„Продължаваме промяната - Демократична България“ станаха „курбан“ на политическата криза в парламента, която не те са причинили и не е по силите им самостоятелно да разрешат. Такава е равносметката три седмици след първия звънец на 51-ото Народно събрание. То продължава да цикли в своето първо заседание, тъй като не може да си избере председател, защото първата политическа сила ГЕРБ се провали в опита да формира мнозинство около своята кандидатура, а останалите не могат да се разберат за алтернативна.

По всичко личи, че държавата се е залетяла към поредните предсрочни избори, но дори за да се стигне до тях, е нужно парламентът да заработи, групите в него да бъдат официално обявени и президентът да завърти рулетката с мандатите.

Какво се случи дотук?

Практически ПП-ДБ е единствената от по-сериозните играчи в настоящия парламент, която даде крачка назад и направи компромис в опит да се осигури разблокиране на парламента.

Преди десетина дни ПП-ДБ оттегли собствения си кандидат за парламентарен председател Андрей Цеков и обяви подкрепа за най-възрастния народен представител Силви Кирилов (ИТН). ДБ обаче предупредиха, че няма да участват в мнозинство заедно с „Възраждане“, ако проруската партия на Костадин Костадинов също подкрепи Кирилов.

При следващите поредни опити за избор на шеф на НС се случи именно това и депутатите от ПП-ДБ гласуваха различно: ПП в подкрепа на Кирилов – но без Явор Божанков и Даниел Лорер, които гласуваха „против“ заедно с ДБ.

При това положение компромисният кандидат Кирилов успяваше да получи повече гласове от Рая Назарян, но недостатъчно, за да бъде избран.

Така се стигна до драматичния четвъртък на 28 ноември. След като ГЕРБ, „Възраждане“, БСП и ИТН пак предложиха своите си кандидатури, накрая пак се стигна до балотаж между издигната от ГЕРБ Рая Назарян – Силви Кирилов (ИТН), който е най-възрастният народен представител и като такъв председателства първото заседание на НС.

Преди гласуването Божидар Божанов от „Демократична България“ обяви, че са взели решение подкрепят еднократно кандидатурата на Кирилов. Той мотивира този компромис с необходимостта НС да работи и евентуално да спре избора на Борислав Сарафов за главен прокурор, също така за да не остане държавата без бюджет.

„Поради тези причини взехме решение еднократно като подкрепа за председател Силви Кирилов - най-възрастният, по обективни критерии, без това да формира по никакъв начин каквито и да било мнозинства“ с „Възраждане“ или „ДПС - Ново начало“, каза депутатът от ДБ.

При последващото гласуване обаче три гласа не достигнаха за избора на Кирилов. Той не получи подкрепа от трима депутати от ПП-ДБ - Даниел Лорер, Явор Божанков и Надежда Йорданова.

Малко по-късно „Продължаваме промяната“ съобщи, че Даниел Лорер е изключен от партията, а Явор Божанков е помолен да подаде оставка като депутат от квотата ѝ. За Надежда Йорданова (Да, България, ДБ) се разбра, че погрешка е гласувала „против“ и е поискала с писмо гласът ѝ да се зачита „за“. Това обаче не оправя сметката и подкрепата за Кирилов пак не стига.

Драмата се задълбочи, след като „Демократична България“ съобщиха, че няма да подкрепят изключването на Божанков и Лорер от групата на ПП-ДБ заради различното им гласуване.

Отношенията между ПП и ДБ са доста обтегнати още преди изборите, когато двете формации спориха на какъв принцип да редят листите. Напрежението се засили след решението им да направят компромис в полза на Силви Кирилов, тъй като възникна разбой в гласуването на групата заради „Възраждане“.

Аргументирайки се защо не подкрепя Силви Кирилов, Явор Божанков освен това изтъква, че той е „сламен човек“ – политик без позиция и със съмнителни партньорства в миналото, започващи от фирма, свързана с „Мултигруп“.

И Божанков припомня, че с гласуването на Кирилов за шеф на парламента, ПП-ДБ дават картбланш той да влезе в „домовата книга“ и да стане евентуално служебен премиер, за какъвто го гласят от ИТН.

Това е силен аргумент, но от друга страна, ако НС не заработи, депутатите няма как да изберат омбудсман, да подменят ръководството на Сметната палата и пр. - тоест, да назначат нови хора на длъжностите, измежду които президентът може да посочи министър-председател.

Всички тези хипотези с попълването на „домовата книга“ обаче изглеждат крайно нереалистични, като се има предвид, че парламентарните групи не си говорят и реално не е ясно кой какво мнозинство може да мобилизира. ПП-ДБ обявиха подкрепа за Силви Кирилов, защото ИТН им подписаха декларацията за „санитарния кордон“, но оттам нататък не е ясно какви реални политически ангажименти стоят зад това.

Всъщност най-значима отговорност за това какво ще свърши или няма да свърши парламентът, се пада на първата политическа сила.

Бойко Борисов настоява, че председателският пост в НС се полага на ГЕРБ, защото те са победители в изборите. Победителите обаче нямат и една трета от депутатите в парламента, поради което единственото, което със сигурност им се полага е, да проведат максимално отговорно преговори за формиране на мнозинство – първо за шеф на парламента, а после и за редовно правителство.

Борисов обаче не направи това. Вместо това демонстрира показна активност уж за търсене на разговори и решения, а всъщност за бягство от тях. Като начало не се ангажира с настояването на ПП-ДБ за санитарен кордон около Делян Пеевски и „ДПС-Ново начало“, а към днешна дата финтира тази инициатива с питане до Конституционния съд, от когото иска напълно безсмислено искане за тълкувателно решение, с което на практика подкрепя избора на Борислав Сарафов за главен прокурор.

Преди това Борисов разигра друга сценка, като „оттегли“ номинацията на Рая Назарян за шеф на парламента и предложи поста на Атанас Атанасов, лидер на ДСБ, която е съставна част от обединението ДБ и коалицията ПП-ДБ. Офертата вървеше с комплект с кандидатурата на самия Борисов за министър-председател.

И тъй като ПП-ДБ логично я отхвърлиха, Борисов обяви „облекчението“ си от това, че няма да е премиер на тази „разбита държава“ и обеща веднага за върне първия мандат.

Депутатите от БСП – част от които според социалисти са си на Пеевски, отказват какъвто и да е компромис за намиране на изход от блокировката на парламента.

В редките дни, когато се събира да си избира председател, парламентът прилича на селско футболно игрище – разтърсвано от агресия, простотии и махаленски кавги.

И каквито и да са конфликтите или неразбирателствата между останалите партии, всички те са нарочили като виновник за всички злини една политическа сила – ПП-ДБ.

Ако слушате Делян Пеевски, Бойко Борисов и Костадин Костадинов, нещата ще тръгнат по мед и масло, ако не са ПП-ДБ.

И накрая ПП-ДБ някак сами стигнаха до ролята на жертвено агне.

ПП светкавично откриха и изключиха „врага с партиен билет“.

„Резултатът от гласуването на Даниел Лорер и Явор Божанков за председател на Народното събрание днес е в полза на Делян Пеевски, който се добра до парламента с купуване на гласове и подправяне на протоколи. Всякакви други обяснения и оправдания на фона на тази реалност са несъществени“, заяви Николай Денков от ПП, обяснявайки решението да се иска оставката на двамата депутати.

От една страна тази логика е оправдана, но от друга страна е крайно неуместна. Крайно време е ПП-ДБ да спрат да си гледат в пъпа, да погледнат цялата картина и собственото си място и роля в нея.