Краката му са ампутирани, но не и духът. Някога мечтаеше за F1, а сега е Ironman рекордьор

Били Монгър винаги е искал да кара бързо и един ден да бъде при най-добрите - във Формула 1. Британският пилот преследваше мечтата си и постепенно се катереше в пирамидата на автомобилните спортове преди да се стигне до 16 април 2017 година.

Талантът надали се е събудил в онзи ден с мисълта, че нищо няма да бъде същото. Но в крайна сметка е така, защото тогава, по-малко от три седмици преди да стане на 18, Били е участник в катастрофа на пистата "Донингтън Парк" - забива се на изключително висока скорост в болида на финландския си колега Патрик Пасма.

Последствията? Ампутация и на двата крака. Левият над коляното. Десният - малко по-надолу. За щастие изходът не е фатален, но надеждата му за голяма кариера като автомобилен пилот изчезва за секунди, точно като пясък межуд пръстите.

Все пак стига до F1, макар и разбира се само за тест. През 2018 година кара болид на "Заубер", който е адаптиран специално за него, като през годините след това не спира да участва в различни състезания, но се прехвърля по-активно към медиите - като коментатор и анализатор на различни събития, включително и Паролимпиадата по-рано тази година.

Преди броени дни пък направи нещо невероятно. Не просто участва в състезанието Ironman на Хавайските острови, а го направи с нов рекорд, разбивайки стария на пух и прах.

За незапознатите - Ironman е състезание, което кара участниците да стигат до ръба на физическите си възможности, както и на психологическите си. Надпреварата включва 3.8 километра плуване, 180 километра колоездение и за десерт - бягане на маратон.

25-годишният британец разказва как преди година му е било трудно да избяга и 5 километра без да усеща болка и дискомфорт от протезите на краката си.

"На практика това е спорт на най-високо равнище. Най-трудното състезание за издръжливост в целия свят. От гледна точка на натоварването на тялото, някои хора го сравнят с това да изкачиш Еверест", казва новият рекордьор, който загрява за легендарната надпревара в хавайския град Кона с по-малък Ironman - 1.9 километра плуване, 90 километра колоездене и полумаратон.

Времето му е 6:41.41 часа и признава, че определено не е било лесно, но по-скоро е като детска игра в сравнение с "голямото момче", което приключи в Хаваи.

"Откакто преживях инцидента, трябваше да се науча да правя всичко отначало. Бягането бе изключително болезнено. Колоезденето не бе чак такъв проблем, но не можех да го правя прекалено дълго. В началото всичко бе брутално за тялото ми", добавя той.

Но с напредване на подготовката, Монгър и хората около него вникват все повече и повече в процеса и правят промени както по велосипеда му, така и по протезите, за да му осигурят повече комфорт.

Не крие гордостта си, че е напреднал толкова много за толкова кратко време.

"Научих много неща. Винаги съм бил с изключителен състезателен дух. Спортът е нещо, което винаги правя от сърце", казва още бившият пилот, като добавя, че иска да е най-добрата си версия във всичко, с което се захваща.

А в убийствения триатлон на Хаваите подкрепи думите си и с действия.

Монгър завърши Ironman състезанието за 14 часа, 23 минути и 56 секунди, подобрявайки досегашния рекорд с повече от два часа. Как би описал преживяното?

Като най-дългият ден в живота му.

Преминава през изпитание още в началото, тъй като по време на плуването е ужилен от медуза. Но преминава 3.8 километра за 1:07.29 часа.

Следват 180 километра на колелото за 7:26.50 часа, а 42.2-те километра от маратона преминава за 5:26.26 часа.

И така поставя нов рекорд на легендарното състезание при участници с два ампутирани крака. Трансформацията му напомня доста на друга подобна история - тази на Алекс Занарди, който преживя ампутация след зверска катастрофа в КАРТ сериите, а после преоткри себе си, печелейки четири златни медала в параолимпийското колоездене.

Колкото до Монгър - ситуацията му е още по-вдъхновяваща, защото успоредно с нечовешките си постижения, набира пари за различни благотворителни каузи.

"Не бях си и мечтал за нещо подобно, но ето, че се случи и го изживях. Беше специално преживяване, усетих невероятна подкрепа по време на цялото състезание и навсякъде по трасетата", не крие благодарността си Били.

По време на тазгодишното издание Патрик Ланге от Германия пък спечели третата си световна титла, при това с рекорд - 7:35:53 часа.

Преди няколко години Били Монгър живееше на ръба с много адреналин и високи скорости. Стигна до британската Формула 4, но след това животът му бе предопределил друга посока.

Която успя да намери сам и гордо да заяви.

"Не мога да повярвам какво се случи. Официално съм "железен човек".