Как са си помагали родопчани в село Петково и продължават да си помагат и днес разказва Георги Кулов, историк, но и франгаджийски зет от 1980 година. От него ще научите и  какво означава "франгажии" и защо зетьовете и снахите са приобщени в родовете. "Солидарността им е пословична и трябва да кажем, че тя е свързана с поминъка, който упражняват - зидарството. Франгаджии не само си помагат при градежа на къщи, но помагат и на свои съседи в други села за граденето на мостове. Това чувство за съпричастност е много силно при тях и това проличава особено в летните месеци, когато се съберат в Петково, когато дойдат снахи, зетьове, дъщери, внуци и правнуци", казва Георги Кулов. Той обяснява, че зидарството е занаят с много тайни и е създало у франгаджии почти тайно общество на посветени хора на доброто. Те обичат да правят добро, приобщават всички зетьове и снахи с добро.  

А за да усетите красотата на родопския диалект помолихме Даниела Георгиева от Кърджали да ни каже текста на "Бела съм, бела, юначе", който знае от своя баща Тодор Георгиев, родом от село Давидково. Казват, че родопчани плачат винаги, когато чуят част от текста, който никога не е изпяван. 

Петя Тенева

БНР Радио Кърджали