В перуанската култура жените изобщо не са били безгласна буква - археолози са открили свидетелства за могъщи владетелки, управлявали далеч преди инките и испанците.
В Панямарка в Перу археолозите са открили каменен трон с богата декорация, датиращ от 650 г. сл. Хр. По стенописите в тронната зала се вижда могъща жена с корона, която приема посетители. Фигурата е украсена с полумесец и морски създания.
Намерените по трона коси подсказват, че не става въпрос за митична богиня, а за реална личност. Според Джесика Ортис Зевалос, ръководителка на археологическия екип, е възможно жената, обитавала тази зала преди повече от 1300 години, да е била владетелка.
„В древно Перу досега никога не е била намирана тронна зала за кралица“, казват в изявление изследователите от Перу и САЩ, направили откритието.
Панямарка е бил религиозен и политически център на културата мочика (или моче, по името на река Моче, край която са живяли нейните представители). Тази култура е обитавала крайбрежните долини на Северно Перу и е преживяла разцвета си между около 350 и 850 г. сл. Хр. Наред с другото, мочика са били известни с богато украсените си гробници.
Матриархално общество?
Най-новата находка не е първата, която показва, че мочика са били управлявани и от жени. През 2006-а година бе открита мумията на Дамата от Као - жена, за която се твърди, че е била начело на мочика преди 1700 години. Тогава това е археологическа сензация, тъй като до момента изследователите са предполагали, че древният перуански народ е бил управляван само от мъже. Дамата от Као е описана от археолозите като първата известна владетелка на Перу и често е наричана „Клеопатра на Южна Америка“.
Последното откритие показва, че Дамата от Као не е била единствената жена, властвала над мочика. „Панямарка продължава да ни изненадва“, казва Лиза Тревър, професор по история на изкуството в Колумбийския университет. „Не само заради креативността на нейните художници, но и защото намерените творби преобръщат представите ни за ролите на половете в древния свят на мочика."
Стенописите носят ценна информация
Панямарка е известна с откритите там цветни стенописи. В съседство с тронната зала се намира друго помещение с големи колони, т.нар. „зала на преплетените змии“. По стените са изобразени змии с човешки крака, воини и митично същество, което преследва човек.
Стенописи, останали от културата мочика Снимка: Lisa Trever/PRIA Panamarca/REUTERS
„Всичко е изрисувано и фино украсено с митологични сцени и фигури“, казва археологът Хосе Очатома пред агенция Ройтерс. Той сравнява залата със Сикстинската капела във Ватикана.
Стенописите пресъздават сцени, свързани с идеологията на мочика, казва Очатома. Изображенията предлагат рядък поглед към културата на перуанския крайбрежен регион преди завладяването на Южна Америка от испанците. След края на цивилизацията мочика в този регион възниква империята на инките.
Туристите трябва да проявят търпение
В момента стенописите в Панямарка не са достъпни за туристи, тъй като са твърде чувствителни. „Покриваме разкопките, за да гарантираме дългосрочното запазване на това важно културно наследство“, казва Очатома.
Туристите в Перу, които се интересуват от културата мочика, могат да посетят други обекти. Близо до крайбрежния град Трухильо се намират пирамидите Ел Брухо, в съседство с които е музеят Као. Там, наред с другите експонати, може да се види и мумията Дамата от Као.
