Победителят на президентските избори в САЩ може да не е кандидатът, спечелил най-много гласове. Демокрацията в САЩ има някои особености.

Дълго време САЩ се смяташе за пример за демокрация - държава, с която други нации се мереха, когато изграждаха своите демократични институции.

На 6 януари 2021 г. светът впери погледи в Съединените щати. На този ден екстремисти, подстрекавани от президента Доналд Тръмп, щурмуваха Капитолия в опит да спрат демократичното предаване на властта след изборите през 2020 г. Според проучване, проведено през 2023 г. от „Асошиейтед прес“ със съдействието на Университета в Чикаго, едва 10% от анкетираните казват, че демокрацията в САЩ работи изключително или много добре. Какво е състоянието ѝ сега - преди президентските избори?

Американският конгрес не вдъхва доверие в демокрацията

„В момента американците нямат голямо доверие в правителствените институции“, казва Майкъл Бъркман, директор на Института за демокрация „МакКортни“ и професор по политически науки в Държавния университет на Пенсилвания. „Те наблюдават Конгреса, който изобщо не функционира добре, както и виждат някои неразрешими проблеми, с които правителството не се е справило, като оръжията и изменението на климата."

Парализирането на Конгреса от републиканското мнозинство през октомври 2023 г. също имаше такъв ефект - дълго време те не успяваха да излъчат председател. Но дори без подобни прекъсвания - приемането на закони и преминаването им през двете камари на парламента е бавно и изключително сложно заради разделенията между демократи и републиканци. „Това е много сериозна невъзможност за работа във Вашингтон“, казва Ванеса Уилямсън от американския мозъчен тръст Брукингс Инститюшън.

САЩ бяха заплашени от невъзможност властта да се предаде мирно

Поляризацията на обществото и огромната пропаст между поддръжниците на демократи и републиканци означава, че поне половината държава със сигурност ще е недоволна от решенията на правителството, каквото и да е то.

След изборите преди 4 години много републиканци, начело с Доналд Тръмп, бяха толкова недоволни от изборния резултат, че решиха да го игнорират и твърдяха, че изборите са били „откраднати“ от тях. Така се стигна и до щурма на Капитолия. „Мисля, че онова, което се случи на 6 януари, и отказа на едната страна да приеме изборните резултати беше много тежък удар за демокрацията - приемането на изборите е в центъра на демократичната политика“, казва Бъркман.

Електоралната колегия - общият брой на гласовете не е най-важен

Не е учудващо, че доверието в демократичните институции е намаляло в последните години. „Освен ерозията на доверието в демокрацията обаче, САЩ имат и много антидемократични практики, които са дългогодишни“, казва Уилямсън. Най-важната от тях - победителят на изборите не е непременно онзи, който е събрал най-много гласоподаватели.

Доналд Тръмп спечели президентските избори през 2016 г., въпреки че опонентката му Хилари Клинтън събра около 2,9 милиона гласа повече от него. Причината за този казус е електоралната колегия. В САЩ всеки от щатите има определен брой електори в зависимост от броя на населението му. Кандидатът, който спечели мнозинството от гласовете на хората в даден щат, получава гласовете на електорите от този щат. Звучи сложно? Ето един пример.
Калифорния като щата с най-много население има най-много електори в електоралната колегия: 54. Кандидатът, който успее да накара най-много калифорнийци да гласуват за него, ще получи всичките 54 гласа на електорите, дори ако е спечелил изборите в Калифорния с малка разлика. По-малки щати като Върмонт или Южна Дакота имат само три гласа в избирателната колегия, но системата е същата. За да спечели президентския пост, кандидатът трябва да спечели в достатъчно щати, за да събере поне 270 гласа в избирателната колегия. Така кандидат, печелещ щатите с малка разлика, може да стане президент - независимо, че за другия кандидат може да са гласували общо повече американци.

Сенатът - една „дълбоко недемократична институция”

Друга част от американската политическа система, която не е отражение на перфектната демокрация, е Горната камара на парламента - Сенатът. Всеки американски щат има по двама сенатори - без значение колко голям е щатът. Това означава, че за някои щати един сенатор представлява няколкостотин хиляди души, а в други - няколко милиона. Когато Сенатът взема решения гласът на всеки сенатор има еднаква тежест, въпреки че представляват различен брой хора.

Бъркман нарича Сената „дълбоко недемократична институция“. Според Уилямсън това е резултат от начина, по който Сенатът е изграден - „най-населените региони в страната са изключително зле представени в законодателния процес“.

Повече участие на хората?

САЩ може да не е модел за демокрация, но американците не са се отказали от тази идея. Голям процент от тях участват активно в политическия и граждански живот.

Избирателната активност през 2020 г. беше над 65% - по-висока, отколкото е била през последните 100 години. „Виждаме повишение на политическата активност в последните осем, десет години. Мисля, че това е много важно“, казва Бъркман.