Голяма изненада на президентските избори в Румъния: десният хардлайнер Калин Джорджеску отива на балотаж. Той е крайно религиозен, с проруски позиции и критикува членството на Румъния в НАТО.
Кой ще е следващият президент на Румъния? Това ще се реши очевидно на балотаж, който ще се проведе на 8 декември. На първия тур, провел се на 24 ноември, настоящият премиер Марсел Чолаку и десният хардлайнаер Калин Джорджеску заеха първите позиции - като при над 90% преброени бюлетини, Джорджеску води пред социалдемократа Чолаку.
Според румънската централна избирателна комисия Джорджеску е получил около 22 процента от гласовете, а Чолаку - 20. Рано сутринта в понеделник бяха преброени едва половината от гласовете на румънската диаспора, така че финалният резултат се очаква по-късно през деня.
Проруски позиции, възхваляване на националсоциалистите
За мнозина този резултат е повече от изненадващ, пише германската обществена телевизия АРД. Социологическите проучвания преди изборите изобщо не предвиждаха, че безпартийният Джорджеску може да стигне до балотаж. Той е смятан за крайно религиозен и националистически настроен. През 2022 година срещу него е заведено дело за възхваляване на виновниците в Холокоста. Той е с проруски позиции и критикува членството на Румъния в НАТО.
Калин Джорджеску в голяма степен беше игнориран от опонентите си и традиционните медии. Той обаче е особено успешен в ТикТок, обяснява германската обществена телевизия. Коментаторите в румънските телевизии в изборната нощ разкритикуваха традиционните медии и утвърдените политици за това, че не са обърнали достатъчно внимание на политическата пропаганда на Джорджеску в социалните медии. Но и проучванията на общественото мнение не успяха да предвидят успеха на хардлайнера. Дори и допитванията в изборния ден не отгатнаха реалния резултат.
„Румънците се събудиха"
В изборната нощ Джорджеску държа пресконференция, която се излъчи през Фейсбук. Той каза, че румънците са се „събудили“ и са изразили желанието си „повече да не са на колене, под окупация и подложени на унижения“. По думите му една от причините за този резултат е икономическата несигурност. „Тази вечер румънците изкрещяха, че искат мир“, каза още Джорджеску, вероятно имайки предвид руската агресивна война в съседна Украйна.
Румъния, която се намира в най-източната част на ЕС, има около 19 милиона жители и е смятана за една от най-бедните страни в Европа, информира АРД и добавя, че страната граничи на север с Украйна, която вече почти три години се защитава от руската инвазия. Ако Джорджеску спечели втория тур на изборите на 8 декември, това може да промени външната политика на Румъния, която досега е била стриктно съобразена с ЕС и НАТО. В Румъния президентът определя външната политика и отговаря за отбраната на страната, като също участва в контролирането на тайните служби. Румънският президент има повече власт от германския, но по-малко от френския държавен глава.
Важен геополитически избор
Джордже Симион, кандидатът от крайнодясната парламентарно представена партия Алианс за обединение на румънците (АОР), остана на четвърто място с 14 процента подкрепа. Симион обяви, че ще подкрепи Джорджеску в балотажа. На трето място пък се класира Елена Ласкони от консервативно-либералната Реформистка партия с малко под 19 на сто от гласовете. Засега тя не е изказвала подкрепата си за нито един от кандидатите.
Тази ситуация не е напълно нова за Румъния - пред подобен избор страната беше изправена и при президентските избори през 2000 година. Тогава балотажът се проведе между социалдемократа Йон Илиеску и крайнодесния екстремист Корнелиу Вадим Тудор. Тогава демократичните партии обединиха силите си и благодарение на стабилната подкрепа на европейските им съюзници, успяха да предотвратят победа на екстремисткия кандидат.
***
