Затягането на изискванията на чуждестранните банки, което води до дълги забавяния и откази за обработка на плащания за руски компании, принуждава някои от тях да се върнат към практиките от времето на „дивия капитализъм“. Бартерните сделки заплашват да намалят приходите в бюджета, но правителството е по-загрижено за поддържането на вноса в необходимите обеми.
През януари Министерството на икономическото развитие, по поръчка на тогавашния първи вицепремиер Андрей Белоусов (сега министър на отбраната), разработи за компаниите ръководство за извършване на бартерни сделки. „Навигатор за външнотърговски бартерни сделки“ включва „описание на видовете бартерни сделки и техните предимства... инструкции за организиране стъпка по стъпка на външнотърговска бартерна сделка, процедура за определяне на равна стойност на стоките или услугите“ и други.
Саратовска компания „Астарта-агротрейдинг“ следваше навигатора, когато подготвяше първите си подобни сделки с две пакистански компании, разказва директорът на компанията по развитието на международния бизнес Самвел Багдасарян пред Financial Times.
Според договора Астарта трябва да обмени 15 000 тона нахут (турски грах) за партида мандарини със същото тегло и 10 000 тона леща за картофи. Друг договор предвижда размяната на 20 000 тона нахут за подобна пратка ориз. „Ще изпратим пилотни партиди, за да изпробваме този механизъм, така да се каже. На теория нашите възможности са много по-големи“, казва Багдасарян.
Друга сделка е свързана с по-екзотична размяна – битова техника, строителни материали и други стоки от Китай срещу руски ленени семена за същата сума. Както казва ръководителят на Уралската митническа администрация Алексей Фролов, неговият отдел е получил такава бартерна декларация в края на септември. „Очевидното предимство на бартерните транзакции е минимизирането на паричните и финансовите рискове до пълното им елиминиране при равностоен обмен на стоки. Първо, валутните колебания не влияят на ефективността на транзакцията. Второ, няма проблеми поради забавяне на плащанията или отказ на банките да извършват транзакции“, казва Фролов.
Той обаче не отчита факта, че за пореден път в замяна на продукти с добавена стойност Русия продава на Китай суровини, чиято преработка ще позволи на китайците да спечелят много повече. А пък руската агропромишлена компания едва ли има установени канали за реализация на строителни материали и битова техника, което означава, че ще понесе допълнителни разходи при тяхната продажба.
Наистина, бартерните сделки могат да позволят на компаниите да намалят разходите чрез избягване на данъчни плащания, казва Александра Прокопенко, сътрудник в Берлинския центъра Карнеги за изследване на Русия и Евразия. ДДС върху получени на бартер стоки от внос се основава на оцененъчната им стойност, но, казва тя, „този параметър може да бъде манипулиран, защото в митническата база данни договорът ще изглежда като „два килограма портокали струват три стола“.
Министерството на икономическото развитие подготви навигатора за бартерни транзакции месец след като президентът на САЩ Джо Байдън подписа указ за възможността за въвеждане на санкции срещу банки от трети страни, обработващи плащания за забранени за доставка в Русия стоки с военна или двойна употреба. След тази стъпка на Вашингтон „много банки започнаха да изискват допълнително потвърждение, че вносът [в Русия] не е свързан с военно-промишления комплекс“, в резултат на което започнаха да възникват забавяния в доставката на много стоки, включително такива, които не са свързани с производство на оръжия, казва Василий Астров, икономист във Виенския институт за международни икономически изследвания.
През юни САЩ разшириха определението на военно-промишления комплекс, сделките с който са забранени: сега всички санкционирани руски компании, включително водещи банки, попадат под него. Дори несанкционираният селскостопански износ е пострадал поради ограниченията, пише FT, позовавайки се на високопоставени представители на отрасъла.
Според Федералната митническа служба общият внос в Русия е намалял с 8% през първата половина на годината в сравнение със същия период на 2023 г. Аналогични цифри привеждат и митническите власти на страните, с които Русия търгува: по данни от базата Trade Data Monitor, доставките към нея са паднали с 9%, пише FT.
По думите на Ирина Заседател, член на президиума на Асоциацията на износителите и вносителите, бизнесът все повече се интересува от бартерни сделки: „Директните плащания в сегашната ситуация са трудни за извършване, а бартерът е отлична алтернатива."
Президентът на Руския зърнен съюз Аркадий Злочевски е на друго мнение: „На нас за нашия износ ни трябват пари, а не някакви мандарини."
Бартерът има много недостатъци, много е неудобен за организиране и по този начин не могат да се осъществяват мащабни операции, казва Янис Клуге, специалист по руска икономика в Германския институт за изследване на международната сигурност: „Не мисля, че това ще промени сериозно руските търговски потоци, по-скоро ще остане нишово решение за нишови търговски партньори."
Още между Китай и СССР се извършват сделки за обмен на стоки. Бартерът придобива особена популярност в началото на 90-те години. поради срив в системата на паричното обръщение. Развитието на банковия сектор и системата за сетълмент, преходът към стоково-парични отношения сложиха край на подобни операции.
