Тази година „Аскеер” ще връчи за 20-ти път своите награди.
Председателят на Фондация „Академия Аскеер” Милен Миланов информира, че тази година за шести път ще излезе томът на библиотека „Аскеер” за съвременна българска драматургия. "Всяка година от самото си създаване ние издаваме такъв том, който съдържа трите номинирани пиеси, един изключителен справочен блок, а най-ценното е, че предговорите са от хора, които никъде другаде не могат да бъдат събрани на едно място. Имам предвид проф. Каприев, проф. Знеполски, доц. Лозанов, доц. Юрий Дачев – винаги предговорите са едно критическо наблюдение за развитието на драматургията въобще", коментира Миланов, предаде Фокус.
"Драматурзите са от диапазона – от младите Елин Рахнев и Иван Кулеков и се стигне до Иван Теофилов, Стефан Цанев, проф. Топалов и т.н. Затова журито е толкова голямо, защото то практически е създадено по принципите на оценяване в „Аскеер”, т.е. трябва да има полифоничност. Като казвам полифоничност, нямам предвид полифонията на Достоевски, а имам предвид многогласие, от различни професии, които са свързани с драматургичния текст. Драматургията в крайна сметка не е само писмовен текст, не е само добро слово и добре подредена фраза, за което най-голямото разбиране ще имат драматурзите, които са членове това жури, това е културология, познаване на език, историография, критическа мисъл. Затова журито съдържа върхови представители на тези професии, които да оценяват всеки от тази гледна точка”, заяви Миланов.
По думите му наградите "Аскеер" преди всичко са създадени затова да могат да мотивират по един вътрешно присъщ и не само критичен начин всичко, което е свързано с театъра и изкуството.
"Когато навремето създадохме наградите „Аскеер”, преди 20 години творците разбраха, че държавата вече не само, че не се интересува от тях, а тя не ги счита за важни за себе си. Ние тогава, още в далечната 1991 година, не водени от някакво самосъзнание, че сме много важни сами по себе си, а по-скоро водени от чувството, отколкото от убеждението, че изкуството е важно за страната, създадохме тези награди, за да има публичност, видимост, т.е. самият зрител да разбере какво става в театъра, в изкуството въобще”, коментира Миланов.
По думите му наградите имат смисъл тогава, когато провокират по-добро изкуство, те имат смисъл само, ако провокират това, което награждават, те не бива да са самодостатъчни.
"В този смисъл не мисля, че "Аскеер" е самодостатъчна награда, а тя има своя посока. Ако мога да го изразя като символ – да осветява това, което става на сцената. Важен е принципът, ние не сме една шепа несменяеми корифеи, които всяка година казват какво е според тях, „Аскеер” е структуриран така, че той се развива динамично”, посочи Миланов.
