Ресторантьорството продължава да е сред най-толерираните сектори в данъчната политика на България. При оборот от 5.6 млрд. лв. през 2023 г. секторът е внесъл скромните 43 млн. лв. ДДС, което прави под 1% от въпросния оборот. Това сочат най-актуалните данни на Националната агенция за приходите (НАП) за платените данъци и осигуровки от сектор „Ресторантьорство“, получени в отговор на въпроси на Mediapool (виж в таблицата долу, б.р.). Статистиката е актуална, защото Българската асоциация на заведенията, председателствана от Ричард Алибегов, вече обяви, че ще говори с политиците за запазване на ДДС привилегията за бранша и през 2025 г. В противен случай намалената на 9% ставка на данъка трябва да изтече в края на тази година.
В началото на пандемията от Covid-19 тогавашният премиер Бойко Борисов се поддаде на лобисткия натиск на ресторантьорите и разпореди намаляване на ставката на ДДС за сектора от 20% на 9% с аргумента, че заведенията трябва да се компенсират заради временното им затваряне. Въпреки че Covid кризата отдавна отмина, данъкът все още не е върнат в стандартния си размер, защото политиците всяка година гласуват в подкрепа на исканията на ресторантьорите. От самото начало браншът разглежда свалянето на ДДС като мярка за подкрепа на бизнеса си, а не на потребителите, които в крайна сметка плащат данъка.
„В ЕС има диференцирани ставки ДДС за редица стоки и там това не пречи на никого“, заяви Ричард Алибегов пред БНТ в края на октомври, като обясни, че в ресторантьорството трябва да има по-ниско облагане, защото ръчният труд бил много обемен и изяждал печалбите.
Данните на НАП обаче не показват никакво изяждане на печалбите. Напротив, ако се съди по платения корпоративен данък през 2023 г., то печалбите в сектора би трябвало сериозно да са се покачили. От 25.5 млн. лв. полагащ се корпоративен данък през 2019 г., (преди пандемията), сумата е нараснала на 91.4 млн. лв. през 2023 г., което значи, че печалбите на заведенията са повече от три пъти по-високи в сравнение с тези отпреди пет години.
Освен печалбите растат и оборотите в ресторантьорството. За пет години оборотът в сектора (данъчната основа за ДДС) се е вдигнал от 3.08 млрд. лв. (през 2019 г.) на 5.65 млрд. лв. (2023 г.), което е почти двойно повече, става ясно от данните на НАП. Само за последната година увеличението е с близо 1 млрд. лв. или над 20%.
Източник: Национална агенция за приходите
В същото време внесеният от сектора ДДС за пет години е намалял значително - от 151 млн. лв. през 2019 г. на 43 млн. лв. през 2023 г. Това е спад с около 70%. Така към 2023 г. секторът все още не е могъл да възстанови внесеният ДДС дори от пандемичната 2020 г., когато за дълги периоди от време много от заведенията изобщо не работеха. Въпреки това, при едва 2.4 млрд. лв. оборот и намалена ставка в средата на годината, тогава ресторантьорите внесоха близо 70 млн. лв. ДДС. През 2022 г. внесената сума беше с около 90% по-ниска - до едва 7 млн. лв., докато миналата година има известно възстановяване до 43 милиона.
Единствените пера, по които има устойчиво, макар и не драстично увеличение, са осигуровките и данъкът върху личните доходи. За пет години осигуровките, внасяни от сектор „Ресторантьорство“, са се повишили от 196 млн. лв. на 275 млн. лв., което е ръст от 40%. При данъка върху личните доходи увеличението е от 53 млн. лв. на 89 млн. лв., което е ръст от 48% за пет години.
От Българската асоциация на заведенията не пожелаха да коментират пред Mediapool данните на НАП. Миналата година секторът се възмути от начина на представяне на информацията от страна на данъчните власти, който не бил коректен. Тогава тезата на бранша беше, че свалената на 9% ставка на ДДС е довела до значително изсветляване на сектора. Ричард Алибегов дори обещаваше да представи анализ като доказателство за изсветляването, но въпросният анализ така и не се появи.
От данните на приходната агенция се вижда само, че секторът е внесъл в бюджета към 425 млн. лв. данъци и осигуровки (при около 3 млрд. лв. оборот) през 2019 г., докато пет години по-късно сумата е нараснала на около 500 млн. лв. (при 5.7 млрд. лв. оборот).
От НАП уточняват, че статистиката им включва данни за задължените лица в секторите ресторанти, заведения за бързо обслужване, кетъринг, други дейности по приготвяне и доставяне на храна и питейните заведения. Данните отразяват и възстановяването на ставката на ДДС за бирата и виното в заведенията от 9% на 20%.
От НАП коментираха пред Mediapool, че ресторантьорският бранш продължава да е рисков по отношение на укриване на приходи. „И през този туристически сезон в много от проверените обекти се установят данни за осигуряване на служители по трудови правоотношения на непълен работен ден и основно върху минималния осигурителен праг“, казаха от приходната агенция. Оттам отчетоха, че в лятната кампания по курортите са извършени общо 1700 проверки на ресторанти и заведения в областите Бургас и Варна, като в почти 16% от проверените обекти са установени нарушения, свързани с неиздаване на фискален бон или разлика в касовата наличност.
Миналата година анализ на НАП показа и тенденция към това част от обектите да намалят вноските си за ДДС, като ползват 20% ставка при отразяване на покупките, след което при продажбите се начислява 9% ДДС.
По данни на финансовия министър Людмила Петкова връщането на данъчната ставка на ДДС за ресторантите и хляба ще увеличи приходите в Бюджет 2025 с около 400 млн. лв.
