" относно световните предизвикателства. А предизборното клише за "24-те часа" може да бъде забравено. Няма как да спреш войната в Украйна за 24 часа. Може да се постигне относително прекратяване на огъня.
Твърде много се криминализира руската армия и това е проблем на управлението ѝ, който може да превърне прекратяването на огъня в продължителен процес. За да се следи прекратяването на огъня, ще са необходими наблюдатели на място от двете страни. От украинска страна този проблем е напълно решим, но не съм сигурен от кои страни Русия ще допусне наблюдатели. Чисто технически, този процес трябва да се договори. Ето един технически препъникамък.
Но да, твърде е възможно 2025 година да се окаже началната година за мирния процес в тази война.
Ако видим край на военните действия, справедлив ли ще бъде този край?
Краят на военните действия не са гаранция за постигането на траен и справедлив мир. Справедливостта е морална категория, основаваща се на субективността на заинтересованите страни. През 2021 г. режимът на Путин тръгна на пазарлък със западния свят, за да възстанови сферата на влияние, която бе предоставена на СССР след Втората световна война. Агресията срещу Грузия през 2008 г., анексията на Крим и войната в Донбас през 2014 г. и агресията срещу Украйна през 2022 г. са ярък пример, че нивото на руската имперска амбиция не се съобразява с подписани от самата Русия международни договори за границите на страните от постсъветското пространство. Малко вероятно е тя доброволно да се върне на тези граници по морални съображения. Така че моето очакване е справедливостта да възтържествува единствено със сила. Сила, която може да не се основава единствено и само на оръжието. Загубата на влиянието на Русия в Сирия беше именно заради прекомерното използване на сила от самата нея срещу народа на тази страна.
Какво значи за бъдещето на Украйна и на Европа един несправедлив мир, който се съобразява повече с руските искания, отколкото с украинските условия?
Украйна и ние европейците нямаме друга алтернатива за справедливост, освен възстановяването на международно признатите граници на страните от разпадналия се Съветски съюз. Всяко друга справедливост означава бъдеща, още по-жестока война в Европа. И да, тези граници трябва да се защитават от всички нас по възможно най-добрия и ефикасен начин, за да не се предоставят възможности на руския имперски реваншизъм за агресивни действия не само от военно, но от всякакво друго естество.
Интервю на Илияна Маринкова
