Най-ценното на творческия процес за мен е пребиваването в най-истинския свят на словото, съвестта, честта, интуицията
Днес нашата поетеса и детска писателка Маргарита Павлова навърши 55 години. Тя е авторка на 19 книги - две от тях на руски език и по една на италиански и турски. Носителка е на награди за детска литература у нас и в чужбина. По нейни приказки са създадени електронни говорещи книги, книги с шрифт на Брайл, като „Приказки и гатанки“, анимационни филми и театрални представления, на аудио приказки на турски език. Нейни детски книги са издавани и в Русия, Италия, Турция, Азербайджан. Били са отличавани в национални литературни конкурси. За поредицата й „Приключенията на Златноелечко”, издадена като говорещи е-книги и на хартиен носител, получава две награди в националния конкурс „Голямата книга на малкия град”. А книгата “Приключения Сверчка-Золотого жилетика” е удостоена с Диплом I степен за „Най-добро комбинирано издание” за 2015 в Русия. С книгата си „Пламъчка и Пламъчко” тя стана носителка на Националната награда за детска литература „Петя Караколева”.Така за пръв път престижната наградата остана в града на нейната титулярка. Като работеща повече от две десетилетия в кърджалийската Регионална библиотека „Никола Йонков Вапцаров”, тя често е канена да чете приказки в местните училища и детските градини. Преди няколко години участва и в проекта „Послание на Края на света до хората от Утрешния ден”, целящ да предаде посланията на наши и чужди известни съвременници към хората от бъдещето. Те бяха поставени във времева капсула под българския храм на Антарктида „Свети Иван Рилски”. В него тя участваше с приказката си „Буран и Слънчица”, символизираща безграничната и безусловна любов, непознаваща прегради.
- Как се чувства Маргарита Павлова на 55 години?
- Като на двадесет и пет. Обичам, радвам се, забавлявам се, самообучавам се, творя и винаги имам по няколко нови идеи в главата. Търпеливо сбъдвам мечтите си и съм благодарна за всичко на съдбата си. Вдишвам и попивам любовта на тези, които обичам и ме обичат.
- Какво ти донесоха твоите деветнадесет книги?
- Преди всичко много високи емоции и удовлетворение от радостта на тези, за които пиша. Също и радост, увереност от успеха, гордост от постигнатото. Дълъг е пътят от идеята до завършване на творбата и отпечатването й, но най-увличащ и мотивиращ, за мен, е самият творчески процес, изтъкан от фини чувства и емоции, който ти дава ангажираност и смисъл. И едно много ценно пребиваване в най-вътрешното ти същество, в най-истинския свят на словото, съвестта, честта, интуицията. А точно той те прави по-взискателен към себе си, по-отговорен за думите и действията ти.
- Защо приказките са толкова важни, според теб?
- Айнщайн го е казал най-добре:„Ако искате децата ви да бъдат интелигентни, четете им приказки. Ако искате да бъдат по-интелигентни, четете им повече приказки.” Защото възпитанието с приказки на децата е най-доброто. Та нали всекиот нас носи детето в себе си, а добрите детските писатели - най-много. И със силно развитата си творческа интуиция, те най-много успяват да разбират и приласкават децата към Доброто и Красивото.
- Дали пък на децата, които днес проявяват голяма агресия, не са им чели достатъчно приказки?
- Това е сигурно. Но, навярно, е имало и доста криворазбрана любов, граничеща с всепозволеност, която неизбежно един ден прераства в много груби грешки, често и непоправими. Но пък и с грубото налагане на строги възпитателни права, може да се стигне до още по-големите сътресения - психичните.
-Тогава как да стигнат по-масово децата до най-добрата за тях литература?
- Като се издирват и препоръчват от родителите, училищата и библиотеките разпознаваемите с духовна чистота, с правилно отношение към детския свят, книги. Като тези на нашата Петя Караколева, която казваше, че в тяхната светая светих на най-крехката и уязвима душевност, трябва да се пристъпя смирено и извисено. Да се пише с душа за техните крехки и много чувствителни души.
- С тези най-ранни детски нагласи ли четенето става най-пълноценно?
-Да, защото ако мисленето им върви в тази посока, у тях ще се формират най-градивните умозаключения, причинно-следствени връзки и житейски взаимоотношения. Ако не го постигнем, значи отговорността за допуснатите грешки, ще бъде в нас, възрастните.
- Голяма е и ролята на творците във възпитанието на децата в духа на свободомислие и отговорност, нали?
- Да, тя е изключително важна. Защото съвсем отдадено влагат много знания, енергия, емоции, за да провокират четенето. Защото те работят за най-важното - осъзнаването на сътворяващата мощ на словото, на думите, на езика. Защото учат и малките, и големите читатели, да не злоупотребяват с тях, да пазят тяхната чистота, с която се предават най-важните послания на вярата, надеждата и любовта.
Интервюто взе: Лияна Фероли
