Великден е християнски и български народен празник, свързан с представата за Христовото Възкресение. Празникът е с неопределена дата, от Източното Православие се чества в неделята след първото пролетно пълнолуние (може да бъде от 4 април до 8 май). Подготовката за празника започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна.
Великденските яйца: Не е известно откога за първи път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйца са се багрили и дарявали още в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали началото на живота.
Като християнски религиозен символ яйцето първоначално олицетворява гробницата на Христос и камъка, който е отместен. По-късно асоциацията се променя заради наложилия се обичай яйцата да се боядисват в червено – кръвта на Христос.
Български обичаи:
В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броя им зависи от членовете на семейството и от броя на кокошките.
Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена, която прави с него, докато е още топло и прясно боядисано, кръстен знак на челата на децата. След този ритуал боядисването поемат младите жени в къщата.
До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика – оранжева, зелено – с коприва, жълто – с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато се боядисвали яйца, се приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането (борак), ще е най-здрав през годината.
Още през 18 век започва производството на шоколадови яйца. Дървените са известни отдавна, а през 60-те години на 20 век вече се продават и пластмасови. Изключителни със своята красота и блясък са декоративните яйца на Петер Карл Фаберже, изработени от скъпоценни камъни и благородни метали.
Познати са много техники при боядисването на яйца за Великден – с восък, зехтин, мъниста, оцветен ориз, кристали, листенца, брокатено лепило, картинки, тези новите картинки, които се залепят чрез потапяне в гореща вода, стипца и много много други, а ето как се прилагат някои от тях:
– С листенца
Използват се листенца от треви или дребни цветя и храсти – може и повече от едно листо за едно яйце. Прилепват се старателно за още топло свареното яйце, завива се в тънка материя /най-успешно от чорапогащи/ и се завързва стегнато, След това се потапя в желания цвят боя. Ако последователно се потопи в няколко цвята, става истинско произведение на изкуството. Моята баба винаги капва във боята по една капка олио, и тогава ако същото се редува потапянето в различните цветове, получаваш интересни комбинации.
– С олио, стипца, туткал, восък и люспи от лук
– малко олио, налято в паничките с боята, дава причудливи шарки на яйцето, то може да се потопи последователно в няколко бои, в които предварително също е налята мазнина.
– ако в боята се прибави парче стипца, яйцата се покриват със скреж или слана.
Те, обаче, не трябва да се мажат с мазнина след боядисването.
– в разтопен, малко рядък туткал, се потапят десетте пръста на ръцете, след това последователно се топкат в различните бои.
– върху топли, току-що сварени яйца, се правят рисунки с восък. Аз лично използвам български народни мотиви в няколко цвята. След всяко използване на рисунка с парафин се потапя в различна боя – започвам от жълта.
– шепа люспи от стар лук се накълцват с нож – като фиде, поръсват се върху стар чорап и върху тях се слага суровото яйце. Завързва се добре и се пуща в съд и се вари. След това не се изважда от чорапа, а заедно с него се поставя в боята.
– С винена киселина
Яйцата се варят във винена киселина/купува се от аптеката/.
От нея те стават грапави и сякаш поръсени с кристалчета.
След това се боядисват какъвто цвят искате.
Най-красиви стават, когато върху памук се накапят различни цветове и с този памук се увие яйцето. Постоява около 5-6 мин.
– С кристали, рисунки с игла и листа
І-ви вариант
Яйцата се сваряват заедно с кристалите.
На памук, достатъчен да се обвие яйцето се накапват от всички бои и се завива яйцето. След 2-3 мин. е готово, оцветено в пъстри багри и прибляскващо от кристалите.
ІІ-ри вариант
Яйцата се боядисват с по-плътни и силни цветове и с шило или игла върху тях се рисува.
ІІІ-вариант
Върху яйцето се слага листо от тревичка (детелина, хризантема и др.) завива се с парче от стар чорапогащник, завързва се и се потапя в боята. След боядисването се развива и гланцира.
Вместо листо, може да се сложат и изрязани от хартия фигури.
– С обелки от стар лук
Върху суровите яйца се нареждат обелки от стар кромид лук, подредени в различни посоки, увиват се с марля, завързват се с конец и се варят по няколко в отделните бои десет минути.
Изваждат се от боята, отстраняват се обелките внимателно и след като изстинат се намазват с малко олио.
– С восък
Със специално приспособление за рисуване върху яйца, което работи с восък, рисуваме старовремски инициали.
След което сваряваме яйцата и когато се сварят, ги боядисваме и восъкът пада от яйцето, но остават красивите шарки, които правят яйцето най-оригинално от всички!
– С памук
По няколко начина боядисваме яйцата, но най-шарени ги правим, като вземем топка памук, разстиламе я и слагаме по лъжица от всяка боя върху памука да се напои добре. Загръщаме яйцето и оставяме да постои повечко от нормалното боядисване. Така стават с много преливащи цветове. Накрая излъскваме с олио.
Аз лично най-харесвам този метод с памук и този с хартия:
Изрязвам от хартия (от белите полета на вестниците кръстче, гълъбче, цвете, пеперуда и т. н.), леко ги намокрям и ги лепвам върху свареното яйце.
обвързвам ги в парче от дамски чорапогащник и ги пускам в съответния цвят, понякога, когато сваля картинката ги пускам в още един подходящ цвят.
На всички пожелаваме ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!