Христо Стоянов

 „Аз не съм скандален писател. Скандалното в България е да мислиш” е най-честият отговор на Христо Стоянов на въпроса защо го наричат скандален писател.

Добил широка известност с трилогията „Скритият живот на една помакиня”, отлъчен от църквата поради романа „Копелето – евангелие от Юда”, разкрил истинското лице на интелигенцията, която, според автора, дори не съществува, в „До СтрасТбург и назад” и „Глутница за единаци”, сега провокативният писател се появява пред читателите със сборник от разкази и есета”Разкази по България”. Още не излязла книгата на пазара и вече започна съдебен процес заради есето „Господин полицай вие сте дришльо”, а адвокат на Стоянов е бившият вътрешен министър Емануил Йорданов.

Официалната премиера на книгата ще бъде в новооткритата книжарница „Пингвините” в подлеза пред Ректората в София на 20 април. В десет часа Емануил Йорданов ще защитава автора пред съдебния състав в Районен съд – София, а вечерта от 18 часа ще го представи пред най-важния съд – на Читателите…

Христо Стоянов ще гостува на книжарница „Пингвините” в Хасково от 6 април.

Специално за Haskovo.net  авторът разрешава да бъдe публикуван и eдин разказ-есе от новата му книга. Този, за който го съди полицаят.

 Haskovo.net

                                                               Телефон за връзка с автора: 0898 536 436

ГОСПОДИН ПОЛИЦАЙ, ВИЙ СТЕ ДРИШЛЬО...

Такова нещо може да се случи само на тринайсето число и само при такъв дежурен на РПУ в град като Габрово, който в такива моменти не искам да ми е роден, тъй като такива лайна като този полицай по мое време нямаше. Може и да ги е нямало, защото тогава бяха милиционери, ама народът има носталгия по тях, тъй като сегашните са си чиста проба лайнца негодни за наторяване дори...

На главната улица „Радецки” на сами пешеходната зона около тридесетгодишен мошеник спира жените – подбира ги по възраст и по наивност по лицето. Първо им набутва календарче с образа на Девата и Младенеца и когато те са вече в ръцете на нищо неподозиращите достопочтени лелки, той си иска двата лева за лечение на несъществуващо дете. Разбира се, той е нахален и те пита кой си ти, че да му искаш документ някакъв си от името на коя фондация събира тези средства... И да съм се разкарал, че...

Обаждам се на телефон 166 в петнадесет часа и тридесет и пет минути, представяйки се по телефона, като не забравям да съобщя номера си – въпреки че отсреща се изписва, и името си. Казвам защо се обаждам и какво би трябвало да направи дежурният по РПУ. И чувам изумителния отговор:

- Че какво можем да направим ние бе? Нали ще го пуснем след малко.

И ми затръшва телефона.

В петнадесет часа и тридесет и осем минути пак се обаждам, оня ми тегли една да не го занимавам. Поисках да ми се представи, така както аз направих, и, дришльото му с дришльо, ми рече, че няма за какво да ми се представя.
Покрай мен мина полицайка - късмет. Инспектор Иванова.

Казвам, че би трябвало да помогне, и тя дойде, прибра този, който отдавна трябваше да бъде прибран. Беше й изтекло работното време, прибираше се за вкъщи вероятно. Защото може и полицай да си, но си жена и трябва да сготвиш нещо, да изпереш, да се гримираш или някакви такива работи да свършиш като жена...

Но инспектор Иванова се върна – заряза манджите за децата, заряза мъжа си, заряза разкрасяването си и прибра този Пламен, който е от Сливен, но живее във Варна, пък пребивава във Велико Търново. Който, докато се обаждах до този анонимен дришльо, който в този момент съсипваше в собствените ми очи доверието в полицията, градено от десетки, ако щете, загинали в последните години негови колеги, разговаряше дълго по мобилния си телефон с някого, който вероятно му е някакъв началник...

Иванова обаче извади от анонимност полицията и като една истинска жена се опита да изпере насраните й гащи – на полицията – и прибра един мошеник.

Жена е – съпроводих я до полицията – не зная тоя дали няма да направи нещо на полицайката – като зная какви са й колегите вече...

След час тоя Пламен се върна.

Аз пак се обадих на моя дришльо, който съвсем истински ме наруга – толкова истински, че направо си помислих, че ще пратят мен да приберат, не тоя Пламен.

А можеше да прати кола, можеше пак да му съставят на тоя акт, можеше да поиска задържане за двадесет и четири часа – защото има кметска заповед за нерегламентирана търговска дейност, защото още няколко акта и тоя вече няма да може така да продължава...

И най-важното – щеше да създаде необходимия респект така, че да не е нужно да се казва „дежурен РПУ”, а да каже името си с гордост на човек, който изпълнява и служебни задължения. Защото полицията не е повод да се скриеш зад анонимните й плещи, а да застанеш и да кажеш, че тя има име и това име е и твоето.

И така полицията ще има и авторитет, и доверие, и...А така полицията в Габрово се казва само „инспектор Иванова”, която се връща от къщи, за да изпере не мъжа си и децата си, а насраните гащи на „дежурен РПУ на тринайсети май 2009 г. Между 15,35 часа и 16,54 часа в Габрово...

Защото полицията изпълнява някаква превантивна дейност, а тя е не да се осираш пред данъкоплатеца, а да се опиташ да направиш нещо...А Мишо Миков пък си беше изключил и телефона. Но ако случайно го включиш, Мишо, обади се. Да ти кажа колко дришльовци ти омирисват ведомството.