През 1975 г. НАСА изстрелва в Космоса космическия кораб „Викинг-1“, който е първият апарат в историята, започнал да изследва Марс. Той се състои от две основни части: орбитална станция и едноименен роувър. Основната задача на тази мисия беше да търси живот на Марс – двата модула работиха едновременно в продължение на шест години. Ето че сега известен учен предполага, че по време на тази важна в исторически план мисия е била допусната фатална грешка, която може да е унищожила наличния живот на Червената планета.

Мисията „Викинг 1“ до Марс

По време на шестгодишната си работа приборите на „Викинг 1“ допринесоха значително за изследването на Марс. Орбиталният апарат внимателно изучаваше района на равнината Хриз, като предаваше ценни данни за повърхността и атмосферата на планетата. В същото време модулът за кацане, оборудван с роботизирани ръце и вградена лаборатория, е анализирал марсианската почва – почти същото, което прави днес марсоходът „Персевърънс“.

Основната задача на мисията е да търси признаци на живот. За тази цел учените използваха техники, разработени на Земята, за търсене на микроби. Същността на експеримента се състоеше в това да се добавят вода и хранителни вещества към почвените проби и да се наблюдава реакцията. Ако в почвата има микроби, те могат да започнат да растат, да се размножават или да абсорбират добавените вещества – точно така се държи животът, който познаваме.

За изненада на учените и двата модула за кацане отчитат възможни признаци на микробна активност. Това предизвика вълна от дискусии: обществеността беше развълнувана, че учените може би са открили извънземен живот. С течение на времето обаче научната общност започна да клони към мнението, че данните са или погрешни, или могат да бъдат обяснени с други фактори, които не са свързани с наличието на живи организми.

Животът на Марс може да е бил унищожен от хората

По ирония на съдбата мисията „Викинг 1“ може би действително е успяла да открие живот на Марс, но за съжаление случайно го е унищожила. Според астробиолога Дирк Шулце-Макух (Dirk Schulze-Makuch) избраният от НАСА метод за изследване на повърхността на Марс може да е станал причина за гибелта на марсианския живот.

На Земята много микроби са в състояние да оцелеят в условия на екстремна суша, като например в пустинята Атакама. Тези организми са се научили да получават влага от солите, които привличат влагата от въздуха. На Марс, където условията са още по-сурови, животът би могъл да бъде особено чувствителен към излишната вода.

Учените, провели експериментите с „Викинг“, са предположили, че марсианските организми, както и земните, се нуждаят от течна вода, за да съществуват. Ето защо към почвените проби са добавени хранителни вещества заедно с водата.

Шулце-Макух смята, че тази „водна“ намеса може да се е оказала пагубна за хипотетичните микроби. Ако на Марс е имало живот, привикнал към изключително суха среда, една допълнителна капка вода би могла да бъде фатална за него. Следователно положителните резултати от първите анализи може да не са доказателство за отсъствието на живот, а за неговото унищожаване.

Тази хипотеза поставя под въпрос стратегията на НАСА, основана на търсенето на вода като основен признак за живот. Шулце-Макух предлага да се преосмисли подходът и вместо това да се съсредоточим върху търсенето на соли, които биха могли да свидетелстват за обитатели на безводни и изключително сухи среди.

Има и съвсем друго мнение

Много учени изтъкват основателни аргументи, че във Вселената и дори в нашата галактика трябва да има голям брой технологично напреднали цивилизации. В същото време няма никакви доказателства за това – не виждаме извънземни сонди, космически кораби и радиосигнали. Това е парадокс, който обикновено се нарича „Парадокс на Ферми“. Едно от неговите обяснения е така нареченият „Велик филтър“. Същността на тази теория се състои в това, че цивилизациите на определен етап от своето развитие се сблъскват с някакво събитие, което им пречи да напуснат своята галактика. Според някои философи откриването на живот на Марс в такъв случай може да е лоша новина за нас от гледна точка на „големия филтър“.

Какво всъщност е „Великият филтър“

За да възникне развита цивилизация на дадена планета, трябва да са налице много условия. Планетата трябва да се намира в зоната на обитаемост, да има вода и всички необходими микроелементи, от които да възникне белтъчен живот. А най-простите едноклетъчни организми прокариоти трябва да се доразвият в сложни едноклетъчни организми (еукариоти). Счита се, че на Земята това се е случило по някаква невероятна случайност.

След като се появят еукариотите, животът трябва да премине през множество други препятствия и да еволюира в напреднали организми, способни да използват инструменти. Вероятността за това е изключително малка, но все пак явно я има.

Все още не е известно на кой точно етап настъпва събитието, което не позволява на цивилизациите да напуснат своята галактика. Напълно възможно е те просто да не могат да преминат от многоклетъчен живот към животни. Но не може да се изключи, че нещо им се случва на етапа на развитие, на който се намираме сега. Освен това, ако приемем съществуването на „Великия филтър“, не можем да кажем дали сме го преминали, или не.

Напълно възможно е в един момент да изчезнем, както всички други извънземни цивилизации, без да напуснем Слънчевата система, например, защото сами ще се унищожим. Това може да се случи поради ядрена война, климатична катастрофа, изчерпване на важни ресурси и т.н.

Преодолели ли са хората „Великия филтър“

Ник Бостром, професор по философия в Оксфордския университет, смята, че отговорът на този въпрос, т.е. дали хората са преодолели „Великия филтър“, може да бъде намерен в развитието ни от зараждането на живота до появата на интелигентни хора. Онези етапи от развитието, които са неправдоподобни, като например тези, които са са протекли случайно, може да са „Великият филтър“. Съществува само един критерий, който ни позволява да открием такива „неправдоподобни“ етапи – те трябва да са се случили само веднъж.

Например зрението, фотосинтезата и появата на крайниците са възниквали няколко пъти на Земята, така че тези етапи на развитие не отговарят на ролята на „филтъра“. Знаем, че преходът от животните към човека се е случил само веднъж, но това също е слаб кандидат за ролята на „Велик филтър“, защото събитието се е случило за сравнително кратък период от време, от геологична гледна точка. Но първоначалният произход на живота може и да е такова събитие.

Защо все пак някои учени не искат да бъде открит живот на Марс

Ето защо според професора откриването на живот на Марс е лоша новина за човечеството. Според Ник Бостром в статията му, публикувана още през 2008 г. в MIT Technology Review, ако хората открият примитивни форми на живот на Червената планета, това би означавало, че „Великият филтър“ е преминал този етап на развитие. Тоест „Великият филтър“ очевидно се задейства след този етап. Следователно произходът на живота не е въпросният „филтър“.

Ако хората открият многоклетъчен живот, това ще стесни още повече периода на развитие на цивилизациите, в който действа „Великият филтър“. Но най-лошата новина от всички би била откриването на следи от гръбначен живот. В този случай няма да има съмнение, че все още не сме преодолели „Великия филтър“ и е много вероятно никога да не го преодолеем. В края на краищата е напълно възможно всички цивилизации на даден етап от развитието си да загиват в резултат от ядрена война. Дали?