Тръжните манипулации бъркат в джоба на всеки данъкоплатец

Какво се случва, ако установим, че две фирми са се разбрали предварително помежду си на каква цена да предложат своя продукт при обществена поръчка? Или са се договорили да разделят разликата в постигнатите цени, ако едната фирма служи за параван в поръчката на другата? Или ако са се съгласили едната да не участва в търга, но да стане подизпълнител на другата при спечелването на поръчката?

Тръжните манипулации при обществените поръчки (bid rigging) са вид картелно споразумение и са сериозно нарушение на конкурентното законодателство, което обаче, както показва практиката на нашата Комисия за защита на конкуренцията, трудно се установява и преследва. КЗК сравнително рядко разглежда такъв тип

манипулиране на обществени поръчки

В последните години са разследвани няколко такива случая, сред които:

•     Търговия на едро с цветя, декоративна растителност и посадъчен материал:

По сигнал на община Габрово КЗК започва производство срещу две фирми и общия им консултант за картел за манипулиране на 22 обществени поръчки за доставка на цветя и декоративна растителност. Комисията установява нарушение - подялба на поръчките, и глобява участниците в картела. Производството отнема малко над 3 години.

•     Интегриран градски транспорт на община Велико Търново, изграждане на пешеходен надлез над улица „Магистрална“:

Управляващият орган на оперативна програма „Региони в растеж“ сигнализира КЗК за вероятен картел между две строителни фирми, които участват във въпросната поръчка.  Двете фирми  използват един и същ проектантски екип, офертите им са "под индиго" откъм техническо оформление, предлагат едни и същи доставчици и производители на материалите. КЗК образува производство срещу двете фирми на 26 октомври 2023 г. Окончателно решение все още няма.

•     Доставка на обувки за армията:

През 2020 г. министърът на отбраната сигнализира за наговаряне между фирми в поръчката за доставка на обувки за армия. В сигнала се посочва, че резултатите от изпитванията на моделите, отразени в протоколите, са с близки стойности, осъществени са в едни и същи органи за оценяване на съответствието и по едно и също време. При визуалното оценяване на представените мостри на две от фирмите е установено, че същите са напълно идентични. На 24 март 2022 г. КЗК образува производство срещу всички участници в споразумението. Все още липсва окончателно решение.  

•     Енергийна ефективност и обновяване на многофамилни жилищни сгради в гр. Златоград:

Сигнал за нередност е изпратен в КЗК от заместник-министър на регионалното развитие и благоустройство, който от своя страна е получил сигнал от управляващия орган на ОП „Региони в растеж“. Две от офертите на фирмите са идентични, съдържат едни и същи грешки, подадени са от едно и също лице в рамките на 3 минути. КЗК образува производство за установяване на евентуално извършено нарушение на 30 септември 2021 г. Решение още няма.

•     Саниране в Търговище:

Подобно на горния случай по сигнал на кмета на община Търговище през 2016 г. КЗК стартира производство за установяване на наличие на картел, в рамките на който фирмите са се споразумявали за офертни цени и за разпределяне на обекти. Впоследствие КЗК разширява предмета на производството, като установява, че споразумението между фирмите засяга и други поръчки, финансирани чрез Националната програма за енергийна ефективност. На 22 юли 2021 г. Комисията постановява с решение, че фирмите са погазили конкурентното законодателство, и ги глобява.

    От представените казуси е видно, че макар рядко и бавно, КЗК преследва  опорочените процедури. В документ, наречен "насоки", регулаторът е очертал  няколко основни

форми на манипулиране на обществени поръчки:

•     оферти за прикритие – когато уговорената оферта се подава заедно с няколко други оферти, чиято цел е привидно създаване на впечатление за наличие на конкуренция;
•     тръжен абсентизъм (отсъствие, бел. ред.) – споразумение между фирми да се въздържат да участват в тръжната процедура;
•     редуване  – споразумение между участниците да се редуват при печеленето на определена група обществени поръчки, като за всяка конкретна процедура те предварително се уговарят кой да подаде печелившата оферта и кои да подадат „оферти за прикритие“;
•     споразумения за подизпълнение – конкурентните предприятия се съгласяват да не участват или да предложат губеща оферта в дадена процедура или по отделна обособена позиция, срещу което получават договор за подизпълнение в друга обществена поръчка;
•     разпределяне на пазари – споразумение между участниците да не кандидатстват и/или да не участват в процедурите за възлагане на обществени поръчки, открити от определени възложители или в определени географски региони.

В теорията и практиката се извеждат и случаи, в които тръжните манипулации се осъществяват с прякото участие в схемите на (свързани с кандидат или корумпирани) държавни служители при възложителите.

Какво да се прави?

Какви мерки следва да се вземат, за да се подобри контролът и виновните да бъдат наказвани?

Най-напред, както и КЗК е установила, от голяма важност е обучението на възложителите на обществени поръчки за разкриване и осветляване на вредата от тръжните манипулации.

Проектът на ОИСР „Борба с тръжните манипулации при обществените поръчки“, в който КЗК е включена, е насочен точно към тези слабости. Насоките на комисията също са чудесни, ако ги разглеждаме като академични документи и сами по себе си. Но те почти изцяло прехвърлят тежестта на откриването на тръжни манипулации върху възложителите, оставяйки на заден план възможната роля на самата комисия. Тази роля включва още създаване на система за анонимни сигнали към комисията, които своевременно да се разследват.

Активното проучване на практиките в обществените поръчки също е важно и то може да се извършва чрез използване на съвременни технически методи за обработка на големи бази данни и масиви от информация, включително и методи, базирани на изкуствен интелект. А защо не и въвеждане на наказателна отговорност при установяване на измами и манипулиране на търговете в особено големи размери – каквато е практиката в някои европейски държави?

Определение
В своите „Насоки за противодействие срещу тръжните манипулации в процедурите за възлагане на обществени поръчки“ Комисията за защита на конкуренцията ги определя като „частни ограничения на конкуренцията, [които] … са налице винаги, когато предприятията, от които се очаква да се конкурират за спечелване на определена поръчка, се уговарят за предлагане на по-високи цени или по-ниско качество на стоките или услугите, обект на обществената поръчка, ограничаване на доставките им или за разпределяне помежду им на поръчките, като по този начин предотвратяват, ограничават или нарушават конкуренцията при възлагането им.“