Още от предния ден стегнахме такъмите, за да са в готовност, когато пристигнем на нароченото място. Дестинацията беше ясна - Тракиец. На сутринта тричленната ни група: Павката Одаджиев, Ивайло Бакърджиев и моя милост, хроникьора на това събитие, дръпнахме по едно кафе на крак, минахме край рибарския магазин на ул. „Бяло море”, за да се заредим с червеи и захранка и хванахме пътя за Караманци. Идеята ни беше да ловим откъм южната страна на водоема, на място тихо и спокойно, достатъчно отдалечено от навалицата на въдичарски струпвания – тактика точно обратна на твърдението, че където е тарапаната, там е и рибата. Ние бягахме точно от това. Шофиращият си знаеше добре урока, за не повече от 30 минути стигнахме до табелата на с. Петелово. Оттам насетне се спуснахме през гората към желаното място, на което за наша радост нямаше жива душа. Спряхме автомобила на висок бряг, само на 20- тина метра от водата. Първата ни реакция беше да направим оглед на бреговата ивица и определим възможните точки за локация. Мястото беше перфектно- точно по наш вкус, тихо и удобно за риболов. Оставаше само да сме нацелили и наличието на риба. Е, тогава щастието щеше да е пълно. Заехме три възлови позиции по схемата на „ветрилото”. Както си му е редът, в една голяма кофа, Бакърджиев набързо замеси две дози речна подхранка с добавка от лимон и ванилов концентрат. Около нас веднага замириса на великденска пекарна, сместа в кофата така ухаеше, сякаш бяхме замесили тесто за козунаци. Но нека си дойдем на думата - щом на човек му е приятно, няма как и рибата да не се изкуши, а тя обича миризливите захранки. Само дето не разбрах, защо лимон, ама това е друга тема.
Според регламента заметнахме по две въдици с подвижни плувки, въпреки че на мястото на замятане дълбочината бе около метър и половина. Решихме да изчакаме с разпъването на третата допустима въдица, все още не знаехме дали мястото ще се окаже ефективно. Първоначално започнахме теста със сочен и едър торен червей, което щеше да рече, че сме заложили капан на всички видове мирини риби във водоема – каракуда, червеноперка, шаран и какво ли още не. Дори на кефала се надявахме, а защо не и някое наедряло сомче от миналогодишното зарибяване... Започваше дебненето.
Още с нашето пристигане отсрещния бряг вече приличаше на мострен панаир от коли, чадъри и хора разположени по цялата брегова ивица, вляво от нас, чак до Баластерната. Броих автомобилите, бяха над 30. Не след дълго се появиха и обичайните моторни лодки, които кръстосваха водоема, създавайки вълнение от бряг до бряг. Тук все пак бяхме на сигурно място, далече от тарапаната, макар че моторниците са все пак нещо досадно и вредно за комфорта на бреговия риболовец. Само, че ние предварително се бяхме оперирали от подобни чувства, защото освен полезното, бяхме заложили основно и на приятното. А на това тихо и отдалечено място, обстановката беше наистина такава – спокойна и приятна.
Първата риба дойде след дълго чакане, след около два часа. До тогава нямахме никаква индикация за присъствие на риба в района, освен слабо проиграващ дребосък, навярно уклейка. Едно меше /костур/ около педя отнесе ваглера на Павката с бясна скорост, но той реагира бързо и резултатът бе ето този
Последва всеобщо раздвижване, смяна на постановката. Отказахме се от мераците си за червеноперка и каракуда и насочихме вниманието си основно към костура. Знаехме, че тази лакома риба поема стръвта от всяко положение - от дъното, в средния слой, дори и близо до повърхността. За съжаление, разполагахме само с два вида червей, което доста ограничаваше нашите възможности за експеримент. Съблюдавайки една стара тактика, предложих да махнем плувките на една от въдиците си и да пробваме „на сачма”.
Това е стар въдичарски трик, който много често дава добри резултати в плитки води при ловене на всякакъв вид риба / използва се подвижна тежест 10-12 гр, като се елиминира плувката, за да е чиста линията. С тази техника уловихме още няколко сулки близо до брега. Работата стана ясна, само дето рибата не впечатляваше с размерите си.
Към обяд към нашата група се присъедини ново свежо попълнение в лицето на Иво Боев, който без да се церемони разпъна чисто новата си китайска придобивка / блеснарка 10-30 гр, с мека акция/ и започна целенасочен обстрел на района около близките скали. Забелязах с дясната си периферия, без да проявявам любопитство, за да не ме сметнат за дилетант, че Иво използва бледо зеленикав туистер- 3 см , достатъчно малък, който става за костур. Продължихме заниманието си до момента в който той рече: „ Готова е”. Едва ли беше заметнал повече от десет пъти. Голям късметлия. Една сулка около килограм, вече лежеше омаломощена на брего да нас, наежила перки като морски дракон. Това си заслужаваше снимката (виж най-горе).
Веднага групата реагира на подобна възможност да увеличи количествено улова си. Такива рибки си заслужаваха усилието. Ивайло Бакърджиев беше първият, който прояви нетърпение и взе назаем един туистер от майстора Боев, за да пробва късмета си. Не след дълго туистера замина, подводно възпрепятстван от някоя невидима закачка, но упорития рибар си поиска още един, за да се яви на поправителен. Павката прояви скромност и не се поддаде на изкушението да проси туистери от колегата си и продължи да се придържа упорито към костура. Истината беше, че не бяхме подготвени за блеснарски риболов и ако Иво не ни беше отворил очите, нямаше да знаем, че бялата се върти наоколо. Туистерите са много „закачливи” примамки и бързо се харчат. В продължение само на час и 30 минути голям процент от блеснарският набор на Боев отиде по дяволите, кутията му почти се изпразни. Зян , ама голям зян! Колегата ни успокои като рече, че ще иде да посети надвечер магазина на Иван Гъзаря и ще му изкупи туистерите и блесните. Това беше логичен ход след толкова тежки загуби.
Последва пикантна следобедна закуска, подкрепена с ирландска червена бира „ Murphis”. Пивото точно пасна на нашето настроение, а то допълнително бе приповдигнато от поредния костур на Одаджиев Младши, който за разлика от предишните, доста огъна мача на колегата. За сравнение виж снимката.
В късния следобед още една сулка, подобна на предишната, грабна примамката на Иво. С помощ от наша страна опасността да я изпуснем беше отстранена и рибата бе приземена безапелационно на брега, за да бъде увековечена, а по-насетне, по предназначение - изпържена или панирана. „Алтън кяр”, както казваше един мой стар учител по риболов, бат’ Петю Ранчев. В тези обезрибени времена и това беше достатъчно, за да почувства риболовеца тръпката, която исконно му се полага.
Една простичка тактика за ловене с туистер, споделена от нас - „групата на Шаро”, ще бъде полезна за ония, които тепърва са решили да се отдадат на сложното, но приятно занимание – изкуството на риболова.
Най-добрата примамка за риболов на сулка от брега е туистерът. Тази примамка има много атрактивна игра, а цветът й е най-ярък и предизвикващ бялата риба.
На по-голяма дълбочина светлината намалява, но туистерите се виждат от сулката благодарение на това, че в тях има брокат и цветовете са флуоресциращи.
Воденето на примамката става, като се замята на максимална дистанция, изчаква се докато туистерът стигне дъното и след това се придърпва по един оборот с макарата. Следи се върхът на блеснарката, така кълването се вижда. Важно условие е блеснарката да е с чувствителен връх и здрава средна част. Търсете качествени модели, с дължината поне 2,70 метра. Телескопите не са предпочитани за блеснарки, защото са тромави и тежки, нямат нужната чувствителност. Бързите презамятания дават добър ефект, тъй като бялата риба постоянно се мести. Вечер сулката се приближава до самия бряг. Тук вече се намесва майсторлъкът да я излъжеш в тъмното. Подходящи туистери са – 4 до10 см, а най-удачната форма е тяло на прешлени с дълга крива опашка. Каквото и друго да ви кажа, то ще е в сферата на „локумите”, но това което е факт, то е на снимката по-долу.
И, за да не забравя, че настроението все пак е празнично. И всеки от нас, рибарите, а и не само, обича природата и сме отдадени на нея, затова ще ви предложа частица от нейната дивна красота. Насладете и се и вие.
Христос возкресе, приятели!
Щерю Щерев, проф. по рибарство и аквакултури
Рецепта - подарък
СМАДОК С ЯЙЧЕН СОС ПО ДУНАВСКИ
Смадокът се изчиства, нарязва се напречно, посолява се и се оставя да си поеме солта 1 час на хладно. После парчетата се слагат в тенджера, в която предварително е сгорещена и леко посолена вода до кипване, колкото да ги покрие. Слагат се и зърна черен пипер и 1-2 дафинови листа.
Варят се на слаб огън 5-7 минути, като се внимава парчетата да не се разпаднат. След това рибата се изважда с решетеста лъжица. Поставя се в продълговата чиния или в чинии по порции. Слагат се зърна черен пипер, лимонови резенчета, магданоз и се полива с олио.
В оставения да поизстине бульон се наливат с бъркане разбитите яйца - по 2 на 250-300 мл. бульон. Преди това в горещия бульон може да се добави лъжица брашно, размито в студена вода за сгъстяване на соса. (В оригиналната рецепта обаче това не се прави). Яйцата се добавят с бъркане, докато сосът стане като боза. Накрая се слага малко магданоз, нарязан на ситно, и рибата се залива.
