Д-р Алфредо Карпинети от „Имириал Колидж“ в Лондон разглежда въпроса в своя публикация
Хелоуин отмина. Но както всяка година за празника на Вси светии в стотици държави, така и тази деца се облякоха като духове и призраци, за да съберат лакомства, но и да уплашат хората. Вярата в духове е дълбоко вкоренена в човечеството от културни, психологически и исторически фактори. Сред причините, поради които хората често вярват в призраци са страха от неизвестното, стари разкази за духове, филмите и книгите, които описват подобни преживявания.
Но дали духовете и призраците наистина съществуват? Живеем във века на технологиите и изкуствения интелект, в който те се развиват с шеметна скорост, подпомагани от невиждания напредък на науката. Тя обаче винаги се базира на доказателства – емпирични, статистически, математически доказателства, експериментална репродуктивност, логика, дедукция. Но в науката всички заключения се считат за предварителни и могат да бъдат преразгледани, ако се появят нови доказателства или данни. Този еволюционен характер гарантира, че научното познание се усъвършенства с течение на времето, като се доближава все повече до истината.
Дори и в епохата на науката на доказателствата, хората продължават да вярват в духове, за които няма научни доказателства, че съществуват. Но можем да погледнем чисто научно въпроса за съществуването на призраци и духове.
Духовете срещу природните сили. В природата съществуват четири основни сили: гравитация, електромагнетизъм, силно и слабо ядрено взаимодействие. В реалността всичко взаимодейства с тези сили. А тъмната материя - хипотетичната субстанция, която е навсякъде в пространството и превъзхожда обикновената материя в съотношение 5:1, си взаимодейства единствено с гравитацията.
Ако духове съществуват, те трябва да си взаимодействат с четирите сили, или поне с една от тях – гравитацията. Ако паранормалните същества не се влияят от нея, то би трябвало да има голям брой духове в спираловидна форма в пространството около Земята, подобен на вито стълбище, защото планетата ни обикаля около Слънцето, а то се движи напред заедно с цялата Слънчева система. Нашите телескопи и космическите ни апарати никога не са улавяли такава следа, пише в публикация д-р Алфредо Карпинети от „Имириал Колидж“ в Лондон.
Според него друга сила, която със сигурност има значение за призраците, е електромагнетизмът. Понякога те са видими, въпреки че не е ясно дали излъчват или отразяват светлина. Могат да докосват предмети и да ги движат, така че явно си взаимодействат със законите на физиката – действие, което може да се изрази само чрез електромагнитни взаимодействия. И са полупрозрачни - светлината се променя при преминаването си през тях. Това показва наличието на някаква физическа субстанция, което подсказва, че може би имаме работа с една или с двете други основни сили в природата. За да бъдат призраците реални, те трябва да „играят по правилата“ на Вселената.
Призраците срещу квантовата механика. В антологията „Случайна разходка в науката“ е публикувано есе, озаглавено „Теория на призраците“. В него се изхожда от предположението, че призраците могат да преминават през стени и врати, но остават затворени зад дебелите външни стени на замъци и стари сгради. Това ни позволява да направим някои заключения.
Стандартно упражнение в квантовата механика е „затворена в кутия частица“. То се използва за да бъдат представени фундаменталните концепции за квантово поведение в затворени пространства. Експериментът показва, че частицата няма енергията да прескочи „стените“, така че остава вътре. Но понякога тя има способността да прокара тунел през стените, ако те не са прекалено дебели. Това поведение се вписва достатъчно добре в концепцията за призрак или дух.
Ограниченията на четирите сили обаче са толкова строги, че в есето е изчислено, че масата на призрака е около 10 трилиона пъти по-малка от масата на един електрон. Ако случаят е такъв, то призраците не могат да бъдат страшни или да ни уплашат, защото всяка наша съпротива или действие може лесно да ги ускори извън Слънчевата система.
Така се оказва, че евентуалните призраци са свързани с фундаменталните сили и имат малка маса, по-малка дори от тази на неутриното, наречено „призрачна частица“. Но можем и да предположим, че призраците не са нещо съществуващо, а са взаимодействие - като кристал на времето. Те периодично се образуват от взаимодействащи си атоми, появяват се във видимата светлина и след това отново се разсейват, докато дойде време за следващото взаимодействие.
Призраците срещу приблизителните стойности. Ако изхождаме от това, което хората наблюдавали призраци съобщават, то те са нематериални и изградени от светлина. Ако бяха примерно от радиовълни или от микровълни, нямаше да можем да ги виждаме, така както не виждаме Wi-Fi сигнала от домашния рутер.
Обръщаме се към квантовата физика – дял от физиката, който изучава поведението на частиците в най-малки мащаби, като атоми, електрони и фотони. За разлика от класическата физика, квантовата разкрива, че частиците могат да проявяват свойства както на частица, така и на вълна, и че някои свойства, като позиция и импулс, са по-скоро вероятностни, отколкото определени. Едно от основните понятия на квантовата механика се нарича „съотношение на неопределеност на Хайзенберг“ и е принцип, според който мястото и импулсът на дадена частица не могат да бъдат точно определени едновременно.
Да вземем в този случай квантовият тунелен преход, който е квантово-механичният ефект на преминаване през класически забранено енергийно състояние (т.нар. енергетична бариера), дори ако няма достатъчно енергия, за да преодолее бариерата по класически начин. Това противоречи на класическата физика, според която частиците не могат да преминат енергийните бариери, за които нямат достатъчно енергия. Например, решавате да тичате към стена, с идеята да преминете през нея. Ако можете да го направите, то всичките ви частици ще се подредят така, че да можете да преминете през нея. Но вероятността това да се случи е толкова близка до нулата, че със сигурност ще се стигне до разбит нос. Дори драстичното намаляване на броя на частиците на призрака би изисквало огромна координация, за да се случи - а това означава енергия. Така стигаме до термодинамиката.
Призраците срещу закона на термодинамиката. Термодинамиката е дял от физиката, който изучава връзките между топлина, енергия и работа. Той обяснява как енергията се движи и трансформира в дадена система въз основа на няколко закона. Термодинамиката е в основата на всичко - от ефективността на двигателите и охлаждането до биологичните процеси и космологията.
Законите на термодинамиката ни казват как енергията се пренася. Тя никога не се създава и не се унищожава - и как ентропията (физична величина, която представлява мярка за безпорядъка на термодинамичните системи) има тенденция да се увеличава в изолирана система. Не можем дори да достигнем абсолютната нула или да създадем ред (да намалим ентропията), без да губим енергия.
В общи линии, според д-р Карпинети, Вселената е една голяма игра: не можем да спечелим (няма енергия от нищото), не можем да сме на равно (ентропията се увеличава) и дори не можем да напуснем играта. Така че, според него призраците трябва да се изправят пред това невъзможно предизвикателство. Ако съществуват във Вселената, те трябва да се подчиняват на законите на термодинамиката. За да съществува един призрак, той трябва да черпи енергия от нещо и да изразходва енергия, за да се носи, да променя формата си и да преминава през стени. А това означава, че трябва и да освобождава такава енергия. До този момент науката не е събрала никакви доказателства за наличието на такава енергия. Но и тук, всички заключения се смятат за предварителни и могат да бъдат преразгледани, ако се появят нови данни.
