Изкуството умее не само да отразява реалния живот, но и да го оформя, а понякога и да предугажда неговото развитие.

Не сме свикнали точно музикантите да бъдат хората, които ни посочват бъдещето и ни предупреждават за него - но някои от най-проникновените музикални текстове се оказват и някакъв вид предсказания.

Легенди като Джими Хендрикс и Дейвид Боуи са написали песни, които по един или друг начин описват бъдещи събития. Волно или неволно, те са демонстрирали визионерство, което година след година изглежда все по-впечатляващо, когато се връщаме към творчеството им.

Някои от музикалните предсказания, като например отстъплението на радиото във времената на видеоклиповете, не изглеждат толкова неочаквани, но също не бива да бъдат пренебрегвани.

Други прогнози касаят по-абстрактно проблемите на съвременния човек, макар че става въпрос за песни, написани преди десетилетия. Общото е, че всички тези предсказания подчертават непреходния потенциал на музиката - и нейното въздействие на повече от очакваните нива.

Това са шест примера за песни, които малко или много предсказаха бъдещето и от днешна гледна точка вече можем да ги оценим по съвсем друг начин:

The Buggles - Video Killed The Radio Star (1979)

Знаково е, че тази песен се появява две години преди стартът на MTV да промени цялата музикална индустрия.

Темата за изместването на радиото и утвърждаването на музикалните клипове се оказва пророческа, а предсказанието се сбъдва много скоро. Затова не е преувеличено да кажем, че с най-големия си хит The Buggles очертават музикалното бъдеще.

Хитовият рефрен на песента си остава популярен и до днес, макар че вече няма как да бъде разглеждан в същия контекст - защото музикалният бизнес се промени в страшно много отношения от революцията на MTV досега.

Rage Against the Machine - Sleep Now in the Fire (1999)

Тук става въпрос не толкова за по-абстрактния текст на песента, колкото за видеото, режисирано от противоречивия Майкъл Мур.

Известни с протестните си позиции и левите си идеи, в клипа Rage Against the Machine свирят пред нюйоркската стокова борса. А един от феновете отпред държи плакат, който подкрепя кандидатурата на Доналд Тръмп за президент.

Тогава все още става въпрос за първата президентска кандидатура на Тръмп за изборите през 2000 г.

Когато магнатът наистина спечели изборите 16 години по-късно, много от привържениците му пускаха Sleep Now in the Fire, за да отбележат триумфа.

Естествено, според Rage Against the Machine и техните възгледи, случилото се е точно обратното на победа - както личи и по мрачния текст на въпросната песен.

Джордж Харисън - Brainwashed (2002)

Харисън си остава може би най-недооцененият, но и в много отношения най-забележителният член на The Beatles.

Когато се разболява от рак, той знае, че не му остава много на този свят и че в последните му песни всяка дума трябва да тежи на мястото си.

Албумът Brainwashed излиза почти година след смъртта на Харисън и завършва с титулната песен - поставяща темата за опасността от промиването на мозъци, която ни дебне отвсякъде.

Загубата на връзката с Бог и манипулациите от страна на учители, властимащи и медии са вечни теми.

Но наред с тях Джордж Харисън споменава промитите мозъци вследствие на технологии, компютри и мобилни телефони, като особено последното звучи пророчески на старта на новото хилядолетие.

Харисън до последно остава човек, който цени живеенето за момента и истинските неща в живота, затова и е толкова чувствителен към отдалечаването от тях.

Джеф Бъкли - Dream Brother (1994)

Трагичната история на един от най-обичаните музикални таланти е добре известна.

Американецът успява да издаде само един албум, преди да се удави при инцидент в Мисисипи едва на 30-годишна възраст.

Последната песен от албума му, наречена Dream Brother, се оказва прощалното му писмо и добива съвсем друг контекст след неговата смърт.

"Сънувай, заспал на пясъка, докато океанът те залива" е последната фраза, изпята от Джеф Бъкли в песента.

30 години по-късно неговата музика не е загубила нищо от въздействието си.

Джими Хендрикс - Up From the Skies (1967)

Великият китарист е изпреварил времето си в не един и два аспекта, но може би за любовта му към фантастиката не се говори достатъчно често.

Първата песен от албума Axis Bold As Love се нарича Up From the Skies и развива фантастичен сюжет, който по пророчески начин споменава предстоящите климатични промени.

В Up From the Skies Хендрикс пее от името на извънземен, наблюдаващ и изучаващ отдалеч Земята.

И сред различните неща, които той забелязва, няма как да не му направи впечатление "мирисът на свят, който е изгорял". "Вероятно това е просто промяна в климата", гласи една от фразите.

За глобално затопляне започва да се говори едва няколко десетилетия по-късно, а чак до днес продължават да съществуват опити темата да се омаловажи и пренебрегне.

Дейвид Боуи - Lazarus (2015)

Повечето изпълнители не биха имали нужната смелост и размах, за да превърнат последните дни от живота си в арт проект.

Но Дейвид Боуи е точно от малцината визионери, които биха анонсирали собствената си смърт още преди тя да се е случила, и то по възможно най-подходящия за тях начин - чрез вечна музика.

Целият албум Blackstar е уникално сбогуване на Боуи със света и се появява още преди публиката да научи, че той е смъртно болен. Конкретно Lazarus е песента, която остава в съзнанието като може би най-блестящото и категорично "Сбогом" от този легендарен артист.

Боуи не само предсказва, че ще си отиде, но и успява някак да утеши предварително своите фенове. "Ще бъда свободен, не е ли това типично за мен?", пее той в последната фраза, преди нежните саксофони да поемат водещата роля в аутрото.

Смъртта на британеца настъпи само два дни след излизането на албума.