От х:

Днес в x:

Как „чудодейните“ лекарства за отслабване ще променят света

Моделите предполагат, че лекарствата срещу затлъстяване ще доведат до обществени катаклизми, но въздействието им е трудно да се предвиди

Добре дошли в по-здравословния и по-щастлив свят през 2030 г. Инфарктите и инсултите са намалели с 20 %. Спадът в потреблението на храна е довел до повече пари в портфейлите на хората. По-леките пътници спестяват на авиокомпаниите 100 милиона литра гориво всяка година. Милиарди хора се радват на по-добро качество на живот, подобрявайки психическото и физическото си здраве.

Това са само някои от начините, по които анализаторите прогнозират, че новата вълна от невероятно ефективни лекарства за отслабване, известни като GLP-1 агонисти, може да промени обществата и да спести на държавите трилиони долари в дългосрочен план. Най-известен е семаглутидът, продаван като „Оземпик“ за диабет и като „Вегови“ за отслабване.

„Ако не се стигне до някакъв безумен страничен ефект, това ще промени света“, заявява Чин Хър (Chin Hur), гастроентеролог от Колумбийския университет в Ню Йорк.

Това може би вече е започнало. В Съединените щати, където 12% от възрастните твърдят, че на някакъв етап са приемали GLP-1 агонисти за диабет или отслабване, медиите съобщават, че процентът на затлъстяване намалява, въпреки че учените предупреждават, че данните не са статистически значими. Забавянето или обръщането на тенденциите в областта на затлъстяването в по-широк план - очаква се до 2035 г. повече от половината от населението на света да бъде с наднормено тегло или да има затлъстяване - би имало безброй последици.

„Последствията от затлъстяването са огромни“, заявява Алисън Секстън Уорд (Alison Sexton Ward), икономист в Университета на Южна Калифорния в Лос Анджелис.

Употреба на GLP-1 лекарства в САЩ. Диаграма, сравняваща вида на употребата на лекарствата в различните възрастови групи. Кредит: KFF & US NCHS/CDC

Но въпреки че учените са единодушни, че лекарствата биха могли да имат огромно въздействие, има много несигурност. Усилията за моделиране на бъдещото въздействие на лекарствата за отслабване са силно спекулативни поради различни причини - от високите им разходи до дългосрочните им биологични ефекти и голямата неизвестност как ще се промени поведението на хората. Всичко това кара изследователите в областта на медицината и компаниите да се стремят да съберат повече данни и да разработят по-добри инструменти, за да оценят как лекарствата за отслабване могат да променят обществата.

Затлъстяване в САЩ. Графика, показваща нарастването на нивата на затлъстяване в САЩ от 80-те години на миналия век насам. Кредит: KFF & US NCHS/CDC


Моделиране на чудодейна интервенция

Моделирането на затлъстяването - и неговата превенция - отдавна е основна част от изследванията в областта на общественото здраве. Един от начините за това е да се създадат алгоритми, които симулират интервенции, като например данък върху сладките напитки или задължителни програми за упражнения в училищата. Чрез промяна на променливи, като например желанието на хората да сътрудничат или демографските характеристики на обществото, такива модели могат да оценят здравните проблеми, които биха били предотвратени, или парите, които биха били спестени.

Такива поведенчески интервенции, основани на политики, обикновено имат малък ефект върху предотвратяването на наддаването на тегло или намаляването на теглото в реалния свят, поне в краткосрочен план. Но при GLP-1 лекарствата може да е различно, заявява Тео Вос (Theo Vos), епидемиолог в Института за здравни показатели и оценка (IHME) към Вашингтонския университет в Сиатъл. Изпитванията показват, че лекарства като семаглутид позволяват на хората да свалят около 15% от телесното си тегло за 16 месеца. Лекарствата от следващо поколение могат да бъдат още по-ефективни.

„Те наистина действат и то по доста драматичен начин“, посочва Вос.

Най-лесно е да се моделират непосредствените въздействия на дадено лекарство върху индивида, включително подобрения както на физическите заболявания, като намаляване на сънната апнея, киселините или болките в ставите, така и при психическото здраве, като например изпитването на по-малко социална стигма.

„Ако отслабнете, качеството ви на живот веднага се подобрява“, отбелязва Хър.

Клиничните изпитвания показват, че лекарствата изглежда лекуват и редица други състояния, включително пристрастяване, болест на Паркинсон и безплодие, но Хър заявява, че все още е твърде рано да се включат тези ползи в моделите.

GLP-1 агонистите имат и недостатъци: много потребители изпитват гадене, стомашно-чревни проблеми или мускулна атрофия, а когато хората спрат да приемат лекарствата, те са склонни бързо да си върнат теглото. Все пак GLP-1 вероятно се различават от предишните „чудодейни“ лекарства за отслабване като фенфлурамин/фентермин, който беше забранен заради тежките си странични ефекти, отбелязва Никълъс Расмусен (Nicolas Rasmussen) от Университета на Нов Южен Уелс в Сидни, Австралия. GLP-1 се използват за лечение на диабет от много години и изглежда са безопасни за повечето хора.

Въпреки това, посочва Расмусен, „историята ни подсказва, че те ще бъдат използвани прекомерно“. Въпреки че лекарствата може да са очевидно полезни за хора, чието затлъстяване вреди на здравето им, хората, които ги приемат просто за да свалят няколко килограма, трябва да съпоставят тази полза със страничните ефекти. Това изглежда не е забавило търсенето, особено след като инфлуенсъри и знаменитости в социалните мрежи популяризират лекарствата за отслабване. Фармацевтичните компании, които произвеждат някои от основните лекарства, изпитват недостиг.

Икономически прогнози

Изследователите очакват, че освен ефектите върху отделните хора, широката употреба на GLP-1 лекарствата може да има някои поразителни по-широки икономически последици. Анализаторите прогнозират, че глобалният пазар, който тази година вече е на стойност 47 млрд. щатски долара, ще нарасне десетократно до 2032 г. Хората от някои индустрии, като например хранително-вкусовата, вече започват да се притесняват от популярността на лекарствата.

Анализ на американската инвестиционна компания Morgan Stanley прогнозира, че до 2035 г. консумацията на калории в САЩ може да намалее с 1,3%.

През октомври миналата година Джон Фърнър (John Furner), главен изпълнителен директор на компанията за търговия на дребно Walmart U.S., заявява, че компанията е отбелязала спад в продажбите на хранителни продукти, който приписва на лекарствата за отслабване.

Някои анализатори прогнозират не толкова очевидни ефекти. Американската инвестиционна компания Jefferies прогнозира за една американска авиокомпания, че ако всеки пътник, летящ с нея, отслабне с около 4.5 кг, авиокомпанията ще спести над 100 милиона литра гориво годишно.

В други доклади се посочват потенциални въздействия върху компаниите, произвеждащи медицински изделия, като например импланти за колената заради артрит или маски за сънна апнея, по-голямо търсене на по-малки автомобили и промяна в урбанистиката, ако хората ходят повече пеша в търговските райони.

В световен мащаб ефектът върху икономиките може да бъде още по-голям. Например проучванията показват, че младите хора със затлъстяване се представят по-зле в училище [1] и че вероятността момичетата да продължат да учат висше образование е по-малка, отколкото при техните връстници без затлъстяване [2], дори когато се контролират фактори като раса, доходи и социално-икономическо ниво или образование на родителите. Доказано е също така, че здравословните проблеми, свързани със затлъстяването, карат работниците да вземат повече болнични дни - което от своя страна може да доведе до дискриминация на работното място.

Според доклад от 2022 г. за нивата на затлъстяване в 161 държави подобни разходи представляват повече от 2% от световния брутен вътрешен продукт (БВП) [3]. Ако темпът на нарастване на затлъстяването внезапно се забави с 5% спрямо настоящите тенденции, се посочва в доклада, държавите ще спестяват над 429 млрд. долара всяка година между 2020 и 2060 г. Подобни анализи не се опитват да моделират разходите за лекарства или други интервенции, които биха могли да доведат до по-ниски нива на затлъстяване.

Все още не е ясно дали хората, приемащи GLP-1 агонисти, ще водят по-здравословен начин на живот, ако вече не трябва да се притесняват от напълняване. Кредит: Pexels / Public Domain Certification


Неясни последици

Но когато става въпрос за GLP-1 агонистите, някои от тези прогнози може да се окажат преждевременни, отбелязва Рос Хамънд (Ross Hammond), системен учен в Института Брукингс (Brookings Institution), мозъчен тръст във Вашингтон, тъй като загубата на тегло с GLP-1 агонистите може да не се отрази пряко в глобални икономии на разходи и подобряване на здравето.

„Би ми било много неудобно да твърдя, че оценките на разходите [в тези проучвания] са разходите, които биха могли да бъдат спестени, ако всички приемат „Оземпик“", отбелязва Хамънд. „Не е ясно дали всички тези последици ще бъдат добри."

Например, икономическият принцип, известен като морален риск, предвижда, че хората са склонни да се държат рисково или нездравословно, ако не са изправени пред никакви последствия.

Все още не е ясно дали хората, приемащи GLP-1 агонисти, ще водят по-здравословен начин на живот, ако вече не трябва да се притесняват от напълняване, въпреки че някои данни сочат, че лекарствата намаляват желанието за храна с високо съдържание на мазнини и захар. Същото важи и за физическите упражнения: изследванията все още не са показали дали хората стават повече или по-малко физически активни, ако отслабнат с GLP-1 агонисти.

Хамънд посочва, че упражненията и здравословното хранене са полезни не само за поддържане на теглото.

Намаляването на калорийния прием само по себе си няма да реши проблеми като слаби кости или мускули, породени от заседналия начин на живот и недостига на микроелементи.

„Малко се притеснявам, че търсенето на фармацевтично решение няма да реши някои от по-големите системни проблеми, пред които наистина сме изправени“, добавя Хамънд.

Вос е на мнение, че моделирането на здравните ефекти от отслабването с GLP-1 агонисти не е лесно. Той отбелязва, че не е ясно дали лекарство, което кара хората внезапно да отслабнат, може да се сравни с интервенция, която ги предпазва от напълняване. Продължителността на затлъстяването може да повлияе на фактори като артрит и сърдечносъдов риск, подобно на риска от рак на белия дроб, който се увеличава с броя на годините, през които човек е пушил.

Микеле Чекини (Michele Cecchini), лекар и икономист в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в Париж, посочва, че има и други неизвестни. Например много хора възстановяват теглото си години след като са претърпели бариатрична операция. Може да се окаже, че това се отнася и за хората, които приемат лекарства за отслабване в продължение на десетилетия.

„Това са неща, които могат да окажат огромно влияние на ниво население“, заявява Чекини.

Чечини съобщава, че ОИСР планира да публикува доклад за икономическото въздействие на GLP-1 през следващата година. Преди това неговата група е разглеждала въздействието на затлъстяването върху фактори като образование, участие в пазара на труда и разходи за здравеопазване. Дори изменението на климата се влияе от повишаването на нивата на затлъстяване. Нивата на въглероден диоксид от производството на храни се повишават, за да се отговори на повишеното търсене - особено при производството на червено месо - а автомобилите имат по-големи емисии поради по-тежкия товар [4].

Предизвикателството при лекарствата за отслабване, казва Чечини, е липсата на дългосрочни данни. Липсват най-вече независими проучвания, тъй като много от тях се финансират от производителите на лекарствата, добавя той.

Различни резултати

Някои данни са по-солидни от други. Изследователите вероятно биха могли с увереност да прогнозират въздействието на лекарството при хора на 60 и 70 години с висок индекс на телесна маса (ИТМ), отбелязва Закари Уорд (Zachary Ward), изследовател от Харвардския факултет за обществено здраве в Бостън, Масачузетс. Добре известни са последиците от затлъстяването за заболявания като диабет, болест на Алцхаймер и някои видове рак, които засягат тази възрастова група.

В проучване на повече от 17 000 души, публикувано през ноември миналата година [5], се оценява, че лекарството „Вегови“ намалява риска от инфаркти и инсулти с 20% при хора, които имат сърдечно-съдови заболявания и също така са с наднормено тегло. Друг изследователски екип пък изчисли, че 93 милиона души в Съединените щати биха могли да се възползват от „Вегови“. По изчисления на екипа, ако всички тези хора приемат „Вегови“, това би предотвратило 1,5 милиона сърдечни инциденти за десет години [6].

Но е малко вероятно младите хора, приемащи GLP-1 агонисти, да се сблъскат с тези заболявания в продължение на много години, а фактори като начин на живот и излагане на околната среда могат да се променят в следващите им десетилетия.

Някои модели показват, че по-младите хора могат да извлекат най-голяма полза от GLP-1 агонистите - ако ги приемат до края на живота си. Групата на Секстън Уорд установява, че противно на общоприетото схващане, лекарствата са по-малко рентабилни за хора с много висок ИТМ [7]. По-скоро те могат да предотвратят повече заболявания при млади хора с ИТМ между 30 и 40 - на долната граница на диапазона за затлъстяване.

„Това е диапазонът, в който те са достатъчно ефективни, за да може намаляването на теглото с 20% да намали риска от съпътстващи заболявания“, заявява Секстън Уорд.

Анализът им установява, че ако всички в САЩ имат свободен достъп до семаглутид, полученият спад на свързаните със затлъстяването заболявания би спестил на данъкоплатците 24,5 млрд. долара годишно, въпреки че това не включва разходите за самите лекарства.

Секстън Уорд споделя мнението, че прогнозирането на здравните и икономическите последици на ниво население е трудно поради оскъдните данни. Но тя изтъква една идея: в доклад, финансиран от производителя на семаглутид Novo Nordisk, на който тя е съавтор, екипът ѝ установява, че GLP-1 могат да доведат до много по-големи икономически ползи за чернокожото и латиноамериканското население в САЩ, отколкото за бялото население [8].

Чернокожото и испаноговорящото население на САЩ е средно по-предразположено към затлъстяване и свързани с него заболявания, отколкото бялото население.

Чернокожото и испаноговорящото население на САЩ е средно по-предразположено към затлъстяване и свързани с него заболявания, отколкото бялото население. Кредит: Unsplash/CC0 Public Domain


Проблемът с цената

В момента обаче лекарствата са толкова скъпи, че само сравнително заможни хора могат да си ги позволят (въпреки че има страни с държавно здравно осигуряване по програма за лица с ниски доходи).

Високата цена е особен проблем за страните с ниски и средни доходи, където процентът на затлъстяване нараства два пъти по-бързо, отколкото в страните с високи доходи, посочва Адейеми Окуногбе (Adeyemi Okunogbe), изследовател в областта на здравната политика в корпорацията с нестопанска цел RAND в Санта Моника, Калифорния. От приблизително 5 милиона смъртни случая всяка година, причинени от заболявания, свързани със затлъстяването, 77 % са в страните с ниски и средни доходи.

Окуногбе казва, че свързаните със затлъстяването разходи за здравеопазване са двойно по-голямо бреме за тези страни, много от които вече се борят с по-високи нива на инфекциозни заболявания. В страните с ниски доходи се увеличават и други разходи, като например тези заради по-високите нива на заболявания и инвалидност. А в страните без национални здравни системи хората ще трябва да плащат за GLP-1 агонистите от собствения си джоб.

Дори страните с обществени здравни системи се борят да измислят как да плащат за лекарствата. В момента Националната здравна служба на Великобритания финансира семаглутид за индивидуално намаляване на теглото само за две години, въпреки че лекарството трябва да се приема през целия живот, за да се поддържа ефектът му. Законът на САЩ пък не изисква финансираните от данъкоплатците застрахователни програми да покриват лечението за отслабване (въпреки че същите лекарства могат да бъдат покрити за лечение на диабет).

Лекарствата дори не са на достъпна цена: анализ от миналата година [9], направен от групата на Хър, установи, че цената на семаглутида трябва да спадне с 85 %, за да стане рентабилен.

„При сегашното състояние на нещата няма да има голямо въздействие върху глобалните резултати за здравето“, смята Уорд.

Чечини добавя, че в анализа на ОИСР ще бъде взето предвид въздействието на по-евтините генерични и комбинирани GLP-1 агонисти, които започват да се появяват на пазара в много страни. Някои законодатели, включително в Съединените щати, започват да се противопоставят на високите разходи, особено след като един анализ установи, че Novo Nordisk може да продава „Оземпик“ за 5 долара на месец и все още да реализира печалба [10].

Докато повече хора не могат да си позволят лекарствата, икономистите и изследователите в областта на общественото здраве, които се надяват да разглеждат глобалното им въздействие реално, а не с виртуални модели .

„Тези лекарства обещават толкова много, но светът трябва да има достъп до тях, за да ги реализира“, заявява Секстън Уорд.

Справка:

  1.     Gable, S., Krull J. L. & Chang, Y. Child Dev. 83, 1822–1839 (2012).
  2.     Article  Google Scholar
  3.     French, S. A. et al. Obesity 26, 1467–1473 (2018).
  4.     Article  PubMed  Google Scholar
  5.     Okunogbe, A. et al. BMJ Glob. Health 7, e009773 (2022).
  6.     Article  PubMed  Google Scholar
  7.     Organisation for Economic Co-operation and Development. The Heavy Burden of Obesity: The Economics of Prevention (OECD Health Policy Studies, 2019).
  8.     Google Scholar
  9.     Lincoff, A. M. et al. N. Engl. J. Med. 389, 2221–2232 (2023).
  10.     Article  PubMed  Google Scholar
  11.     Wong, N. D., Karthikeyan, H. & Fan, W. Cardiovasc. Drugs Ther. https://doi.org/10.1007/s10557-023-07488-3 (2023).
  12.     Article  Google Scholar
  13.     Sexton Ward, A., Tysinger, B., Nguyen, P.-G., Goldman, D. & Lakdawalla, D. Benefits of Medicare Coverage for Weight Loss Drugs (Schaeffer Center White Paper Series, 2023).
  14.     Google Scholar
  15.     Kabiri, M. et al. Obesity 28, 429–436 (2019).
  16.     Article  PubMed  Google Scholar
  17.     Lim, F. et al. JAMA Netw. Open 6, e2329178 (2023).
  18.     Article  PubMed  Google Scholar
  19.     Barber, M. J. et al. JAMA Netw. Open 7, e243474 (2024).
  20.     Article  PubMed  Google Scholar

Източник: How ‘miracle’ weight-loss drugs will change the world, Nature

 

Източник: nauka.offnews

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини