Министърът на културата Найден Тодоров награди световната музикална звезда с български корени Силви Вартан с най-високото отличие на Министерството на културата - „Златен век“ - огърлие. Това се случи снощи, в навечерието на откриването на изложбата „Силви Вартан и нейната България“ в галерията на Българския културен институт (БКИ) в Париж, малко след като приключи серията от прощалните концерти на музикалната емблема в Париж.
„Скъпа Силви, ако ми позволите такова фамилиарно обръщение, защото за всички нас Вие сте „любимата Силви“. Само мога да се опитам да си представя, какво е мислело онова малко русоляво седемгодишно момиченце, когато е поело по дългия път към Париж с ясната идея, че вече нищо няма да е същото и всички пътища назад са прекъснати. Свободата, както всички знаем, има цена. Не знам каква цена сте платили Вие, но днес спокойно мога да кажа, че цената си е струвала. Франция Ви припозна за своето златно момиче, светът Ви припозна за любима певица, но Вие никога не забравихте корените си“, започна обръщението си министър Тодоров.
„От Вас през 1968 французите научиха за красивата българска река Марица в една прекрасна песен, в която казвате: „Марица е моята река, както Сена е твоята. От първите ми години не ми остана нищо, освен една кукла и една мелодия“. И понеже Марица е и моята река, скъпа Силви, и тази песен винаги ме разчувства, искам да Ви кажа – не сте права! Останало Ви е много повече – останала е голямата Ви любов към България“, каза още министър Найден Тодоров на Силви Вартан.
Министърът благодари на Силви Вартан и за помощта, отправена към хиляди деца, които имат своя шанс за живот благодарение на медицинската апаратура, която г-жа Вартан чрез фондацията си е дарила на българските болници.
„Не мисля, че има българин, който да не е плакал, когато през 1990 г., при първото си завръщане в България, изпяхте „Облаче ле бяло“. Всичката любов, всичката болка и всичката радост бяха събрани в тези безценни три минути, с които Вие ни показахте, че големият артист е този, който има и голямо сърце. За мен е чест именно аз да връча най-високото отличие на Министерството на културата - „Златен век“ – огърлие, за принос към българската култура на Силви Вартан – най-добрия посланик на българската душевност и талант. И любим артист на всички нас“, каза министър Тодоров при връчването на престижното отличие.
„Силви Вартан и нейната България“
Изложбата „Силви Вартан и нейната България“ събира близо 50 уникални фотографии от различни години от посещенията на Силви Вартан в България. Тя включва невиждани от обществеността досега кадри от концертите на певицата, както и моменти от нейната дългогодишна дарителска и благотворителна дейност в страната ни. Посетителите на културния ни институт във френската столица ще могат да видят редки снимки от детството ѝ, както и семейни кадри със съпруга на Вартан - Тони Скоти, със сина и дъщеря ѝ – Давид и Дарина.
Събитието е част от програмата, посветена на 80-годишния юбилей на Силви Вартан, организира се от Българския културен институт в Париж съвместно с фондация „Силви Вартан за България“. С изложбата отдаваме почит към кариерата на Вартан и разказваме през нейните собствени спомени и публикувани текстове, свързани с България, какво е мястото, което страната има в сърцето ѝ. Експозицията ще бъде отворена за посетителите до 30 януари 2025 г.
По-рано министър Тодоров проведе разговор с директорката на БКИ-Париж Десислава Бинева, която го запозна с проекта на програма на културния ни институт за 2025 година и му разказа за успешно реализирани над 40 събития през настоящата, 2024-а. Сред тях - среща с Юлия Кръстева, два концерта на Айфеловата кула, изложба на традиционни редки български килими на няколко века от различни региони, литературна кампания в 4 града, среща на публиката с учениците на Райна Кабаиванска и др. Хиляди посетители от българската общност и хиляди французи са преминали през залите на културния ни институт.
България по думите на Силви Вартан
„България е страната на носталгията. Страната на моите родители и моето детство. Там научих всичко, което знам днес. Тъй като се изселих на много млада възраст, имам голяма способност да се адаптирам. Пяла съм пред много публика, в страни с различни култури и тези срещи ме обогатиха. Въпреки това, наполовина унгарка, наполовина българка, дълбоко в себе си си оставам славянка и ако претендирам за самоличност, то е това“. Откъс от книгата „Mot à mot, Sylvie Vartan“, изд. „Cherche midi“, 2012 г.
