Хасковлията Илия Илиев преплува с каяк 170 км по гръцкото крайбрежие до Тюленовите острови. Компания му правят четирима негови приятели. Това е първото му приключение с лодка в морски води. Дотогава е плавал само по реки и язовири.

Илия Илиев, каякар

- Кое беше най-трудното по време на плаването?

- Имаше вълни и течение. Пет километра изминаваш за цял ден. Теченията се менят непрекъснато заради термиките. За да се справиш, трябва да имаш елементарни познания за термиките, другото е тренировка. Трябва да си свикнал и със студената вода. Температурата на водата беше 12-15 градуса.

- Колко време прекарвахте във вода?

- Първият ден се помотахме, но после тръгвахме в 9.30 сутринта и гребяхме до 19.00 часа, до залез слънце. Тръгваме от сушата, стигахме до първия остров, после отиваме до друг, после до следващия... Слизаш само да пикаеш. Бреговете са много стръмни, но се намират и плажчета, на които можеш да излезеш. Всяка вечер спяхме на различен остров.

- Не се ли схващаш толкова време във водата?

- Схащаш се, ако си в спокойна вода и ти е досадно, но там постоянно трябва да се бориш с вълните и течението. Всеки ден беше много различен,нямаше нищо общо с предишния. Тръгнахме от Агиус Георгиус. Още докато стигнем първия остров разбирахме, че морето не е до колене. Знаехме, че ще излезе буря, местните хора ни предупредиха, че следобед ще излезе вятър.

- Не изпитваше ли страх?

- Когато се отдалечиш от брега, не изпитваш страх. Само трябва да гребеш. Знаеш, че трябва да изгребеш едни 8 км до следващата суша.

Но когато стигнахме до втория остров, се бяхме раздалечили. Шумът на вълните беше толкова силен, че не можехме да се чуем. Единият от нас искаше да минем от север, макар да ни бяха предупрели да не го правим. Но искахме да стигнем до параклиса Мама мия - много известно място, там е сниман филм за АББА. Минахме от северната част, заобиколихме носа на острова и филмът започна. Вълните се разбиваха в отвесен скален бряг. 4-метрови вълни с яростна сила в тях. Ако нешо се случи, водата ще те размаже на скалите и морето ще те отнесе.

Времето там се променя много рязко. Неслучайно местните не си държат лодките в морето, както е в България. Там са изкарани на брега. Следят прогнозата постоянно.

- Знаехте ли къде отивате?

- Бях слушал, че морето не е гостоприемно там, но мислех че преувеличават. Един мой приятел е обиколил деветте острова съвсем сам. Гребал е от тъмно до тъмно. Той е много добър каякар. Минал ги е за десет дни. И той е брал душа там. Вълните бяха толкова високи, че най-много да видиш греблото на близкия каяк.

Двама от спътниците ми бяха с дървени лодки, като бижу. Сами си ги направиха. Платиха само смолата и махагона - около 700 лева. Направата на единия каяк им отне 5 месеца. Та техните лодки са по-бързи от нашите. В тази буря те стигнаха преди нас. Докато не видяха и последния от нас да стъпва на брега, не бяха на себе си.

- Какво си мислиш в такъв момент? Въобще можеш ли да мислиш?

- Не само, че не мислиш, но имаше момент, в който целия треперех. Казваш си, че точно сега не е моментът да свърши живота ти.

- Какво  носехте?

- Храна за 8 дни. 14 литра вода. Моята лодка побира 130 кг. Ядяхме макарони, овесени ядки и консерви, сирене, кашкавал. Готвехме на газ. За да спестя вода, си миех зъбите със солена.

- Имахте ли предварително набелязан маршрут?

- Бяхме разпечатали сателитни снимки на островите. Трябваше да изминем около 400 километра, но успяхме да прекосим само 170. Там е резерват - има делфини, тюлени. Не можахме да видим тюлени, трябваше да продължим още, но нямахме време. Но делфини видяхме два пъти. Те са много любопитни. Първо виждаш само перките им. Един от тях се приближи и ни огледа, но с бясна скорост. Мина под лодките, излезе, скокна два пъти и отиде при стадото.

- Как се запали по каяка?

- Това ми е детска мечта. С един мой приятел преплавахме река Арда с лодки. Беше преди 20 години, бяхме взели каяк под наем, но ми се стори пенсионерска работа. После си купих една гумена лодка, с нея се спусках по Струма. Сега дойде време за каяците.

- Скъпо хоби ли е?

- Зависи как ще го погледнеш. Едно от момчетата, което беше с нас в Гърция, дойде с лодка под наем за около около 100 лева. Една лодка с цялото оборудване е 3 000 лева.

- Начерта ли следващия маршрут?

- Ще отида в Хърватска република. Другата ми мечта е да плувам с яхта. Проучил съм въпроса. По-евтино е да си наемеш яхта в Гърция или Хърватска, отколкото в България. Шест човека плащат по 250 евро и я наемат за 10 дни.

- Чувстваш ли се по-подготвен след това пътуване?

- Много ясно, че и петимата се чувстваме различно след това. Най-важното е да имаш елементарна обща култура. Екипността е много важна. Ние оцеляхме в това плаване, защото бяхме единни. Един да направи нещо на своя глава, означава да умрат всички останали. Един ако направи глупост и се обърне с лодката, другите ще отидат да го спасяват, ще се обърнат и става каша.

- Не се ли обърна?

- Обърнах се, но близо до брега. Това го бях виждал на клипчета, но го преживях. Заради мъртвото вълнение. Морето е равно на повърхността, но отдолу се движи вълна. Не я виждаш, но смуче като прахосмукачка. Тогава можеш да си караш лодката без проблем, но решиш ли да излезеш на брега, става страшно. Вълната те закарва на брега, но засмуква предницата на лодката, изправя я и те изхвърля на брега. Праска те на плажа със страшна сила. Следващата вълна я засмуква обратно в морето. Ти не можеш да влезеш, защото и теб те завлича. Добре, че предварително си бях завързал едно въженце, въните се кротнаха за момент и издърпахме лодката.

Интервю на Христина Котларска