Едно от нарушенията в кампаниите Черен петък е да се обявява процент сумарно събран между два различни типа намаления. Например търговец е провел есенно намаление и един месец е продавал стоките си с 30% отстъпка. За Черния петък той иска да намали цената с още 20%. Ако между края на есенното намаление и Черния петък няма разстояние от 30 дни и търговецът събере механично 30% плюс 20% и посочи 50% намаление, ще бъде в нарушение на закона. Размерът на отстъпката трябва да се изчисли от цената преди първото намаление.
Това обясни пред в. „Телеграф“ основателят на онлайн платформата „Ние, потребителите“ Габриела Руменова и даде конкретен пример: „От 29 октомври до 28 ноември има 30% есенно намаление на телевизор за 1600 и той се продава за 1120 лв. От 29 ноември търговецът обявява Черен петък и решава да намали телевизора с още 20% и да го продава за 896 лв. Коректното изчисление на процента на отстъпката следва да бъде от нейната цена преди първото намаление и да е - 800 лв“, разяснява експертът по потребителски права и добавя, че в този случай клиентът губи близо 100 лв.
„Друг трик е да се предлагат големи отстъпки за телевизори, лаптопи, хладилници и печки, които не са с най-доброто съотношение цена-качество. Когато потребителят вижда, че нещо е намалено 60%, разглежда го, ако не го купи директно, вижда, че не го устройва и се насочва към друг модел, който обаче не е с толкова висока отстъпка“, разказва още Руменова. Затова тя препоръчва при покупка на техника да се обръща внимание на съществените характеристики и техническите параметри.
Понякога търговците обявяват например 70% отстъпка за обекта или за електронния магазин, но се оказва, че всъщност намалението важи само за част от стоките. Това подвежда потребителите, които вече почти са взели решение да си купят нещо и могат да направят непланирана покупка в ущърб на икономическите им интереси.
Друго, което прави впечатление, не само покрай кампаниите за Черен петък, но и тогава, е че търговците се опитват да поддържат впечатлението, че непрекъснато стоките им са в намаление. Днес намаляват 10 артикула, утре други 10, защото по закон намалението не може да продължава повече от един месец, но не може да е по-късо от един работен ден. Фактически за по един ден или за една седмица те имат 10 артикула, които са с намаление и заради тях потребителите влизат в търговския обект. Ако не си харесат нищо намалено, е по-вероятно да си купят друго. Това е просто маркетингов трик, който, ако не е придружен с други похвати, вероятно не може да се окачестви като нелоялна практика“, казва още Габриела Руменова.
Санкциите за нелоялни търговски практики по закон могат да достигнат до 70 хиляди лева, но и самите контроли не се насочват към високата стойност на глобите,
защото съдът има възможност да я намали. Размерът на наказанието, което се предлага пред съда и след намаляване се потвърждава, е свързан с мотивите, които може да събере контролният орган, с групата потребители, които евентуално биха могли да бъдат засегнати.
В Закона за защита на потребителите е предвидено, че КЗП има право да изиска от търговците или рекламните агенции да оповестяват за своя сметка публично влезлите в сила актове за нелоялни търговски практики и констатирани по надлежния ред нарушения. „Имат право, но никога не се е случвало и нямам представа защо не се прави. Това, според мен, би дало много по-силен ефект за преустановяване на злоупотребите отколкото глобите, които не представляват особен проблем за някои от санкционираните“, коментира още Габриела Руменова.
