Кабинетът анексира изтичащия договор за превоз на пътници с още година, защото нямало готовност за нова обществена поръчка
„БДЖ-Пътнически превози“ остава монополист в обществената услуга жп превоз на пътници още една година. Изтичащият 15-годишен договор с превозвача бе удължен извънредно от кабинета заради липсата на готовност да бъде обявена и приключена новата обществена поръчка за възлагане на дейността. В нея на теория трябва да могат да се включат и външни превозвачи, но България и ЕК не могат да се разберат дали договорът да е за територията на цялата страна или да се раздели на лотове.
Както „Сега“ писа, провеждането на отворена процедура и сключването на нов договор/договори за обществена услуга е една от реформите в сектор „Транспорт“, залегнали в Националния план за възстановяване и устойчивост. Според поетите пред Брюксел ангажименти договорът следваше да е факт до края на годината, когато изтича 15-годишния контракт на „БДЖ-Пътнически превози“.
Транспортното министерство обещава самата поръчка от месеци, като за изготвянето на заданието бяха извършени и изрично изискани от ЕК пазарни анализи. Пазарният анализ не даде ясен отговор кой вариант следва да бъде предпочетен - възлагане на договор за цялата страна или разбиване на лотове, като според приложеното оценяване и двете възможности бяха оценени почти наравно. При възлагане на договора за територията на цялата страна се предполага, че така и няма да се стигне до реална конкуренция заради големия обем на задачата. При разделяне на лотове има възможност за по-сериозна конкуренция, но пък тук министерството се опасява някои линии да не останели без интерес. Така и не се разбра от изготвените анализи как може да се избегне това при разделянето на обема, като има начин перспективни линии да вървят заедно с неперспективни.
Не е ясно каква ще бъде реакцията на Брюксел за отлагането на процедурата и удължаването на договора с „БДЖ - Пътнически превози“. По регламент невлизането в сила на заложени реформи се санкционира, но България има генерален проблем с плана за възстановяване за много повече инвестиции и реформи. Служебният кабинет така и не прати искане за предоговаряне заради колизията на изготвените предложения в сектор „Енергетика“ с взимани стари решения на Народното събрание по темата БЕХ, въглищни централи и „Мини Марица Изток“.
