Банки, отпускали заемите, трябва да върнат всички лихви и такси на клиентите си, изплатили дълга

Добра новина за хората, които пострадаха от прословутите ипотечни заеми в швейцарски франкове, отпускани от някои банки преди повече от 15 години. Те ще може да претендират в съда банките да им възстановят всички платени лихви и такси, като дължима остава само чистата стойност на кредита.

Това става възможно след последното решение на Върховния касационен съд от 26 ноември 2024 г., с които договорите за отпускане на кредити, деноминирани в швейцарски франкове, са обявени за нищожни.

„Швейцарските“ заеми добиха популярност в периода 2006-2008 г. заради изключително изгодните условия към датата на договарянето им. Последвалото рекордно поскъпване на швейцарската валута спрямо българския лев обаче доведе до невъзможност граждани и фирми да плащат вноските си. Мнозина от тях загубиха ипотекираните си жилища, фирми фалираха, докато банките, отпуснали тези кредити, направиха солидни печалби. Пострадалите граждани заведоха дела, но съдиите  дълго време ги държаха на бюрата си и не ги гледаха.

Проблемът стана дотолкова наболял, че се наложи и Съдът на Европейския съюз да се произнесе в редица свои актове в периода 2013-2018 г., че действащото законодателство на ЕС не позволява кредитополучателят, т.е. потребителят на банковия продукт, да носи целия риск от валутните изменения и разлики, когато кредитът е отпуснат в чуждестранна валута.

Нещо повече, миналата година Съдът на ЕС се произнесе по искане на Апелативен съд – София във връзка с договори за кредит в швейцарски франкове, сключвани с „Юробанк България“ (Пощенска банка), като определи, че тези договори са нищожни в цялост. А те са обявени за нищожни, защото банката не е разяснила икономическите последици за кредитополучателя, в случай че франкът значително поскъпне спрямо лева.

До този момент нашият Върховен касационен съд, а и всички други съдилища, считаха, че договорите са валидни като цяло и че са недействителни само отделни клаузи - тези за валутния риск и за едностранното увеличаване на лихвата. Затова в делата, свързани със заемите в швейцарски франкове, се присъждаше, че кредитополучателят дължи главница, лихви и такси по курса на швейцарския франк към сключване на договора, т.е. преди големият скок на стойността на франка. Т.е. банката трябваше да върне всичко надвзето над курса, който е бил при тегленето на заема.

С последното си решение от 26 ноември е видно, че ВКС е променил позицията си и тя е по-благоприятна за получателите на „швейцарските“ кредити.

„Нищожността на договорите в цялост означава, че всяка от страните по договора следва да върне на другата страна, това което е получила по него“, обясни адвокат Десислава Филипова. Кредитополучателят трябва да възстанови главницата по кредита, а банката да му възстанови всички платени от него лихви и такси. И тъй като в повечето случаи с тези кредити хората вече са изплатили дълга си към банката, ще се окаже, че само тя има да им възстановява суми.

Именно това постановява ВКС с решението си от 26 ноември, което е по дело на клиент на Пощенска банка - банката да възстанови всички суми, получени като лихви и такси по този кредит. Пощенска е една от трите банки, раздавала в миналото кредити, деноминирани в шв. франкове, заедно с Пиреос България, която се вля в Пощенска, и Хеброс, която бе придобита от Уникредит Булбанк.

Актовете на Съда на ЕС са задължителни за страните-членки, а след произнасянето и на българския ВКС (последната съдебна инстанция) вече е ясно, каква ще е практиката на съдилищата в България по делата на получателите на кредити, деноминирани в швейцарски франкове. Ако те не следват ВКС, при обжалване решенията им ще бъдат отменени.

„Кредитополучателите ще може да претендират съдът да прогласи нищожността на всички договорни клаузи и всичко изплатено като лихви и такси да им бъде възстановено, тъй като по тези стари кредити главницата отдавна е върната на банката. Запазва се и възможността кредитополучателите да водят дела само за връщане на курсови разлики, но цялостната нищожност на договора за кредит е много по-изгодна. ", посочи адв. Филипова.

Според адв. Филипова в случая предвидената в българския закон давност от 5 години не следва да бъде пречка. Вече има тълкувателна практика на Съда на ЕС и тя е, че давностен срок не тече, когато кредитополучателят не е знаел, че в договора му има неравноправни клаузи.