Човешкият мозък е сложен орган, състоящ се от неврони – основни клетки, които осигуряват мозъчната функция. Повечето неврони в мозъка се формират преди или скоро след раждането, което създава впечатлението, че невронната регенерация в зряла възраст е невъзможна. Съвременни изследвания обаче показват, че мозъкът запазва ограничена способност за неврогенеза – процес на създаване на нови неврони, дори и при възрастни, макар това да се случва с намалена интензивност и само в определени мозъчни региони, като хипокампуса.
Ролята на неврогенезата в зряла възраст върху когнитивната функция остава въпрос на дебати сред учените. Докато при някои животни е ясно, че новообразуваните неврони играят критична роля за паметта и ученето, при хората доказателствата са по-малко убедителни.
Все пак съществуват значими индикации, че неврогенезата може да влияе върху когнитивните способности на възрастните. Например, проучвания сочат, че пациенти с неврологични заболявания като епилепсия и болест на Алцхаймер показват намалена неврогенеза в зряла възраст. Връзката между този спад и когнитивните затруднения при тези заболявания обаче не е напълно изяснена.
В скорошно изследване върху пациенти с резистентна на лекарства епилепсия е установено, че новите неврони, формирани в зряла възраст, могат да допринасят за специфични когнитивни функции. Пациентите, подложени на хирургични интервенции за контрол на пристъпите, показали връзка между наличието на нови неврони в мозъка и уменията им да учат чрез слушане. Това предполага, че неврогенезата може да играе роля в адаптивното учене и социалните умения.
От друга страна, цифровата обработка на изображения от мозъчни проби разкрива ограничен мащаб на неврогенезата в зряла възраст, което поставя въпроса дали тя има достатъчно значимо влияние върху ежедневната когнитивна функция при здрави хора.
Въпреки това, фактът, че нови неврони могат да бъдат идентифицирани в мозъка на възрастни, отваря нови възможности за разбиране на техния потенциал в лечението на неврологични заболявания и когнитивен спад.
Тези открития подчертават както ограниченията, така и възможностите за неврогенезата като ключов компонент на мозъчната невропластичност.
В настоящото изследване е използван микроскопски анализ за откриване на специфични маркери за неврогенеза. Той е показал, че увеличеното образуване на нови неврони в мозъка на възрастни пациенти е свързано с по-добро запазване на способността за учене чрез слушане и разбиране.
Вербалното учене и способността да се запомнят разговори са ключови за ежедневния живот и социалната ангажираност на хората. Тази когнитивна функция обаче значително се влошава с възрастта, като последиците са особено изразени при пациенти с неврологични заболявания.
Резултатите от изследванията показват, че стимулирането на неврогенезата може да предостави нови стратегии за лечение на когнитивния спад, свързан със стареенето или заболяванията. Потенциални терапии, насочени към увеличаване на производството на нови неврони, биха могли да допринесат за възстановяване на вербалните способности и цялостното здраве на мозъка. Въпреки това, този подход остава в етап на ранно развитие.
Откритите различия във функционирането на неврогенезата при хората и животинските модели подчертават значението на директните изследвания върху човешкия мозък. Само чрез по-добро разбиране на тези процеси при хората могат да се разработят ефективни и подходящи терапии, които да са приложими.
Референции:
https://www.cell.com/cell-stem-cell/fulltext/S1934-5909(18)30166-8?_returnURL=https%3A%2F%2Flinkinghub.elsevier.com%2Fretrieve%2Fpii%2FS1934590918301668%3Fshowall%3Dtrue
